Информационен бюлетин
Брой 6(42), юни, 2007 г.

Коментар на юриста: Лични данни на показ
Дарина Палова, ПДИ

Случай: На табло във Варненския районен съд се изнасят свидетелства за съдимост на хора с чисто досие и те са достъпни за всички. В документите са вписани всички лични данни – ЕГН, имена, адрес. За да намерят своето свидетелство, гражданите трябва да преровят всички останали. Това не е ли в пълно противоречие със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), според който те не се разкриват пред трето лице, без съгласието на лицето, за което се отнасят? Още повече, че това се прави в съдебната система. Коментар: Действително, публичното изнасяне на данните, съдържащи се в свидетелствата за съдимост на лицата, които са поискали издаването на такова свидетелство, е в нарушение на ЗЗЛД.

Свидетелството за съдимост е официален документ, издаван от съда, който съдържа информация за криминалното минало на определено физическо лице. То най-често се изисква при постъпване на работа, но също така е необходимо при кандидатстване за получаване на някои разрешителни (напр. за търговия с ценни книжа), както и за регистриране при упражняване на определена професия (напр. адвокатската, лекарската, тази на архитекта).
Процедурата по издаване на свидетелства за съдимост е уредена в Наредба №1 от 2000 г. за организацията и работата на бюрата по съдимост. Съгласно Наредбата, свидетелство за съдимост на гражданин се издава въз основа на писмена молба, подадена до районния съд по месторождението на лицето, за което се отнася исканото свидетелство. От там именно следва и да се изпрати готовото свидетелство, което се получава след заплащане на определена в Тарифа №1 такса. Освен посочените в изпратения случай данни като име, ЕГН, и адрес на лицето, свидетелството съдържа и допълнителни такива, изброени в Наредбата, като например: данни за месторождението на лицето, имената на неговите родители, както и конкретната цел, за която се издава – постъпване на нова работа или др.

Тъй като бюрата по съдимост обработват всички тези данни за лицата в изпълнение на изискванията на Наредбата, те имат качеството на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД и за тях важат всички изисквания на закона, свързани с обработването на лични данни. Така например, съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗЛД, личните данни трябва:

- да се обработват законосъобразно и добросъвестно;
- да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели;
- да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
- да бъдат точни и при необходимост да се актуализират; да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват и т.н.

Изнасянето на свидетелствата за съдимост на таблото в сградата на съда, посредством което те стават публично достояние, представлява форма на обработване на лични данни, съгласно определението на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Съгласно ЗЗЛД всяко действие на администратора на данни, което представлява обработване по смисъла на ЗЗЛД, следва да се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона, която урежда хипотезите на това обработване. Това се отнася конкретно и до действията на администратора по предоставяне на лични данни на трети лица, каквото е налице в случая с изнасянето на свидетелствата за съдимост на табло в сградата на съда. Съгласно т. 2 от посочената разпореба, която е единствено относима към въпросния случай, за да се публикуват данните на таблото в съда, е необходимо изричното съгласие на физическото лице, за което те се отнасят. Такова съгласие, очевидно, в случая не е търсено.

Освен общите принципи на защита на личните данни, администраторите на данни имат и редица конкретни задължения, свързани с обработване на лични данни. Едно от тези задължения е заложено в разпоредбата на чл. 23 ал.1 от ЗЗЛД, съгласно която администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В разглеждания случай, районното бюро по съдимост не е предприело необходимите мерки, за да защити данните на лицата, които са поискали да им бъде издадено такова свидетелство за съдимост. Дори напротив, чрез тяхното „оповестяване“ на таблото в районния съд, личните данни на очакващите да получат свидетелството си за съдимост граждани са станали достъпни на неограничен брой лица, които по различни причини са се намирали по това време в сградата на съда.

Ето защо, и знасянето на всички тези данни, при липса на знание и съгласие от страна на подалите молба за издаването на свидетелство, е в нарушение на правото на защитата на техните лични данни, регламентирано от Закона за защита на личните данни.