Информационен бюлетин
Брой 10(46), октомври, 2007 г.

Свобода на информацията и най-добри практики
Обучително посещение на делегация от Косово

В средата на месец септември 2007 г. Програма Достъп до Информация организира учебно посещение за група от автономна област Косово на тема „Свобода на информацията и най-добри практики”. Посещението се проведе между 10-14 септември с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие, програма World Learning Kosovo.

В обучението участваха представители на неправителствени организации, медии, местна и централна власт от Косово. Целта бе представяне на българския опит по прилагането на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация.

Експерти от ПДИ запознаха делегатите със Закона за достъп до обществена информация, както и със законодателството, определящо специални процедури за достъп до информация, като Закона за защита на личните данни, Закона за обществените поръчки, Закона за Търговския регистър, Закона за защита на околната среда и Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Бяха представени допустимите ограничения на правото на достъп до информация, както и съдебната практика по дела, водени с подкрепата на ПДИ.

Резултатите от мониторинговите проучвания на ПДИ, както и застъпническите кампании за по-добро законодателство и практики в областта на достъпа до информация, бяха сред представените теми. Ивайло Хлебаров от екологично сдружение „За земята” и Светла Костадинова от Института за пазарна икономика, представиха опита на неправителствените организации в използването на процедурите по ЗДОИ. Журналистът от в-к „Дневник” Христо Христов запозна групата от Косово с работата си по търсене на информация от различни архиви, включително на Националната разузнавателна служба и МВР. Участниците посетиха Върховния административен съд, Столична община, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за защита на личните данни, Народното събрание и Министерството на администрацията и административната реформа с цел да се запознаят с практиките по прилагане на закона за достъп до обществена информация.

Участниците в обучителното посещение в сградата на Върховния административен съд

Необходимостта от положителни примери от практиката по прилагането на законодателството, свързано с достъпа до информация, е провокирал интереса на участниците от Косово в обучителното посещение, организирано от ПДИ в средата на септември т.г.. Косово е област в Сърбия и след войната от 1998-99 г. се управлява като протекторат на Организацията на обединените нации. Постоянният статут на областта все още не е определен, но преговорите за нейната независимост са в последната си фаза. Законът за достъп до официални документи е приет от Събранието в Косово през 2003 г. и е одобрен от Временното управление на мисията на Обединените нации в Косово, с две поправки по отношение на ограниченията.¹ По силата на закона, всеки жител на Косово, физическите и юридически лица, имат право на достъп до документите, съхранявани от институциите. Институциите могат да дават достъп и на лица, които не са жители. Заявления могат да се подават в писмена и електронна форма. Отговор трябва да бъде предоставен в рамките на 15 работни дни. Предвидени са допустими ограничения. В случай на отказ, първо се обжалва пред институцията, издала решението, а при неудовлетворение се препращат в съда или към Омбудсмана.

Всяка институция е задължена да създаде регистър на документите, по възможност електронен. Съществува задължение за институциите да направят документите достъпни посредством електронен регистър, особено нормативни актове и такива, които се отнасят до стратегии и политики за развитие. Всяка институция е длъжна да изготвя годишен доклад за отказите, включвайки основанията за тях, както и броя на чувствителните документи, които не са заведени в регистъра.

През 2005 г. Омбудсманът в Косово определя Закона за достъп до официални документи като „пример за законодателство, което до голяма степен съществува само на хартия”. В доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от същата година се посочват основните слабости в прилагането. Въпреки приемането на Административна инструкция за прилагането на закона в Косово през 2006 г., практиката там все още среща трудности.²

Подобни наблюдения споделиха участниците от граждански организации в делегацията от Косово. Аида Елезович (на снимката вляво) от Младежка инициатива за човешки права подчерта, че резултатите от проведено през 2005 г. мониторингово проучване, в рамките на което са подадени 140 заявления до институции на централно и местно ниво, показват, че само 15 процента от институциите са спазили процедурите на закона и са дали някакъв отговор. Въпреки поддържането на Интернет страници от всички общини, информацията в тях е оскъдна и те често са в процес на изработване, добави Елезович. Непосредствените проблеми в областта на достъпа до информация, Аида Елезович свързва с лошите междуинституционални отношения, които често са причина за неефективността в прилагането на законите в Косово. За да подобри предоставянето на информация от страна на задължените субекти, Младежка инициатива за човешки права организира множество дискусионни срещи с представителите на изпълнителната власт, както и специализирани обучения, води постоянна медийна кампания.

Инициатива за прогрес – организация, създадена през 2005 г. със седалище в гр. Феризай, също има за цел повишаването на прозрачността и отчетността на институциите. „Чрез театрални представления на открито се опитваме да популяризираме проблемите в администрацията и по този начин да мобилизираме обществения натиск върху държавните служители”, сподели изпълнителният директор на организацията, Рамадан Илази (на снимката вдясно). В опита си да установи ефективен диалог между гражданското общество и местната власт, Инициатива за прогрес провежда постоянно наблюдение на работата на общинския съвет; организира пресконференции, кръгли маси и обществени обсъждания; работи активно с местните медии. „Успяхме да променим някои неща – получаваме търсената от нас информация; протоколите от заседанията на общинския съвет във Феризай се качват на Интернет страницата; журналистите получават материалите, които се дават на общинските съветници”, споделя Илази. Въпреки това, най-големият проблем в Косово за постигането на добро управление е незаинтересоваността на гражданите. „Опитваме се да променим тази ситуация, защото единственият начин да имаме работеща демокрация е участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Това е възможно, ако те държат управляващите отговорни за действията си. Предстои ни още много работа”, споделя Рамадан Илази.

Според Екрем Китаку, програмен директор в Радио Вале Риноре (Радиомрежа за човешки права), медиите са най-силното средство за въздействие върху властта. „Отразяваме всяко подадено заявление за достъп до информация, както и всеки получен отговор”, сподели той. „Всеки в Косово казва: Има корупция. Но когато попиташ: Къде е?, всеки вдига рамене” – сподели Китаку. Той разказа за инициативата на младите журналисти от медията да „конкретизират” корупцията в картина и образ. „Избрахме случай, който е често срещан на много места – карането на служебните общински коли в неработно време”. Журналисти от Вале Риноре заснемат с камера как колите напускат паркинга пред общината след края на работния ден. „Това е корупционна практика - харчат се парите на данъкоплатците за лични цели. Важно е действието – да се разобличава и порицава подобно поведение”, подчерта журналистът.

В община Печ полагат големи усилия за подобряване на достъпа до информация за граждани. „Преди два месеца приехме Правилник за прозрачност и достъп до информация”, каза секретарят на общината Мухамет Келмеди. В изготвянето му са участвали две неправителствени организации. Информационната служба в Община Печ отговаря за комуникацията и предоставянето на информация на обществеността, но гражданите могат да получат информация и от хелп деск, където също се приемат и всички жалби по отношение на работата на общината. „Най-новата практика е жалбите да бъдат разглеждани от общинския съвет. Обсъжда се каква информация са поискали гражданите, но и кой какъв отговор им е дал – става ясно, ако някой се опитва да скрие нещо. Това е още една стъпка към прозрачността”, подчерта Мухамет Келмеди. Той призна, че информацията, която се публикува на страницата на общината, все още е недостатъчна, но проблем създава задължението тя да се публикувана на двата официални езика в Косово – сръбски и албански, както и на английски език. „В същото време, ние сме единствената община, в която заседанията на общинския съвет се предават директно по една от местните телевизии”, похвали се секретарят на Община Печ. Въпреки че законът е приет преди 4 години, за гражданите все още е непривично да подават заявления за достъп до информация – само две заявления са регистрирани в Община Печ. „Законът е добър, но е необходима практика”, призна Келмеди.

С навиците от миналото обяснява ниската активност на гражданите на област Косово да търсят информация и Наим Красники от Офиса на омбудсмана в Митровица. „За две години сме получили само десет жалби. Броят е малък, защото хората не могат още да възприемат за нормално да отидат при някой бюрократ и да поискат достъп до документи. Доколкото ми е известно, няма заведени съдебни дела срещу откази”, споделя Красники. За повишаване познаването на правото на достъп до информация от страна на гражданите, Омбудсманът участва в инициативи на гражданското общество, но и сам организира кампании, обучения, дискусии. „Има още много работа в тази насока”, каза Наим Красники. Нусрет Плана (на снимката вляво), директор на Архива на правителството на Косово, е оптимист, че практиката в областта на достъпа до информация се развива. Практиката на Архива, в който се съхраняват документи и материали от 1844 година насам, е пример в това отношение, каза Плана. Голяма част от съхраняваните документи могат да бъдат намерени в Интернет и те могат да се ползват от всички, похвали се шефът на архива. „Работим усилено в тази насока. Смятам, че методите, които в момента се използват в Косово, се доближават до стандартите, които се използват и в Европа”, подчерта той.

„Необходимо е всички да полагаме усилия за по-доброто прилагане на закона и по-доброто информиране на гражданите за правото на достъп до информация”, припомни Нефи Красники, директор на Центъра за обществена информация в Прищина. Посещенията в българските институции, споделянето на конкретни практики по прилагането на законодателството, представянето на казуси от съдебната практика, както и организацията на кампании за увеличаване познаването на правото на свобода на информация от страна на гражданите, бяха посочени от участниците като изключително полезни за бъдещата им работа за подобряване състоянието на достъпа до информация в Косово. „Получените готови материали, както и примери от практиката на ПДИ, ще използвам, за да направя програми и радиопредавания, а също така и да подготвя лекции за подобни обучения и срещи”, сподели Екрем Китаку от Радиомрежа за човешки права. Отбелязването на 28 септември – Деня на правото да знам, и провеждането на национална кампания за популяризирането на правото на достъп до информация пък планира Рамадан Илези от Инициатива за прогрес.

Делегатите напуснаха България с намерения за подобряване и усъвършенстване на вътрешните правила за предоставянето на достъп до информация, и дори предложения за изменение и допълнение на Закона за достъп до официални документи в Косово.

1. http://www.unmikonline.org/regulations/2003/RE2003_32%20.pdf
2. Banisar, David. “Freedom of Information Around the World 2006. A Global Survey of Access to Government Records Laws,” June 2006, pp. 72-73, http://www.freedominfo.org/documents/global_survey2006.pdf.