Информационен бюлетин
Брой 7(43), юли, 2007 г.

От съдебната зала: Защитени ли са личните данни на участниците в публичен наказателен процес?
Решение на Комисията за защита на личните данни № 17/21.06.2006 г.

Жалбоподателката Кирова сезира Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) със следния казус:

По време на разглеждането на наказателно дело от общ характер срещу Кирова са допуснати нарушения на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Кирова твърди, че по време на започване на съдебното заседание на 25.11.2005 г. е забелязала, че в съдебната зала присъства журналистка от вестник “Утро”. Кирова е възразила срещу присъствието й, като е направила искане, на основание чл. 263 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), делото да се разглежда при закрити врати. Съдът, преценявайки, че не е налице правно основание да изпълни искането на подсъдимата, е допуснал присъствието в залата на журналистката. Непосредствено след това, във вестник “Утро” е публикувана статия със заглавие “Две години условно за адвокатка от Б.”.
Срещу постановената присъда Кирова подава въззивна жалба, по която е образувано Въззивно наказателно дело от общ характер По време на съдебното заседание, журналистката от в-к „Утро“ не присъства, но по-късно на страниците на вестника излиза статия, във връзка с хода на делото, като е посочено собственото име на Кирова и инициал на фамилното.

Комисията обявява жалбата за допустима.

Кирова счита, че правото й на защита на личните данни е нарушено, както от Районния и Окръжния съд - чрез публичните заседания, така и от вестник „Утро“ - чрез публикациите във вестника.

Процесуалният представител на в-к „Утро“, подкрепен със становище на Районен съд град Р., заявява, че не е налице нарушение за правото на защита на лични данни, тъй като още с подаването на жалбата, съгласно чл. 263, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, присъдата се обявява публично, поради което съдебният акт става достояние на неограничен брой лица. От Окръжен съд Р. поддържат, че информация, във връзка с дейността на съда, може да се дава на медиите от Председателя на съда, както и от съдията - докладчик по отделните дела. Видно от становището на главния редактор на вестник в-к „Утро“, те са се съобразили с презумпцията за невинност, като в първата публикация не са цитирали името на подсъдимата, а във втората е цитирано само собствено име и инициал на фамилното. Считат, че личните данни са получени правомерно, тъй като заседанието е открито и е достъпно за неограничен брой слушатели.

Комисията прие разглежданата жалба за неоснователна:

От изложените факти и приложени към жалбата доказателства не се установява, че администраторите - Районен съд, гр. Р., Окръжен съд, гр. Р., и в-к „Утро” са предоставили и разпространили данни за жалбоподателката по неправомерен начин и за неправомерни цели.

1. Законодателят в чл. 41, ал. 1от Конституцията на Република България урежда правото на лицата да търсят, получават и разпространяват информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

2. Съгласно чл. 264, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, председателят на състава на съответния съд има право да разреши присъствието на лица при закрити врати.

Комисията допуска, че журналистката е присъствала в залата с разрешение на председателя на съда.

3. Съгласно чл. 272, ал. 1 от НПК, председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждане, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан. Следователно репортерката на вестник “Утро” се е снабдила с данните на г-жа К. по време на съдебното заседание, към момента на снемането на самоличността на подсъдимата. В разглеждания случай, фактът, че журналистката не е присъствала при произнасянето на присъдата, е ирелевантен, тъй като данните, които е използвала - пол, възраст и образование, срещу което се жалва К. пред Комисията, са получени от репортерката по време на открито заседание и по правомерен начин. Що се отнася до размера и вида на наложеното наказание от съответния наказателен състав, Комисията не счита, че същите сами по себе си представляват лични данни.

Комисията приема, че журналистите имат право да получават информация от съда. В такъв смисъл е и становището на Окръжния съд, според което информация на медиите се предоставя от Председателя на съда, както и от съдията докладчик по отделните дела.

Комисията счита, че с информацията от втората статия във в. “Утро”, където е посочено първото име и инициал на фамилното име на жалбоподателката, лицето може да бъде непряко идентифицирано, с оглед на това, че гр. Б. е малък град и няма друга адвокатка с име “Т.К”, освен жалбоподателката. Статията във вестник “Утро” е написана коректно. От текста личи старанието да се информира обществеността, а не да се уврежда професионалната кариера на К.. Увреждането на професионалната кариера на жалбоподателката е настъпило в един по-ранен етап. Към момента на публикацията професионалната й репутация вече е била засегната.
По отношение на въпроса дали едно заседание да бъде открито или закрито, решение се взема още при подготовката за разглеждане на делото от съдията докладчик.
Случаите, в които се допуска разглеждането на наказателните дела при закрити врати, са изрично уредени в чл. 263, ал. 1 от Наказателно–процесуалния кодекс. Съдът правилно е преценил, че не са налице изискванията на закона, при които следва делото да се разглежда при закрити врати.

4. Глава девета от Закона за адвокатурата урежда задълженията на адвоката. На първо място е посочено, че адвокатът е длъжен да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение. Ръководи се от върховенството на закона, трябва да бъде безкористен и да не допуска при осъществяване на дейността си да се ръководи от лични интереси. Съгласно Етичния кодекс на адвоката, той трябва да служи, както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, чиито интереси са му поверени да отстоява и защитава.
Комисията приема, че в конкретния случай Т.К. сама е накърнила достойнството си и е увредила репутацията си, нарушавайки Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, извършвайки престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал.1, изречение 2 от Наказателния кодекс, което е с висока степен на обществена опасност, тъй като видно от присъдата от 25.11.2005 г. на Р. районен съд, с действията си е подвела наказателния състав да постанови “като следствие от престъплението окончателен съдебен акт, неподлежащ на ревизия в нито едно от регламентираните в НПК производства.”

Поради гореизложеното, Комисията приема, че не съдът или вестник “Утро” са накърнили достойнството на жалбоподателката, а тя сама го е сторила, пренебрегвайки основни принципи и задължения на адвокатската професия.

Данните на жалбоподателката, публикувани в двете статии не са разпространени, с цел увреждане на нейните авторитет и добро име.

В текста на статията е посочено, че присъдата не е влязла в сила и ще бъде обжалвана. Следователно, не е налице твърдяното от жалбоподателката злепоставяне и възражението й в тази насока е неоснователно. Във втората статия на журналистката, в бр.52/03.03.2006г., също не е налице некоректно интерпретиране - посочено е, че присъдата е намалена от Окръжния съд и че вероятно ще бъде обжалвана пред Върховния касационен съд.
Възражението на жалбоподателката, направено в заседание пред Комисията, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД не е била действаща, по времето на публикация на първата статия е правилно, но в Закона за защита на личните данни, преди изменението и допълнението в „Държавен вестник“, бр. 103, от 23 декември 2005 г., е съществувала друга разпоредба, относима към конкретния случай (чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - предоставянето е допустимо в случай, когато източниците на данните са документи, съдържащи обществена информация), а съгласно чл. 262, ал. 3 от НПК, присъдата се обявява публично.

Свободата на информацията, и по конкретно правото на всяко лице да получава и предава информация, е гарантирано изрично в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и е заложено в преамбюла на Директива 95/46ЕС. При неговото осъществяване винаги се търси баланс между правото на личен живот на физическото лице при обработване на лични данни и правото да се получава и разпространява информация.
Поради гореизложеното, Комисията приема, че в разглеждания случай гражданите и обществеността следва да са своевременно информирани и имат право да знаят за деяния, които представляват обществен интерес. Още повече, че доверието следва да е в основата, както на отношенията адвокати - клиенти, така и между адвокатите и властите и съгласно чл. 4 от Етичния кодекс на адвоката, не следва да има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката.