Информационен бюлетин
Брой 8(44), август, 2007 г.

Проектът на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа не гарантира достатъчна защита на правото на информация
Гражданското общество призовава за бързи действия

Според групи от гражданското общество в Европа, съществува риск първият международен договор, който ще гарантира правото на достъп до информация и който в момента се изготвя от Съвета на Европа, да не отговаря на установените европейски стандарти. Документът, който ще се превърне в "Европейска Конвенция за достъп до официални документи", се изготвя от група специалисти от 15 от общо 47-те държави-членки на Съвета на Европа. Групата специалисти трябва да приключи работа до края на 2007 г. и предстои още само една среща по проекта на договора, насрочена за 9-12 октомври в Страсбург.

Бъдещата Конвенция за достъп до официални документи признава правото да се искат "официални документи", които са широко определени като всяка информация, съхранявана от обществените институции, в каквато и да е форма. Една от положителните страни е, че бъдещата Конвенция ще гарантира, че правото на достъп до "официални документи" може да се упражнява от всеки, без нужда от демонстриране на специален интерес от поисканата информация и без да се заплаща такса за подаване на заявлението или преглед на документа.

Въпреки това, проектът на Конвенцията има три основни слабости:

1. Не включва в задължителния си обхват всички официални документи, съхранявани от законодателната и съдебната власт.
2. Не включва в задължителния си обхват официалните документи, съхранявани от физически и юридически лица, които изпълняват обществени функции.
3. Не определя някои основни категории официални документи, които трябва да бъдат публикувани от обществените институциите по тяхна инициатива, като например тези, съдържащи финансова информация или информация за обществени поръчки.

Граждански организации от Европа и целия свят, по инициатива на организациите със статут на наблюдатели в Групата на специалистите, Access Info Europe, Article 19 и Правна Инициатива на Отворено Общество, призовават тези пропуски да бъдат коригирани, преди Конвенцията да бъде приета от Комитета на министрите - висшият политически орган на Съвета на Европа. Те отбелязват, че на Конвенцията неминуемо ще се гледа като на правен документ, съдържащ установените в Европа норми, и затова - отразяващ и минималните стандарти, към които правителствата в различните части на света трябва да се придържат. Но тази Конвенция не отразява съществуващите добри практики в Европа и други части на света и в никакъв случай не гарантира достатъчна защита на правото на достъп до информация.

Правото на достъп до информация, съхранявана от държавата, се развива бързо. През 1990 г. само 12 страни са имали закони за достъп до информация. В момента повече от 75 страни имат такива закони. От 47-те страни-членки на Съвета на Европа, 24 уреждат правото на достъп до информация в конституциите си (например Норвегия прие поправки в конституцията си през 2004 г., за да въведе изрично това право). На международно равнище правото на информация е признато за основно човешко право в специални документи относно свободата на изразяване на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на американските държави. През септември 2006 г. Интерамериканският съд по правата на човека утвърди правото на достъп до информация като основно човешко право.

Значително голяма част от 47-те страни-членки на Съвета на Европа гарантират достъп до широк кръг от информация, съхранявана от законодателните и съдебни органи, чрез закони за достъп до информация или посредством друго законодателство (норми, които често предшестват режимите за достъп до информация).

Проектът на Конвенцията в сегашната си форма задължава институциите на законодателната и съдебната власт да предоставят единствено документи, които се отнасят до техните "административни функции". Няма принципна причина режимът на достъп до информация да третира органите на законодателната и на съдебната власт по различен начин, от тези на изпълнителната власт. Органите на законодателната и съдебната власт изпълняват обществени функции и са финансирани с обществени средства. Логиката, която стои зад нуждата от прозрачност на изпълнителната власт, се отнася с еднаква, ако не и с по-голяма сила за законодателната и съдебната власт. Иронично би било да се изключат от обхвата на Конвенцията документи, които се отнасят до дейностите по законодателния процес в националните парламенти - най-чистата проява на представителната демокрация. Прозрачността на тези институции ще позволи на обществеността да си състави мнение за дейността им, ще породи по-голяма ефективност, ще намали корупцията и в крайна сметка ще повиши общественото доверие в нея. Още повече, че режимът на ограниченията, който Конвенцията предвижда, напълно дава възможност да се защитят законни интереси в законодателната или съдебната власт.

Подобни разсъждения водят до нуждата от включване на частни компании, които изпълняват обществени функции, в задължителния обхват на Конвенцията. В период, в който традиционните обществени услуги - комуналните, тези, свързани със здравеопазването или военните операции - се отдават все повече и повече на изпълнители от частния сектор, невключването на подобно компании би било очевиден пропуск. Това би представлявало също така и неоправдано снижаване на стандартите, установени с Препоръка 2002 на Съвета на Европа, която обхваща "физически и юридически лица, доколкото те изпълняват обществени функции".

По отношение на активното публикуване на информация, гражданските организации отбелязват, че правилата за активно публикуване на информация са основен компонент на ефективните режими за свобода на информацията и че много закони за достъп до информация съдържат подробни разпоредби относно информацията, която трябва да се предоставя без нужда от подаване на заявление, например като се публикува на Интернет страницата на институцията. Много хора, които не са експерти, никога не биха подали заявление за достъп до официален документ. За да се гарантира, че въпреки това хората имат възможност да си създадат мнение за институциите и да участват в процеса на взимане на решения, трябва да се публикува информация от обществен интерес, без да е нужно да се подава заявление. За да гарантира, че това ще се случи на практика, Конвенцията трябва да определи тези категории информация, които институциите трябва, като минимум, да публикуват по по тяхна инициатива.

В допълнение към трите най-сериозни проблема на настоящия текст на Конвенцията, смятаме, че в проекта има и следните слабости:

4. Липса на гаранции, че заявителите ще имат достъп до обжалване пред по-горна инстанция или съдебен орган, който би могъл да задължи институцията да предостави достъп до официални документи.
5. Липса на гаранции за обжалваемостта на други нарушения, освен “отказа” за предоставяне на информация (като например несъобразяване със законовите срокове или с предпочитаната форма за предоставяне на информация).
6. Недостатъчно ясно определение на изключенията от достъпа до информация, по-специално, свързани с вътрешните обсъждания при оперативната подготовка на документите и търговската тайна:
а. няма срок за прилагането на ограничението при вътрешни обсъждания; подобни документи могат да бъдат отказвани до безкрайност, дори и след вземането на окончателно решение по дадения проблем;
б. Конвенцията трябва да защитава само "законови търговски интереси", а не всеки "търговски интерес", както гласи текстът на настоящия проект.
7. Липса на изискване държавите да определят максималния срок, в който трябва да се отговори на едно заявление.

От особено значение е проблемът, свързан със законовата защита на правото на достъп до информация (точка 4). Настоящият проект на Конвенцията гарантира на заявителите, на чиито заявления е било отказано, "достъп до процедура за обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган, създаден със закон". Въпреки това, текстът на проекта не уточнява, че несъдебният орган, пред когото може да се обжалва, трябва да разполага с властта да задължи институцията да предостави официални документи При липсата на такава гаранция и при отказана ефективна съдебна защита, правото на заявителя на достъп ще остане само на теория, което е нарушение на един от основните принципи на защитата на човешките права.

Проектът на Конвенцията, веднъж завършен от групата специалисти в средата на октомври 2007 г., отива в Координационния комитет по правата на човека в Съвета на Европа (който най-вероятно ще разгледа проекта през ноември) и след това - в Комитета на министрите за одобрение и крайно приемане, което е възможно да се случи в началото на 2008 г.

Предприемането на спешни действия преди 9 октомври - когато ще се състои последната сесия на групата от специалисти - е необходимо, за да подтикне включването в Конвенцията на приемлив минимум стандарти за правото на достъп до информация. Едно от нещата, които можете да направите, за да подкрепите кампанията ни, е да ни пишете, за да подпишете писмото, изготвено от Access Info Europe, Article 19 и Правна Инициатива на Отворено Общество. Текстът на писмото на български език може да откриете на адрес: http://www.aip-bg.org/documents/coe_letter.htm. Последната възможност да подкрепите инициативата е 18.00 часа, на 26 септември 2007 г.

За повече информация:
Хелън Дарбишър, Access Info Europe
tel: + 34 667 685 319
helen@access-info.org

Програма Достъп до Информация
tel: 359 2 988 5062, 981 9791, 9867709
office@aip-bg.org


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.09.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP