Информационен бюлетин
Брой 6(42), юни, 2007 г.

Достъпниците по света: Годишна среща на приятелите на Стейтуоч 22-23 юни 2006 г.
Александър Кашъмов, ПДИ

На 22 и 23 юни 2007 г. организацията, осъществяваща граждански контрол спрямо институциите на Европейския съюз - „Стейтуоч“ - проведе своята годишна среща в Лондон. Както всяка година, на срещата присъстваха приятели на Стейтуоч от цяла Европа и по-специално от Холандия, Германия, Дания, Испания, Гърция, Унгария, България. Целта на срещата, както винаги, бе да се очертаят тенденциите в Европейския съюз по отношение на гражданските свободи на неговите граждани и да се сподели опитът на различните участници. Българският приятел на Стейтуоч е ПДИ. Нека да припомним, че Стейтуоч е създадена през 1991 г., с цел наблюдението на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Под “граждански свободи” се разбират традиционните свободи на индивида, в които държавата не бива да се намесва или пък намесата й трябва да бъде обусловена от стриктни гаранции. Интересното в случая е, че Стейтуоч е единствената неправителствена организация, която е осъзнала подобието, което Европейският съюз има с класическата държава. Това подобие на наддържавния съюз е именно в неговата способност да създава политики и правила, които засягат личните свободи.

Няколко различни теми бяха предмет на обсъждане в Лондон. По-интересните от тях са: равносметката след 11 септември 2001 г., новата европейска конституция, достъпа до информация в Европейския съюз, регистриране в списъка на терористи и терористични организации, политиките, свързани с миграцията, имиграцията и бежанците.

Равносметката след изминалите пет години от атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. е, че това, което доскоро се представяше като изключителна мярка, започна да се превръща в правило. Най-характерното за вече установеното правило е, че то не се подлага на дискусия. Така и засилващото се наблюдение спрямо гражданите на Европейския съюз, обосновано с цел гарантирането на тяхната сигурност, постепенно престава да се подлага на дебат. Нови и нови мерки се въвеждат без дебат, просто като нещо рутинно и безобидно. Така се премина през профилирането на пътници от самолетните компании и предоставянето на данните им за целите на сигурността, и през скандалното предоставяне на данни от страна на банковата система SWIFT с център в Белгия на разузнавателните служби на САЩ. Записващи устройства се появяват по влаковете, монтирани с цел да записват “смущаващи шумове”. Какви са техническите параметри на “смущаващия шум” обаче не става ясно и оттук - каква е гаранцията срещу незаписване на разговори.

Темата относно достъпа до информация в рамките на Европейския съюз е белязана от две събития. Едното е публичното обсъждане на Зелената книга за изменението на Регламент 1049 от 2001 г., изготвена от Европейската комисия¹, а другото – жалбата, заведена от Стейтуоч срещу Европейската комисия на основата на Регламента. Общата бележка на неправителствената организация спрямо Зелената книга е отправена към предварително зададените варианти за отговор на определени въпроси, които подвеждат към по-тясна дискусия. Така например, въпросът “трябва ли да се постави по-голям акцент на активното разпространение на информация” според становището е подвеждащ, защото правилният отговор е, че трябва да бъдат развивани както разпространението на информация, така и предоставянето й при поискване. Друг пример в същата насока е групата възможности, които са дадени за отговор на въпроса за отношението между защитата на личните данни и обществения достъп до информация:

а) предоставяне на информация след заличаване на личните данни;
б) предоставяне на лични данни само след преценка на критериите, залегнали в Регламент 45/2001 г. относно обработката на лични данни;
в) въвеждане на критерии за предоставяне на някои категории лични данни, без да се преценява случай по случай.

Според Стейтуоч е необходимо да се преразгледа цялостно съотношението между двата регламента /за достъпа до документи и за защитата на личните данни/, като се вземат предвид указанията на Европейския надзорен орган по защита на данните и практиката на Европейския омбудсман². Освен това, защитата на личните данни не трябва да се използва като претекст да не се правят публични обществените обсъждания. Тук се включват и консултациите на служители в европейските институции с лобисти.

В становището се обобщава, че по начало дискусията за изменението на Регламент 1049 от 2001 г. трябва да отиде отвъд предложенията на Европейската комисия. Следва да бъде въведено изрично задължение да бъдат направени публични всички документи, отразяващи факти, доклади или проучвания по законодателство или политики, изготвени в процеса на вземането на дадено решение. По-широко трябва да се разгледат бъдещите изменения в Регламента, като се вземе предвид и цялостната натрупана практика по него – както тази на Омбудсмана, така и тази на Европейския съд.

Що се отнася до казуса, който неправителствената организация е отнесла до Европейския омбудсман, с него се поставя важният въпрос за обхвата на задължението за публикуване на документи. Според Стейтуоч, Европейската комисия не изпълнява задължението, вменено й с чл.11 от Регламента, да предостави свободен достъп до своя регистър с документи. В регистъра трябва да се включват всички документи, т.е. всяко съдържание, независимо от материалния носител, писмен, електронен и т.н., каквато е дефиницията на Регламента. Понастоящем в регистъра фигурират главно т.нар. законодателни текстове и одобрените доклади на Комисията, В своето становище пред Европейския омбудсман, подписано от Председателя г-н Хосе Мануел Барозо, Комисията застъпва тезата, че следва да се прави разлика между документи и “официални документи”, какъвто е случаят в системите на Швеция, Финландия и Дания. Очаква се в скоро време Стейтуоч да изпрати своето становище в отговор на полученото, в което ще постави акцент върху обстоятелството, че отделните национални законодателства не са средство за тълкуване на общностното право.

Списъкът на ООН на терористите и терористичните организации не е скрепен с гаранции за защита на гражданските свободи, докладва Бен Хайес от Стейтуоч. Ефектът от включването в този списък се илюстрира с няколко реални случая. Единият описва това как седемдесет и пет годишен италиански гражданин от египетски произход, живял около тридесет години в Швейцария, бил подложен на преследвания заради включването му в “черния списък”. Започналото наказателно преследване е прекратено четири години по-късно поради липса на доказателства, а държавата е осъдена да плати разноските за адвокати в размер около 80 000 ЕВР. Воденето на дело срещу държавата за претърпени вреди обаче би било безсмислено, защото всяко новополучено имущество подлежи на запор по силата на самото присъствие на г-н Х в списъка. Колкото и да е парадоксално, оказва се, че никой не е предвидил процедура за отписване от списъка и “връщане в нормалния живот”.

И така, по всички тези въпроси, както и по останалите, обсъждани на 22-23 юни в Лондон, бяха проведени дискусии, потърсиха се пътища за разрешения и кампании, обмениха се идеи. И действително, обмяната на идеи е в самата същност на човешкото общуване и необходим елемент от наблюдението на работата на институциите и гражданското участие в процеса на вземането на решения.

1. Която бе обсъждана публично и в България – на 22 юни 2007 г. и в Народното събрание – на 21 юни 2007 г.
2. Вж. представяне на Европейския надзорен орган по защита на данните на български език на интернет адрес: http://www.edps.europa.eu/EDPSWEB/edps/lang/bg/pid/1;jsessionid=89E3F0049712A934A661627A5DA3B596, а представянето на Европейския омбудсман виж на интернет адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/home/bg/default.htm