Информационен бюлетин
Брой 6(42), юни, 2007 г.

Интервю: Прозрачността намалява възможностите за злоупотреби
Жерар Легри, ръководител на звено „Прозрачност, връзки с неправителствения сектор и външни отношения” към Генералния секретариат на Европейската комисия в Брюксел

Две публични представяния на Зелената книга, изготвена от Европейската комисия относно обществения достъп до документи, съхранявани от институциите на Европейската общност1, бяха проведени по инициатива на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в София. Г-н Жерар Легри, ръководител на звено „Прозрачност, връзки с неправителствения сектор и външни отношения” към Генералния секретариат на Европейската комисия в Брюксел, представи предлаганите за дискусия промени в Регламент 1049/2001 на 21 и 22 юни 2007 г., съответно в Народното събрание и в Информационния център на Представителството на ЕК. Програма Достъп до Информация (ПДИ) беше партньор в инициативите.

В първото представяне, на 21 юни, участие взеха депутати и служители на Народното събрание, както и екипът на ПДИ. Срещата откри г-н Майкъл Хъмфрис, ръководител на Представителството на ЕК в България. Г-н Жерар Легри представи принципите, заложени в Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Той подчерта значимостта на публичността и прозрачността за качеството на процеса на взимане на решения. Към г-н Жерар Легри бяха отправени въпроси, свързани с процеса на консултация в определянето на политиката на Европейската комисия, практиката по предоставяне на обществена информация и информацията от обществения сектор за повторна употреба; както и относно обхвата на търговската тайна, във връзка с достъпността на договорите, сключени от Европейския съюз с частни фирми.

Второто представяне - пред медии и неправителствени организации - беше открито от д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация. Свободният достъп на гражданите до информацията и документите на институциите на Европейския съюз е признак на демократичното общество, подчерта г-н Легри. Значимостта на прозрачността за намаляване възможностите за злоупотреби, както и достъпът до исторически документи бяха част от дискутираните с участниците въпроси. Между двете представяния с Жерар Легри разговаря Диана Банчева от ПДИ.

Г-н Легри, били ли сте в България преди и по какъв повод?

Кръглите маси, организирани от Представителството на Европейската комисия в България за представянето на Зелената книга, са първият повод за посещението ми в България.

На срещата с представители на Народното събрание, на 21 юни, Вие споменахте, че процесът на консултации е неизменна част от цялостния процес на формиране на политиката на Европейската комисия и необходимостта от тези консултации се увеличава. По какъв начин Комисията задоволява тази нараснала необходимост?

В началото на всяка инициатива службите в Комисията стартират консултативен процес, за да съберат техническа информация, включително позициите на различните заинтересовани групи, по даден проблем. Затова е необходимо изготвянето на консултативен план - какво се цели да се постигне, кои са заинтересованите страни и следователно какви са инструментите, които трябва да се използват, за да се съберат мненията, идеите и позициите на тези групи. Нашите служби имат възможност за избор от различни инструменти. Могат да използват отворен консултативен механизъм - да подготвят зелена книга, която се приема от Комисията, да я публикуват, да я изпратят до другите институции и да я публикуват на уеб сървър-а "Европа", за да може всеки да изпрати своето мнение.

В същото време не всички заинтересовани лица могат да се достигнат с един и същ инструмент. Например, има хора, които не използват Интернет по различни причини. За да бъде получена и тяхната позиция може да се организира специално проучване по конкретната тема. Могат да се изготвят въпросници и да се потърси партньорство с някои мрежи от организации, които работят с определени целеви групи, за разпространението на въпросниците. Когато се налага да се проучи по-задълбочено позициите, идеите, очакванията на хората, тогава може да се организират фокус групи, които да направят качествена оценка по определения проблем. За да се разбера позицията на отделни сегменти от обществото, може да се използват проучвания на общественото мнение.

Вече публикувания документ за консултация е достъпен за всеки на страницата на сървър "Европа", чрез портала "Твоят глас в Европа". Всеки гражданин може да го посети и да провери какви са течащите или приключилите консултации към момента. Ако гражданинът се интересува от някоя конкретна консултация, тогава той кликва с мишката върху нея и попада на специална страница. Тази страница съдържа някои определени компоненти. Първо, основната информация по консултативния процес – кой го инициира, поради каква причина, докога е срокът. След това са всички документи, които са част от консултативния процес, достъпни понякога на всички езици на страните-членки на ЕС, но не винаги, за съжаление. Възможно е да има и други документи, които са свързани с историята на проблема, ако той има такава. Ако има приети документи, определящи политиката по дискутирания въпрос, те също се публикуват, за да дадат по-широка представа за тези, които се интересуват от темата.

Обикновено следва адрес, който може да е пощенски адрес, но все по-често електронен адрес, на който всеки може да изпраща мнения и становища. Един от нашите отдели се занимава единствено с приемането на изпратените по електронен път становища и с тяхното публикуване на уеб страницата. Така всички изпратени до момента мнения, идеи и становища са достъпни за всеки и всеки може да изпрати реплика по тях.

Когато консултацията приключи, службата, която я е инициирала, трябва да изготви доклад, представляващ своеобразно резюме на получените позиции, идеи, критики, препоръки. Този доклад също се публикува и по този начин на практика се слага край на консултативния процес по дадения проблем. Следва изготвянето на решението за предприемане на определена политика.

Представяна ли е Зелената книга относно обществения достъп до документи, съхранявани от институциите на Европейската общност, на подобни кръгли маси в други страни-членки на ЕС?

При всеки консултативен процес Европейската комисия се опитва да осигури максимален набор от идеи, гледни точки, позиции от цяла Европа. Търсим позициите не само на организации, базирани в Брюксел, защото тогава „Брюксел ще разговаря с Брюксел”, а не това е, към което се стремим. Искаме да имаме позицията на представителите на гражданите. Ние сме съюз от 27 члена. Всяка от страните-членки има свое национално разделение – области, провинции, градове, и т.н. Това, което правим все повече и повече е, когато започне консултация с политическо значение, ние призоваваме нашите представителства в страните-членки да организират възможности за обмяна на гледни точки и дебат, ако установят интерес към това. Точно това направихме в рамките на консултативния процес във връзка със Зелената книга относно обществения достъп до документи, съхранявани от институциите на Европейската общност – Представителството на Европейската комисия в София организира срещи в Народното събрание и с представители на НПО и медии, поради изразения интерес. Ще имаме подобни срещи в Берлин, Копенхаген и Кипър, както и в други страни-членки. Някои от тези срещи са на живо, както в България. Но много често нямаме възможност да пътуваме из Европа, тъй като сме малък екип, отнема много време, а и излиза доста скъпо на данъкоплатците. Ето защо все по-често организираме телеконференции. Ще проведем такава с Копенхаген на 6 юли. Това ще бъде подобна на проведената в българския парламент среща, но аз и моят колега ще седим в офиса си в Брюксел пред една камера и пред един монитор и ще комуникираме с хората от Копенхаген. Възможностите, които новите технологии предлагат за такъв род срещи са фантастични – можем да „ходим” извън Брюксел, без да се налага да се местим като някакъв пътуващ цирк.

Как определяте активността на дебата по Зелената книга относно достъпа до документи на Европейската общност?

Рано е да се каже, тъй като консултативният процес започна доста скоро. Досега имаме около 10 изпратени становища, но това не е изненадващо. Консултативният процес продължава до средата на юли, а ние никога не получаваме мненията още в началото. Много от организациите, особено тези, които представляват федерации от различни национални организации, се нуждаят от повече време, за да координират и приемат общо становище, което да представят от името на организацията. Поради тази причини стандартите за консултативен процес изискват минималната продължителност да е 8 седмици. Много често обаче тези големи организации искат удължаване на срока за консултации. Съществува практиката основният брой от становищата да пристигат в последните две седмици и дори в последния ден от консултативния процес. Понякога дори получаваме обаждане по телефона, в последния ден, с молба за удължаване на срока. В такива случаи ние казваме, че официалната дата за приключване на процеса е днес, но Комисията е винаги отворена и ще приемем становището, ако го изпратят утре или вдруги ден.

Съществува ли изискване или практика да се иска някакъв специален вид идентификация от лицата, които искат информация по електронен път?

Приемаме заявления за достъп до документи във всякаква писмена форма. Може да е написано на ръка, да е изпратено по пощата, факса или електронната поща. Никога не искаме от заявителите нещо, което може да причини техническа трудност за тях, като електронен подпис например. Знаем, че технологиите не са достъпни за всички по еднакъв начин. Освен това заявлението за достъп до информация не предизвиква някакви правни последствия, освен че стартира срок, в който трябва да предоставим искания документ или да дадем основания, ако не можем да го предоставим. Необходимо е винаги да се прави баланс на интереси, а при отказ за предоставяне - да се обяснява какъв точно интерес би бил увреден и по какъв начин. По силата на законодателството за достъп до документи, ние не се интересуваме какви са причините някой да иска определена информация. Не е важно и кой точно я иска. Разбира се няма как да отговорим на анонимно заявление, но ако получим писмо в плик с подател г-н Дюпон и някакъв адрес, ние няма да проверяваме дали този господин съществува или дали адресът е валиден, а ще изпратим отговор на посочения адресат. Това е наше задължение, другото не ни тревожи.

Г-н Легри, в Зелената книга се казва, че достъп до документи от институциите на Европейската общност търсят предимно специалисти, изследователи, студенти и заинтересовани лица, но не и граждани. Мислите ли, че е необходима специална разяснителна кампания на европейско ниво за правото на достъп до информация?

Има различни аспекти на този въпрос. По принцип Комисията разработва специална комуникационна политика за информиране на гражданите по определен проблем. Комуникационната политика е проактивна. Това означава, че институциите изготвят материали за различните форуми – Интернет или други публикации – и ги разпространяват безплатно. За да постигне максимална публичност на информацията, Комисията търси възможно най-много контактни точки между информацията и гражданите. Разпространението на информация за това какво се случва в европейските институции е изключително важен аспект, тъй като това всъщност засяга всекидневието на хората. Ето защо комуникационният план за това как да бъдат гражданите информирани е нещо много важно и е задължение както за служителите на европейските институции, така и на националните органи. Най-ефективното разпространение на информация е чрез партньорство с мрежи от организации, които работят в цяла Европа.

Достъпът до документи е нещо по-различно. Това означава, че лицето иска да получи определена информация, която до този момент може и да не е публична. Затова то иска тази информация, активността е от негова страна. Институцията разглежда заявлението за достъп до тази информация и ако няма законови основания да откаже достъп, предоставя документа, без да се интересува от причините, поради които гражданинът е поискал този документ. От този момент нататък документът е публичен за всеки. Важно е да се каже на хората, че имат право на достъп до този документ. Фактът, че това право съществува, фактът, че неговото упражняване е възможно, е истинското доказателство, че живеем в демократичен свят. Не е изненадващо, че не много граждани търсят достъп до документи. Търсещите са повече съюзи, НПО-та, местна власт. Те са нещо като посредници между Европейските институции и гражданите и ролята им е да направят информацията разбираема и достъпна за обществеността.

1. Преводът на български на Зелената книга е достъпен на страницата на ПДИ: http://www.aip-bg.org/pdf/green_paper_bg.pdf. Желаещите да участват в консултативния процес на Зелената книга могат да го направят до 15 юли 2007 г. на следния адрес: http://ec.europa.eu/transparency/revision/index_en.htm


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 03.07.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP