Информационен бюлетин
Брой 10(46), октомври, 2007 г.

Анализ на законодателството: Някои въпроси около новата Национална агенция „Сигурност”
Александър Кашъмов, ПДИ

Едва ли някой ще оспорва, че службите за сигурност в едно демократично общество трябва да бъдат по независим начин отчетни пред обществото за работата си и действащи в съответствие със закона. Фактите сочат, че през годините след 1990 г. започнатата реформа в сферата не осигури тези важни приоритети. По отношение на отчетността пред обществото е достатъчно да се посочи скорошното откритие, че двете служби – Националната служба за сигурност (НСС) и Националната разузнавателна служба (НРС) по своя инициатива са маркирали с гриф за сигурност докладите си до Президента по случая, известен като „Петролгейт”, т.е. относно участието на близки до БСП фирми в противозаконна търговия с Ирак.1 Не по-малко абсурдно бе грижливото опазване от страна на НРС и МВР, в чийто състав е НСС, на архива на бившата Държавна сигурност от публичен взор, което стана пословично през предишните няколко години и изигра акушерска роля за приемането на новия закон за разкриване и достъп до този архив. В законността на работата на службите също има проблеми. Най-големият от тях е, че за НРС липсват публично предписани правила, но лесно можем да се сетим, че службата не се ръководи от пълен произвол. От какво обаче тя се ръководи, е въпрос, който се отнася и до трите споменати принципа – и до независимостта, и до отчетността, и до законността. Симптоматично е обаче, че досега никой не е дори пробвал да публикува в Интернет, да речем, дори просто резюме от тези правила.

Проектозаконът за Национална агенция „Сигурност”

В светлината на така маркираните принципи и потребността от тяхното реално приложение следва да се разгледа предложеният Законопроект за Национална агенция „Сигурност” (НАС). Първият винаги актуален въпрос е какво наложи предлагането на такъв закон. Нека да припомним, тъй като работата на новата агенция се вижда в сферата на „високата” престъпност, че през 2006 г. влезе в сила новоприетият Наказателнопроцесуален кодекс. Досега не се виждат фамозни резултати от прилагането му, а и как ли да се видят – ако проблемът за борбата с престъпността бе проблем просто на законовите формулировки, някои исторически общества ще да са се затрили от престъпност. Истинският въпрос тук е (освен въпросът имаше ли смисъл да се отменя предишният НПК, за да се възпроизведат отново 7/8 от текстовете му) някой извърши ли предварителна оценка на въздействието на закона. Същият въпрос се отнася до проектозакона за НАС – защо не беше проведено обществено обсъждане и къде е оценката от въздействието му.

Контекстът

Узнахме, че според г-н Червеняков, в БСП е текъл четиригодишен дебат за предлагането на такъв законопроект. Не станаха ясни обаче мотивите. Ако припомним събитията от предходните години, служба „Национална сигурност” е създадена със Закона за МВР от юли 1991 г. През 1994 г. бе създаден отделен Закон за Националната служба за сигурност, който е отменен през 1997 г. с новия Закон за МВР. НСС е предвидена като структура в рамките на министерството. По този начин борбата с организираната престъпност, поне на политическо и законово ниво, е предвидена като свързана с необходима координация между различни служби (сега дирекции) в МВР. Още с приемането на закона за НСС, а впоследствие и на Закона за отбраната и въоръжените сили, всъщност се създават няколко служби на мястото на по-рано единната Държавна сигурност, без обаче законът да определя тяхната координация (не се съмняваме в наличието на такава, но неяснотата остава). Иначе казано, тъй като с новия закон няма да се обединят всички служби в една, а ще се изведе НСС от МВР и ще се превърне в държавна агенция. Това обратно връщане на бумеранга на реформата остава с неясна обосновка.

Организационни аспекти

Както бе отбелязано, посоката на промените през 90-те години бе въвеждането на НСС като служба с определени правомощия в сферата на сигурността в системата на Министерството на вътрешните работи. Тоест, поне на законово ниво самостоятелността на службата е ограничена и тя е поставена в режим на отчетност пред министъра на вътрешните работи и чрез него – пред парламента. Натоварената с контраразузнавателна функция структура бе поставена в координационна връзка с другите служби на МВР за целите на противодействие на престъпността. Ограничено бе прякото й влияние и участие в опазването на държавната тайна, като през 1997 г. бе отменена приетата през 1994 г. Наредба за дейността на НСС по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности и опазване на държавната тайна на РБ и бяха изведени т.нар. режимни офицери от стратегическите обекти, от значение за националната сигурност. Това бе извършено вероятно като стъпка към намаляването на ненужно големия обем тайна от времето на социализма, определен от дълги списъци на категории информация и стратегически обекти.

Опазване на държавната тайна

С новия проектозакон на НАС се възлага опазването на Националната система за защита на държавната тайна. Ретроспекцията показва, че след извеждането на режимните офицери по сигурността от стратегическите обекти от значение за националната сигурност през 1997 г., те бяха въведени обратно със Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г., вече като подчинени на съответната организационна структура служители по сигурността. Успоредно с това, проектозаконът припомня стратегическите обекти, които подлежат на особена защита, чийто брой и идентичност бяха публични само за няколко месеца през 1994 г., след което отново потопени в дебрите на непубликуваните правителствени решения. Сред тях бяха дори изцяло приватизирани търговски дружества, обявени за стратегически по инерция от държавно-командната икономика. Прегледът показва, че дори през периода 1994 – 1997 г. списъкът на тези обекти набъбва, а едва ли има причини да се вярва, че към ден днешен е намалял. Като припомним в допълнение, че през 2004 г. Министерството на финансите получи номер на секретно деловодство (регистратура), няколко дни след публичното си твърдение, че договорът с „Краун Ейджънтс” е [повторно] класифициран, най-вероятно с цел подплатяването на това действие с изискуемата законност, лесно можем да се досетим за възможността да се създава държавна тайна, с цел неотчитане пред обществото. През 2003 – 2004 г. и Програма Достъп до Информация, и Държавната комисия за сигурност на информацията отбелязаха тенденция към „над-класифициране” на документи, т.е. засекретяването им без основание, „за всеки случай”. Важно е функциите по опазване на системата за защита на държавната тайна и дейността по сигурността на стратегическите обекти и дейности да не се превърне в алиби за ненужно увеличаване обема на класифицираната информация.

Функции на НАС

Функциите на НАС са относително широко дефинирани в проектозакона и напомнят за кръга на компетентност на Федералното бюро за разследване на САЩ. Ако там необходимостта е от разграничаване на функциите на федералната служба като отговорна за по-значителните престъпления от тези на щатските полиции, то у нас не става съвсем ясна нуждата от такава специална институция. При варианта на проектозакона към момента на внасянето му, агенцията няма разследващи функции. Това е съществена разлика с ФБР. Изглежда, че нейната основна функция ще бъде консултативна, като ще предоставя равен обем информация на премиера, Президента и председателя на Народното събрание. Трябва да се отбележи, че не е съвсем ясно доколко е в съответствие със Закона за защита на личните данни чл. 6, ал. 3 от внесения проект, според който министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на НАС по ред, определен с инструкция. Защитата на личните данни изисква да са налице съответни гаранции, при което прекият достъп до цели фондове, в които се съдържат лични данни, би бил проблем. Законът изисква за всяко обработване на данни (достъпът е също обработване) да е предварително определена целта.

От текста се остава с впечатлението, че целта е да се обединят в едно институциите, които се занимават със събиране на информация (НСС, Военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване), и събраната информация да се докладва на повече отговорни институции – министър-председателя, Президента и председателя на Народното събрание. С други думи, така явяващата се цел е подобряване на координацията и събиране на повече информация на едно място. Ако един от съществуващите проблеми е бил лоша координация, това е разбираемо. Що се отнася до събирането на голям обем информация за гражданите на едно място, това може да се окаже проблем в една демокрация. Да не говорим за неясната връзка между националната сигурност и, да речем, „незаконните миграционни процеси”, които са включени в работата на НАС. Така или иначе, остава въпросът за потребността от докладване и пред обществото за свършената работа през даден период и по въпроси, предизвикали висок обществен интерес. Засега те остават незасегнати в проекта.