![]() |
![]() |
|||
Информационен бюлетин Коментар на юриста: Лични данни на показ
Свидетелството за съдимост е официален документ, издаван от съда, който съдържа информация за криминалното минало на определено физическо лице. То най-често се изисква при постъпване на работа, но също така е необходимо при кандидатстване за получаване на някои разрешителни (напр. за търговия с ценни книжа), както и за регистриране при упражняване на определена професия (напр. адвокатската, лекарската, тази на архитекта). Тъй като бюрата по съдимост обработват всички тези данни за лицата в изпълнение на изискванията на Наредбата, те имат качеството на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД и за тях важат всички изисквания на закона, свързани с обработването на лични данни. Така например, съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗЛД, личните данни трябва: - да се обработват законосъобразно и добросъвестно; Изнасянето на свидетелствата за съдимост на таблото в сградата на съда, посредством което те стават публично достояние, представлява форма на обработване на лични данни, съгласно определението на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Съгласно ЗЗЛД всяко действие на администратора на данни, което представлява обработване по смисъла на ЗЗЛД, следва да се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона, която урежда хипотезите на това обработване. Това се отнася конкретно и до действията на администратора по предоставяне на лични данни на трети лица, каквото е налице в случая с изнасянето на свидетелствата за съдимост на табло в сградата на съда. Съгласно т. 2 от посочената разпореба, която е единствено относима към въпросния случай, за да се публикуват данните на таблото в съда, е необходимо изричното съгласие на физическото лице, за което те се отнасят. Такова съгласие, очевидно, в случая не е търсено. Освен общите принципи на защита на личните данни, администраторите на данни имат и редица конкретни задължения, свързани с обработване на лични данни. Едно от тези задължения е заложено в разпоредбата на чл. 23 ал.1 от ЗЗЛД, съгласно която администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В разглеждания случай, районното бюро по съдимост не е предприело необходимите мерки, за да защити данните на лицата, които са поискали да им бъде издадено такова свидетелство за съдимост. Дори напротив, чрез тяхното „оповестяване“ на таблото в районния съд, личните данни на очакващите да получат свидетелството си за съдимост граждани са станали достъпни на неограничен брой лица, които по различни причини са се намирали по това време в сградата на съда. Ето защо, и знасянето на всички тези данни, при липса на знание и съгласие от страна на подалите молба за издаването на свидетелство, е в нарушение на правото на защитата на техните лични данни, регламентирано от Закона за защита на личните данни. НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 03.07.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |