Информационен бюлетин
Брой 5(41), май, 2007 г.

Храна ли е водата?
Диана Банчева, ПДИ

Вече няколко години гражданско сдружение "Обществен барометър" – Сливен, се опитва да се пребори с лошото качество на питейната вода и липсата на прозрачност в предоставянето на самата услуга в област Сливен. Сдружението има редица заведени дела в съда срещу откази на отговорните органи да предоставят информация за ценообразуването и за реда, по който се упражнява контрол върху работата на „ВиК“ - Сливен.

Юрий Иванов, председател на сдружението "Обществен барометър", се обърна към ПДИ за съдействие при търсенето на отговори на въпросите, свързани с нормативната уредба, регулираща предоставянето на ВиК услуги в България. В априлския брой на месечния бюлетин на ПДИ публикувахме интервю с Юрий Иванов относно липсата на информация, свързана с работата на "ВиК“ ООД - Сливен. И тъй като „ВиК“ операторите, като търговски дружества, не са задължени да предоставят информация по Закона за достъп до обществена информация, потърсихме отговор на въпросите си от контролните органи.

Преди всичко искахме да изясним

какъв е статутът на водата, която пием от чешмата,

по какъв начин се гарантира нейното качество и степента на ефективност на този контрол.

Член 3, ал. 1 от Закона за регулиране на ВиК услугите определя водата за питейно-битови нужди като "основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното подпомагане". Справка със Закона за социално подпомагане показва, че "основни жизнени потребности са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната". И тъй като чл. 2 (1) от Закона за храните определя, че: храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен, ние бяхме убедени, че водата, която ВиК операторът ни предоставя и която пием от чешмата, е именно храна по смисъла на закона. Затова се обърнахме към Министерството на здравеопазването като главен контролен орган за качеството на храните. Ето какво ни каза д-р Иво Атанасов, главен експерт в Дирекция "Обществено здраве":

"Естествено, водата е основна жизнена потребност - тя, както и храната, има значение за човешкото здраве. Но тя се води вода и се регулира по отделен начин от храната. Законът за храните не включва водите от изтичането им от крана, ако не се влагат в производството на храни. Чешмяната вода се регулира от Закона за водите. В Европейския съюз водата, която изтича от чешмата не е храна, както по силата на Рамковата директива по водите (2000/60/ЕС), така и според Директива 98/83/ЕС за водите, предназначени за консумация от човека. Наредба №9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, приета въз основа на Закона за водите., прилага изцяло последната директива. Според Наредба №9, мониторингът на водата, изтичаща от крана, се прави от РИОКОЗ и от ВиК организациите". Д-р Атанасов подчерта, че в Европа мониторингът се прави изцяло от водоснабдителните организации, които отговарят за качеството на водата – както е в производството на храни. Министерство на здравеопазването, като основен контролен орган, и Министерството на регионалното развитие и благоустройство, като принципал на ВиК дружествата изготвят съвместен годишен доклад, въз основа на получените регионални доклади. Досега тези годишни доклади са се изготвяли изцяло на основата на данни, получени от РИОКОЗ, призна д-р Атанасов.

Като потребители поискахме да разберем от здравния експерт

защо хлорирането продължава да бъде средството за обеззаразяване на водата,

след като хлорът е бойно отровно вещество с доказани негативни последствия върху човешкото здраве и как, и кой контролира хлорирането на водата, която ВиК операторите предоставят за питейно-битови нужди.

"Хлорирането се използва в цял свят, защото хлорът е най-ефективен като обеззаразяващ агент. Най-важното при него е, че има остатъчен ефект в мрежата. Особено при състоянието на нашата водопроводна мрежа, това е важно. Ако водата се хлорира до нормални граници, няма никакъв риск за човешкото здраве. Нормите за различни в различни държави. В САЩ, например, се допуска до 1 мг. остатъчен хлор. При нас е до 0.4 мг. В аварийни ситуации като епидемиологични обстановки се допуска достигане до 0.5-0.6 мг. максимум до 1 мг. Във Франция обаче, нормата е по-строга - 0.1-0.2 мг. Съществува риск от вторични продукти при хлорирането, но те съществуват и при озонирането. При хлорирането са трихолометани, които са заложени в Наредба №9 като задължителни за мониториране. Хубаво е да се пречиства водата предварително, за да се намали органичната материя, която взаимодействайки с хлора образува тези трихолометани. Нормите са така определени и съобразени, че при ежедневна употреба в продължение на целия човешки живот да няма никакви отрицателни здравни последици".

Д-р Атанасов обеща Министерство на здравеопазването да помисли за включването на информация за границите на тези показатели и последствията от тяхното надвишаване върху човешкото здраве в сайтовете на РИОКОЗ, както и на централно ниво - в Центъра по хигиена, например.

Поискахме да узнаем кой следи за това да не ни отровят при хлорирането?

"Контролът по обеззаразяването трябва да се осъществява от РИОКОЗ. При проверката, освен проба на място, РИОКОЗ са задължени да проверят състоянието на хлораторните съоръжения, да видят как хлораторчикът изпълнява изискванията. Като контролиращ орган, РИОКОЗ биха могли да изискат информация за квалификацията на персонала, извършващ обеззаразяването, от ВиК оператора. На много места в света обеззаразяването с хлор става автоматично и не зависи от квалификацията на някой човек. Модерните хлораторни станции разполагат с анализатор на изхода, който отчита остатъчния хлор и така автоматично се намалява или увеличава подаването на хлор".

Министерство на здравеопазването има задължение да следи за качеството на водите за питейно-битови нужди по Закона за водите. Но контрола върху услугата „снабдяване с питейно-битова вода“ попада в прерогативите на Комисията за защита на потребителя, която следи за това като цялостна услуга. Д-р Атанасов ни увери, че ВиК операторът има задължение да уведомява населението при отклонение от нормите и да предприеме необходимите мерки за връщането на показателите в установените норми. Ако не го направи, трябва да се наказва от водния регулатор.

Според чл. 15 от Наредба № 9, ВиК операторът е задължен да публикува информацията от проведения собствен мониторинг върху качеството на водата. "Съгласен съм, че на страницата на ВиК трябва да има актуална информация за качеството на водата", каза д-р Атанасов. "Но не можем да ги задължим да качват тази информация точно на Интернет сайтовете си. Още повече, те могат сами да решават каква информация да качват на Интернет сайтовете си. Никъде не е казано каква точно информация по чл. 15 от Наредбата да се публикува и къде, и как".

Благодарни сме на д-р Атанасов за отделеното време, но не сме удовлетворени от получените отговори. Първо, все още не разбираме как така водата, след като я консумираме от чешмата, не е храна по смисъла на определението в Закона за храните. Вярваме, че ако водата, която пиехме от чешмата беше считана за храна, щеше да има много по-голям контрол върху качеството й. Искаме да отбележим също, че Наредба № 9 въвежда различно определение за питейно-битова вода от понятието, определено в Директива 98/83/ЕО за качеството на водите, предназначени за консумация. Директивата "гарантира здравословността и чистотата на водата", докато Наредба № 9/2001 г. въвежда задължение за водоснабдителните организации "да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода", т.е. като я пием да не се отровим. Чудим се в чия полза (или ущърб) е използвана различна формулировка на задълженията.

Освен това, за нас - потребителите, актуална информация означава информация, валидна към момента. Информацията за обобщените резултати от направените мониторинги през годината в Зелената книга на Агенцията по околна среда, макар и достъпна в Интернет, не ни удовлетворява. Задължение на търговците е да осигурят достъп до тази информация, а ние като потребители сами ще преценим в какъв момент и как точно да упражним правото си на достъп. Смятаме, че най-ефективният начин за осигуряването на този достъп е посредством електронна база данни, съдържаща актуална и значима информация за състоянието на водата, която пием.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 07.06.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP