Информационен бюлетин
Брой 6(42), юни, 2007 г.

Time is on my side - тази песен на Rolling stones пее цяла година Правителствена информационна служба на журналист, поискал достъп до информация

Колко време е нужно на българската държавна администрация, за да откаже предоставянето на определена информация? Колко време е нужно, за да образува и разгледа съдът дело по жалба срещу отказ да се предостави информация?

В случая на журналиста от в. “Капитал” - Росен Босев, администрацията е Правителствена информационна служба, съдът е Софийски градски съд, а отговорът и на двата въпроса е – много, много време е нужно.

Ето и самата история. На 5 април 2006 г. Росен Босев подава заявление за достъп до информация до Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), с което иска да му бъде предоставена информация за договорите, сключени от министър Димитър Калчев с фирмата “Майкрософт” за наемането на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация. По-точно журналистът иска информация за условията, при които са сключени тези договори, както и копия от самите договори. Десет дни по-късно главният секретар на МДААР изпраща на г-н Босев отговор, с който го уведомява, че въпросните договори били сключени от бившия министър на държавната администрация г-н Калчев, който е действал като представител на администрацията на Министерски съвет, та ето защо МДААР не било страна по договорите и не разполага с тях. Поради тези причини, МДААР препраща заявлението за отговор в Министерски съвет.

Без да коментираме факта дали е вярно или не, че МДААР не разполага с исканата в случая информация, ще продължим смело напред с историята, защото истинската правна и фактическа гимнастика тепърва предстои.

На 28 април 2006 г. директорът на Правителствена информационна служба (ПИС) – г-жа Таня Генева, уведомява с писмо журналиста, че исканата информация ще му бъде предоставена, но за подготовката й е необходимо допълнително време, като по тази причина и на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), срокът за предоставянето й ще бъде увеличен с 10 дни. Точно след десет дни – на 8 май 2006 г., Росен Босев остава безкрайно изненадан, когато получава не исканата информация, а писмено решение за отказ, подписано от същата г-жа Таня Генева. В отказа е посочено, че ...условията, при които са подписани договорите за уреждане ползването от държавната администрация на РБ на софтуерни продукти на “Майкрософт, както и самият договор представляват търговска тайна. Предоставянето на информацията относно условията на договора би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци, доколкото договорните условия са съобразени със специфичните потребности на държавната администрация, съдържат клаузи за безплатно обучение на служители от системата на държавната администрация и други специални условия.

Тук отново ще спестим коментара за законосъобразността на така описания отказ, защото това е въпрос, който все някога ще бъде решен от съда. Колкото до това да уведомиш някого, че ще му предоставиш информация, но е нужно допълнително време за подготовката й, а впоследствие да откажеш предоставянето й, то коментара относно моралната страна на една такава постъпка ще оставим на въображението на любезните читатели и отново ще продължим с проследяването на мъките на излъгания журналист в пространството и времето.

На 19 май 2006 г. журналистът подава жалба до Софийски градски съд (СГС) срещу отказа на Правителствена информационна служба (ПИС). Може би повечето читатели знаят, но за тези, който не знаят, следва да уточним, че в родната ни правна система жалби срещу актове на държавни органи се подават чрез съответния орган до съответния съд. Идеята и целта естествено е въпросният държавен орган да окомплектова преписката по жалбата и да я изпрати в 3-дневен срок на съда, а не жалбата да потъне безследно в някое чекмедже. В случая обаче се случва второто и повече от два месеца ПИС не изпраща жалбата и преписката на съда. Все пак законодателят се е досетил за възможността държавната администрация да не изпълнява коректно това си задължение и е дал възможност на жалбоподателите в такива случай да изпращат копие от жалбата си директно на съда, който от своя страна изисква преписката служебно. Така на 25 юли 2006 г. Росен Босев изпраща жалбата си на съда, който от своя страна изисква преписката и през м. август 2006 г. най-сетне е образувано дело в СГС срещу отказа на ПИС, като първото заседание е насрочено за м. март 2007 г.

На 19 март 2007 г. делото е разгледано от състав на СГС, който обаче констатира, че в преписката не са налице данни за компетентността на лицето, подписало отказа, т.е. директорът на ПИС. Тук може би следва да уточним, че по реда на ЗДОИ, задължението за произнасяне по заявления за достъп до информация е за ръководителя на съответната институция. За да може друго лице да се произнася по такива заявления, е необходимо същото да бъде изрично упълномощено. В случая с Министерски съвет това е направено още по времето, когато министър-председател беше Иван Костов, който със своя заповед упълномощи директорът на ПИС да се произнася по заявления за достъп до информация. Това обаче го знаем ние от Програма Достъп до Информация, съдът не е длъжен да го знае, но пък ПИС е длъжна да предоставя тази заповед по всяко дело срещу неин отказ да се предостави информация. Ето защо на заседанието през м. март делото е отложено за м. юни с указания за ПИС да предостави на съда съответните данни. Съвсем между другото ще отбележим и че на това съдебно заседание не се явява представител на ПИС.

Две седмици преди новото заседание Росен Босев проверява в съда дали от ПИС са изпълнили съдебните указания и са представили заповедта, която удостоверява компетентността на директора на ПИС да се произнася по заявления по ЗДОИ. Оказва се, че съдебните указания не са изпълнени, но остава шанса представител на ПИС да се появи на предстоящото заседание и да представи заповедта. Вече заподозрял обаче, че ПИС ще протака колкото е възможно разглеждането на делото, г-н Босев подава заявление до ПИС, с което иска да му бъде предоставено копие от документа, който удостоверява компетентността на директора на ПИС да издава решения по ЗДОИ и да отговаря на запитвания по ЗДОИ, отправени до председателя на МС. Идеята му е, че ако от ПИС му предоставят заповедта, той ще може да я представи на съда и така да избегне ново отлагане на делото, но това не се случва.

На 25 юни 2007 г. делото отново е разгледано от състав на СГС, като отново не се явява представител на ПИС, но пък и съдебният състав и жалбоподателят констатират не само, че ПИС отново не изпраща представител, но и че не са изпълнени съдебните указания от предходното заседание. Това става причина за ново отлагане на делото, този път за м. октомври 2007 г., като съдебният състав отказва да глоби ПИС за неизпълнение на съдебни указания, но определя този път да бъде изрично указано на ПИС в определен срок да представят необходимия документ.

Отново оставяме коментара за действията на съда на читателя, защото ние немеем пред непознатия на българското право феномен на изрични и неизрични съдебни указания.

В деня след това съдебно заседание, жалбоподателят, ядосан вече не на шега от откровения саботаж от страна на ПИС, подава ново заявление, адресирано до министър-председателя, с което му поставя няколко изключително прости въпроса:
- колко юрисконсулти работят в МС;
- какво е месечното им възнаграждение;
- знае ли г-н министър-председателят, че юрисконсултите му не се явяват по дела в съда;
- знае ли г-н министър-председателят, че Правителствената информационна служба (ПИС), като страна в съдебен спор, не изпълнява съдебни указания.

Резултатът е мигновен. На следващия ден от ПИС предоставят на Росен Босев въпросната заповед, с която е упълномощен директорът на ПИС да се произнася по заявления по ЗДОИ, извиняват му се за причинените отлагания на делото и обещават, че вече няма да правят така, т.е. ще предоставят заповедта и на съда и ще започнат да изпращат представител в съдебните заседания по делото.

Остава неясно обаче, защо трябваше баш шефът да нахока подчинените си, за да спрат те да прилагат максимата, най-добре описана от останалия неизвестен за историята български майстор с репликата – Клиентът има право само да плаща и да чака.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 03.07.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP