Информационен бюлетин
Брой 5(41), май, 2007 г.

Отворено писмо до Народното събрание
Вилям Попов, председател на Граждански клуб “Компетентност и морал”

Председателят на Граждански клуб “Компетентност и морал”, г-н Вилям Попов, внесе писмо до Председателя на Народното събрание във връзка с предложенията за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Участник в публичните обсъждания, организирани през март 2007 г. от Народното събрание и Комисията по гражданско общество и медии, с настоящото писмо Вилям Попов изразява своите наблюдения и заключения от събитията, които съпътстват изготвянето, внасянето и приемането на предложените изменения в ЗДОИ. По-долу публикуваме пълния текст на писмото.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И СЪОБЩЕНИЯ

КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ

КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Уважаеми г-н Председателю,

На 21 март 2007 г. в зала “Изток” на НС участвах в публичното обсъждане на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, организирано от Комисията по транспорт и съобщения, а на 29 март – в заседанието на Комисията по гражданско общество и медии. На двете заседания в комисиите на НС ми бе предоставена възможността да се изкажа от името на Граждански клуб “Компетентност и морал”, за което изказвам благодарност и поздравления към организаторите. Обсъждане на проектозакона се е състояло и в Комисията по европейски въпроси. Бурната гражданска реакция и силен обществен интерес бяха естествено следствие на голямата обществена значимост на ЗДОИ. Освен цитираните обсъждания, с участието на Програма достъп до информация, Българска медийна коалиция и други неправителствени и граждански организации и много печатни и електронни медии бяха организирани пресконференции, публикации, диспути и др. В подписката срещу проектозакона на сайта на ПДИ се подписаха 1077 души от цялата страна. След всички тези прояви в броя си от 14-20 април 2007 г. в. Капитал публикува статията “Закон срещу 14.5 хиляди лева” от Росен Босев. Копие от материала прилагам към настоящото, тъй като той обобщава до голяма степен случилото се и поставя изключително тревожни въпроси относно организацията, публичността и морала в законодателната дейност на НС. С настоящото си разрешавам да представя някои допълнителни мисли, впечатления и обобщения на базата на задълбочен анализ на описаните събития.

1.Очевидно случаят с Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация ще остане в публичното пространство и аналите на Народното събрание като пример на лоша законотворческа и законодателна практика, разкриващ сериозни дефекти и пропуски в организацията и контрола на законодателния процес. Основанията за това твърдение:
• намерението (на ДАИТС, определени депутати или парламентарни групи?) за прокарване на проектозакона по спешна, форсмажорна и най-лошото - непрозрачна процедура, различна от предварително обявената от ДАИТС, копие от която прилагам;
• опит за елиминиране по този начин на задължителната процедура в демократич-ните общества –публикуване и обсъждане на проектозакона в публичното пространство;
• липсата на проектозакона в сайта на НС – единствено на този проектозакон!;
• скандалният случай, описан в приложената статия, с възлагане разработването на проектозакона на неправителствената организация “Право и интернет”.

2. Станалите (случайно!) публично известни факти дават основание да се заключи с висока степен на достоверност, че причина за обществения скандал около въпрос-ния проектозакон е сериозен пропуск от страна на отговорна институция (институ-ции) за своевременно транспониране в нашето законодателство на Директива 2003/98/ЕС. Логично е да се предположи, че тези институции са МС (в дъното ДАИТС) и НС. Неоспоримо доказателство за това са повтаряните настоятелно от вносителите и членовете на комисиите твърдения, че всяко закъснение е фатално за България и най-бързия, лесен и логичен начин за излизане от ситуацията е предлагания алгоритъм на действие – включване на предлагания проектозакон в ЗДОИ и бързото му приемане от НС.

3. В моето изказване пред Комисията по гражданско общество и медии подчертах (и сега потвърждавам), че ние не приемаме такъв тип доводи, смятаме ги за начало на тревожни тенденции в законодателната практика на НС. За съжаление, категоричността и неотстъпчивостта на изказалите се народните представители потвърждават нашите опасения.

4. Оказва се, че този случай не е прецедент в работата на НС. Чрез Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. в т.12 на §3 от заключителните разпоредби на закона, например, е била “пробутана” сериозна поправка в чл. 102 на КСО тръгнала от НОИ (Протокол №13 от заседание на Надзорния съвет на 24 окт. 2005 г.), преминала безпрепятствено през МТСП (доклад до МС от министър Е. Масларова), Министерски съвет (Решение №853/31.10.2005 г.), Комисията по бюджет и финанси към НС (Протокол №20/01.12.2005 г. и Допълнителен доклад към него от 12.12.2005 г.) и гласувана в пленарна зала на 14 декември 2005 г. (експресна стенограма на заседанието и справка за присъствалите и “гласувалите”)! В медиите многократно са цитирани аналогични “случайни” и “нетипични” случаи. Очевидно вече е крайно наложително НС да предприеме мерки за сериозно подобряване на управлението на своята законодателна дейност; например: възлагане на експертно проучване и анализ на досегашната практика по законодателния процес и неговите близки и далечни във времето резултати (положителни и отрицателни) и разработване на предложения за осъвременяване и подобряване на управлението на основната дейност в НС.

5. Анализът на фактите около описания случай показват по категоричен начин, че в основата на идеята за транспониране на Директива 2003/98/ЕС чрез “изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация” стои некомпетентност и непознаване от авторите и вносителите както на ЗДОИ (като дух, гражданска и съдебна практика), така и на Директива 2003/98/ЕС. Насочването към ЗДОИ като най-подходящия обект за “бързо и лесно” изпълнение на европейските изисквания и отчитане на тяхното изпълнение е фаталната стъпка в грешна посока. Ето основанията затова ми твърдение:
ЗДОИ се отнася до УПРАВЛЕНСКАТА ИНФОРМАЦИЯ, която се създава, циркулира и съхранява в структурите на властта (органите на държавната власт и местното самоуправление). Тази информация няма стойност (търговска стойност) и следователно тя не е стока; тя не е краен продукт на някаква специализирана дейност, а е “вътрешна” величина (параметър) в една система за управление; метафорично тя представлява нервните сигнали в организма на държавната власт. Сами по себе си тези сигнали нямат самостоятелен живот и значение, но по тях може да се съди и да се вадят диагностични заключения относно качеството на управление в системата. Разкриването и познаването на тези сигнали (като “обществена информация”) от обществото (гражданите) означава прозрачност на дейността на тези органи и точно това е информацията, “свързана с обществения живот в РБ и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти” (чл. 2.(1) от ЗДОИ).

Дефинираната като обект на ЗДОИ “обществена информация” се отнася 1:1 до понятието “информация” от чл. 41 на Конституцията на РБ и достъпа и разпространяването й е основно кунституционно право на всеки гражданин и не подлежи на никакви ограничения, освен изброените там.
Директива 2003/98/ЕС третира един по-особен вид, също обществена по своята същност, информация, която частично се припокрива с понятието “обществена информация” според ЗДОИ, но в друга своя част тя излиза извън обсега на това понятие. Специфичността на информацията в смисъла на Директивата е дефинирана с понятието “ИНФОРМАЦИЯ В ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР” – “Общественият сектор събира, произвежда, възпроизвежда и разпространява широк обсег от информация в множество сфери на дейност, като социална, икономическа, географска, метеорологична, туристическа, търговска, патентна и образователна информация” (т.4 от преамбюла на Директива 2003/98/ЕС).

Че предмет на Директива 2003/98/ЕС е по-скоро “търговският характер” на ин-формацията в обществения сектор е очевидно от съдържанието на Директивата.

Най-силното доказателство в полза на моето твърдение е предложеното от авторите на проектозакона въвеждане на нови понятия, дефиниции, поправки в заглавието (!) и цяла нова глава (!!), съизмерима по обем с оригиналния ЗДОИ и променяща го коренно по дух и предназначение. Всички това би било много полезно и желателно, ако то подобряваше съществуващия ЗДОИ. За съжаление предлаганото “изменение и допълнение” на ЗДОИ ще го придвижи в посока на рязко влошаване и необмислено свеждане до нула на натрупания богат опит по неговото прилагане. С това ще бъдат зачеркнати и натрупаните знания относно едно назряващо “допълнение и изменение” на ЗДОИ по посока на неговото осъвременяване и подобряване.

В подкрепа на излаганата тук логика е фактът, че съществуват няколко закона с общо (категориално) понятие “информация”, но имащи за обект различни “видове” информация (от гледна точка на глобалната обществена система и нейните подсистеми) – класифицирана информация, търговска информация, лични данни и т.н., и т.н. И на никого не е дошла на ум безумната идея да създаде един “общ”, обединен “Закон за информацията”. Тук не засягам научната страна на въпроса с информацията, но представените разсъждения са в унисон с научната достоверност и закони.

6. Правният и логически анализ показва, че действащият у нас Закон за достъп до обществена информация и Директива 2003/98/ЕС имат различни обхвати, които в някои части се припокриват. Това е показано по компетентен начин в разработения от ПДИ анализ на съответствието между двата акта. От това обстоятелство следва, че предлаганият начин за транспониране на Директива 2003/98/ЕС в българското законодателство чрез изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация е неприемлив. Остават няколко възможни алтернативи, чрез които да се извърши транспонирането:

6.1. внасяне на допълнителен кратък текст в ЗДОИ, с който се обявява транспонирането (включването на Директивата към ЗДОИ);
6.2. изготвяне и приемане на отделен закон;
6.3. комбинирано използване на 6.1. и 6.2.

7.Събитията около Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация оголиха някои проблеми около прозрачността и гражданското участие във всички етапи и нива на законодателния процес, които непрекъснато назряват и идва време за тяхното решаване:

7.1. очевидно е дошло времето да се направи законово разграничени между “неправителствени организации” (НПО) и “граждански организации” (ГО). Това е много обширен и много важен проблем за нашето общество и не му е мястото тук да се излага. Той обаче ни притиска с пълна сила и всяко забавяне на решаването му ще носи идеални и материални щети на обществото. Типичен пример на този проблем в разисквания случай е НПО “Право и интернет”. От направеното разкритие може със сигурност да се каже, че тази НПО е типично “ППО” – проправителствена организация!;
7.2. наред с редица положителни примери за включване на гражданите във всички етапи на законотворческия и законодателен процес, скоростта на движение в тази посока би трябвало да се ускори. Като пример за неспазване на този демократичен принцип №1 тук ще спомена предложеният Проектозакон за правата и задълженията на пациентите. От медиите научаваме,че са предложени два законопроекта – от доц. Щерев и от настоящия министър на здравеопазването!? Явно властта поема отново гражданските проблеми и тя ще ги решава, излизайки от своята позиция в обществото. Нашето становище е, че тези законопроекти не би трябвало да бъдат придвижвани в НС

С уважение:

Вилям Костов Попов
- Граждански клуб “Компетентност и морал”
- Носител на наградата “Златен ключ” за 2006 г.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 07.06.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP