Информационен бюлетин
Брой 11(47), ноември, 2007 г.

На „Градския форум” в Брюксел, ноември 2007 г.
Александър Кашъмов, ПДИ

На 8 - 9 ноември в сградата на Европейския парламент в Брюксел се проведе широка обществена дискусия по въпросите, свързани с политиките на институцията. Форумът бе кръстен с гръцкия термин Агора, който в съвремието означава пазар, а в Древна Гърция е градски площад – мястото, където текат обсъжданията, общественият живот, работата на институциите в града-държава (polis), където всъщност се прави „политиката”. Естествено, названието на проведения форум е с античното значение.

Организаторите на форума – представители на Европейския парламент, разглеждат инициативата като стъпка към по-широко обществено участие в процеса на вземането на решения на европейската институция, която и по самото си название, и по естеството си е най-близо до на националните законодателни органи и се явява в най-голяма степен представителство на европейските граждани. Участници в Агора-та бяха представители от неправителствени организации от целия Европейски съюз, както и различни депутати от Европейския парламент. Официални езици на дискусията бяха английски, френски и немски. Сред българските участници беше и Програма Достъп до Информация.

 

Дискусията в столицата на Евросъюза се състоя на фона на различни събития в отделните страни-членки. Национална транспортна стачка във Франция, стачка на медицинските сестри във Финландия, на учителите в България, разпри между двете основни етнически групи в самата Белгия, тенденции към затягане на режима спрямо имигрантите в Холандия и Дания, подхранени от подозрителност към идващите от ислямския свят, нежелаещи да възприемат език и ценности и т.н. Пъстротата на европейския живот по някакъв начин бе снета и във форума – грамадна пленарна зала, побираща 500-те участници, осеяна с кабинки за превод фронтално в полукръг. От Централна и Източна Европа единствено поляците имаха свои преводачи – проявление на самочувствието за голяма нация. Говорещият в момента се показваше на широк екран в центъра на залата.

Като типична общност, съставена от различни национални общности, в пленарното обсъждане редица участници изказаха своите резерви и предварителни бележки към форума. Испански депутат възрази срещу ограничения брой официални езици на дискусията, а група британски консерватори привиждаха зад събитието желание на техни политически противници да прокарат новия Договор за реформа (повторението на неприетата Европейска конституция), без референдум. Отделни неправителствени организации пък споделяха нуждите си за финансиране - картина от междугалактическото заседание от „Епизод ІІ“ на „Междузвездни войни“.

Обсъждането придоби по-ясни очертания в петте обсъждания в работни групи по отделни теми, а именно – хоризонти, граници, инструменти, права и задачи. В рамките на темата „Хоризонти” се постави въпросът за бъдещето на подобни обсъждания, като се предложи ежегодно събиране на представители на гражданското общество в Парламента за обсъждане на важни теми от политиката на институцията, например мерките, свързани с глобалното затопляне, имиграционната политика и прочие. Така, относно общественото участие в процеса на вземането на решения, бяха дебатирани следните въпроси:

1. Начини за информиране на хората в Европа, получаване на тяхното становище и възможността им да участват във вземането на решения.
2. Структура, в която Европейското гражданско общество може да осъществи участието си в процеса на вземането на решения.
3. Опростяване на „машинарията” на европейските институции и осигуряването на повече прозрачност в работата им.1

По първия въпрос беше обсъдена необходимостта от повече информация. Кой знае защо, както беше в България допреди години, за основен източник и разпространител на информация се считат медиите, а не проектите за документи на институциите и съответните уеб страници. Събирането на представители на гражданското общество веднъж или два пъти в годината в парламента се вижда като реална форма за осъществяване на участие в процеса на вземането на решения. Възниква обаче въпросът за легитимността на участниците и някои важни разграничения – на неправителствените организации от представителите на бизнеса и от политическото представителство. Все пак е добре всяка група да е разчленима в дискусията, така да се каже.

По въпроса за „легитимността” на участниците е ясно, че те не са представители на гражданите, в смисъла на представителната демокрация. Неправителствените организации представляват каузи и мисии, а не хора (поне в повечето случаи). Разбира се, това не отменя нуждата от ясни критерии за канене на участници.

Относно структурата, събирането на участници от всички страни-членки на Европейския съюз се вижда в рамките на форум като проведения. Едновременно с това се поставя въпросът за право на европейските граждани да бъдат питани в процеса на вземането на решения. Макар това право да изглежда като нещо не съвсем ясно, заговорването за него е отговор на очевидния проблем за прекаленото отделяне на европейските институции от гражданите на Европа, което доведе до отхвърлянето на проекта за Европейска конституция преди 2 години от референдумите във Франция и Холандия. В тази връзка, като средство за приближаване на институциите към гражданите на отделните нации се вижда по-близкото сътрудничество на Европейския парламент с националните законодателни събрания.

Прозрачността на самия форум по обсъждането на политиките се вижда като едно средство за активното информиране на европееца относно тях и диалога по тях. Тази прозрачност се привижда и като средство за повече видимост на институциите и тяхната работа.

Интересен резултат от дискусиите беше отхвърлянето на темата относно новия Договор за реформа. Така основният въпрос, който провокираше резерви към обсъжданията и създаваше подозрения за задни цели на форума, беше отминат.

В заключение може би могат да се кажат няколко неща: от една страна, самите европейски институции търсят пътища към намаляване на дистанцията с гражданите, което създава условия за успех и на гражданските организации в стремежа им към повече информирано и активно обществено участие във формирането на политиките. Задължително предусловие е активното публикуване на информация и документи, както и свеждането на всякакви ограничения на правото на информация до минимум. Същевременно създаването на структура за обсъждания на политиките е сложна работа и предвещава непременно успех. Ние като общност трябва да си даваме сметка обаче, че „Европата“, както я нарича героят на Алеко Константинов, е място за вземане на решения, които се отразяват и на нашия живот. Това само по себе си е призив да положим усилия да участваме в дебатите, да задаваме въпроси, да предлагаме решения и да даваме знак за присъствието си там. Това е възможност да се подобри не само системата на Континента-общност, но и нашата собствена способност да участваме в създаването на политиките, които ни засягат.

1. Представеното резюме на темите е от автора.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.12.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP