Информационен бюлетин
Брой 11(47), ноември, 2007 г.

Oтвореното управление е управление, при това - добро управление1
Гергана Жулева

Това бяха заключителните думи на Ричард Томас, информационният комисар на Великобритания, на Петата конференция на информационните комисари в Уелингтън, Нова Зеландия - алюзия за тези, които помнят сериала „Да, Министре”.

В края на пролетта на Зеления северен остров, на далечната отвсякъде страна, се събраха комисари и омбудсмани от цял свят по покана на Омбудсмана на Нова Зеландия Джон Белгрейв, за да обсъждат проблеми на прилагането на законите за свобода на информацията: http://www.icic2007.org.nz/index.html
25-годишният опит на Нова Зеландия по прилагане на закона се отрази и на духа на конференцията - духът на либерална демокрация, демонстрирала през годините привързаността си към открито управление и отчетност пред гражданството.

Законът за официалната информация и подобен на него за Официалната информация и срещи на местното управление на Нова Зеландия, приет през 1982 г., дава правомощия на Омбудсмана да разследва откази да се предостави информация.

Опитът от годините на прилагане, изследвания и решения позволи на организаторите да предложат една задълбочена и широко покриваща проблематиката програма, но с елегантно чувство за хумор към проблемите на прилагането, добре познати и у нас. Характерна карикатура на конференцията беше „Шефе, отсега нататък ще Ви даваме само устни мнения и препоръки” - коментар на нежелаещите да дават писмени мнения експерти, поради това, че техните анализи, мнения и препоръки ще са достъпни по Закона за официалната информация. В информационната брошура се рекламираше дезинфектант „Заявление за информация”, предлаган в последно време с нова екстра – „Слънчева светлина” .

Нямаше напрежение между информационните комисари, представители на академичните среди, и неправителствените организации, дори напротив. Участието на последните беше органично вплетено в програмата на конференцията. Ясно бяха разграничени гледните точки, с убеждение за значението на диалога като вътрешно присъщ на демокрацията.

Макар приветствено слово да бе произнесено от министъра на правосъдието г-жа Анет Кинг, за политика в тесния смисъл на думата почти не ставаше въпрос. Министърът говори като експерт по проблемите на свободата на информация и за това какви са актуалните проблеми за осъществяване на „баналната” идея за прозрачното управление.


Участниците в Петата конференция на информационните комисари

Още първия ден бяха поставени проблемните точки на дискусията, развиваща се в трите поредни дни. Това направи в своето представяне професор Аласдар Робертс от Университета в Сиракуза, САЩ, като постави пред общността на хората, занимаващи се професионално с достъп до информация, три основни предизвикателства за решения, размишление, изследвания и застъпничество:

Приложимостта на законите, уреждащи правото на информация, която може да бъде разгледана поне в три перспективи.

Първата е тази на упражняващите правото си на достъп – търсещите информация. Те трябва да притежават поне три качества: знания за закона, съобразителност и находчивост, упоритост и постоянство.

Трудностите в приложимостта на това законодателство имат и втора страна и това е утежняването й с административен дефицит, смята професорът по публична администрация. За прилагането са необходими инвестиции в обучения, система на подреждане на информацията, за да бъде тя лесно достъпна. Повечето страни, приели такова законодателство през последните години, са бедни и не мислят предварително за тези инвестиции.

Третата трудност се корени в проблемите на самите информационни комисари като надзорници по прилагането и подтикващи изпълнението на закона. Тези институции имат своите собствени проблеми и трудности, свързани с правомощията им според националните законодателства.

В края на краищата законите за достъп до информация нямат за цел да обслужват малък брой заявители, които имат знания, кураж и постоянство, нито пък да създават проблеми на администрацията, а да помагат на голямото мнозинство от граждани да се ориентират в управлението. Постигането на тази цел не е лесно. Нека си спомним целта на това законодателство – да обслужва „малкия човек”. Тези проблеми с прилагането бяха по-детайлно обсъдени на сесията, посветена на законите за достъп в страните в преход.

Вторият основен проблем и предизвикателство пред правото на достъп до информация е изменящата се инфраструктура и този проблем е особено значим за развитите страни. Дори държавите със съществуваща система за предоставяне на информация се сблъскват с проблемите на технологичната трансформация на тази съществуваща система.

Способност за опериране с новите управляващи документите системи, справяне с по-сложните заявления за цели бази данни. Тази изменяща се инфоструктура изисква знаещи, можещи и открити администратори, но и още по-обучени и знаещи заявители, а също така и съответни разследващи служители от офисите на информационните комисари. Възниква и проблемът за интерпретацията на големите бази данни след получения достъп.

Третият основен проблем пред достъпа до информация във всички страни, според участниците в конференцията, който ще изисква ясни подходи, е проблемът с достъпа до договори на правителството и частни компании, извършващи дейности, които са били функции на правителствата, или тъй нареченото от Аласдър Робертс „частно и квази-публично управление”.

Четвърто предизвикателство пред правото на достъп до информация е разрастването на сферата на националната сигурност, укрепването на междудържавни мрежи за сигурност и участието на частни актьори в системите за сигурност. Резултатът от тези развития е корозиране на изискванията към достъпа до информация.

Новите проблеми пред движението за достъп до информация изисква сериозни изследвания. На конференцията в Уелингтън бяха представени и дискутирани резултатите от няколко проучвания на прилагането на законите за достъп до информация. Не само прилагането и застъпничеството се нуждае от инвестиции, но и научните рефлекси върху цялата система на достъпа до информация също -това беше призивът към донорите.

Обсъжданията на интересните развития в областта на достъпа до информация ще продължат на Шестата среща на комисарите през септември 2009 г., в Норвегия.

Основен елемент на законите за достъп до информация, особено на по-скоро приетите, е независима институция, която следи за прилагането на закона, разяснява го, разследва и решава по случаи на отказ от информация, обучава служители по достъпа до информация. Съществуват четири типа такива институции, в зависимост от функциите изброени по-горе:

  • Информационен комисар (Великобритания, Словения, Сърбия, Унгария, Шотландия);
  • Информационна комисия/институт (Мексико, Франция, Португалия);
  • Омбудсман със специално функции за преглед по законите за достъп до информация (Швеция, Норвегия, Нова Зеландия);
  • Друг орган с функции за преглед по прилагането на закона (Комисията по правата на човека в Южна Африка и Управителен съвет в Турция).

Според българския закон Министерството на държавната администрация и административната реформа има твърде ограничении в сравнение с по-горе описаните функции. МДААР публикува систематизирано представяне на прилагането на закона в администрацииите в годишния доклад «Състоянието на администрацията».

1. Спомнете си коментара на постоянния секретар на Kабинета на министъра Арнолд Робинсон от сериала „Да, Министър”: „Мило момче, това е противоречие в определението: Може да си отворен или можеш да управляваш”. (Sir Arnold: "My dear boy, it is a contradiction in terms: you can be open or you can have government.")


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.12.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP