Информационен бюлетин
Брой 5(41), май, 2007 г.

Състоянието на достъпа до информация като състояние на обществото
Гергана Жулева , ПДИ

Какво е достъп до информация?

Колкото и сложна да изглежда на пръв поглед проблематиката за достъпа до информация, особено в споровете на експерти, тя може да бъде представена и по разбираем начин, като се отговори на няколко въпроса.

Как е уредено това право в България? Има ли конституционен текст? Има ли закон? В този закон уредено ли е основното право на гражданите, заложено в Конституциятa, да получават достъп до информацията, която създават и съхраняват публичните институции?

Има ли изключения, предвидени в закона, и съответстват ли те на международните стандарти в този област? Има ли задължения за публикуване на информация? Има ли процедура и изпълнява ли се тя? Може ли да се обжалват решенията за отказ?

Ако на всички тези въпроси можем да отговорим положително, то очевидно може и да се говори за състояние на достъпа до информация , т.е. има някакъв процес, който може да бъде описан, като се следят определени индикатори. Едновременно с това, сравнението на броя на по дадените заявления и изпълнението на процедурата или пък на броя на заведените дела не биха могли да бъдат меродавни за истинското състояние на достъпа до информация в държавите.

Например, очевидно е, че ще има по-малко заявления там, където се качва повече информация в Интернет, а търсенето на нормативни актове чрез писмени заявления в някои страни ще прозвучи абсурдно. В България обаче не е абсурдно да се докладва, че за миналата година са подадени 10 751 заявления, с които се е търсела „официална обществена информация”, т.е. искал се е достъп до актовете на органите на власт, които трябва да бъдат публикувани.

Задължението за публикуване на информация е един от основните елементи на това законодателство и може би е на първо място по важност, когато говорим за прилагането на закона, тъй като става въпрос за наситеността на всекидневието с информация и зависимостта на това всекидневие от информацията. Кои улици ще бъдат блокирани, поради провеждащ се маратон, крос, посещение на държавен глава и т.н.? Какви са предвижданията за валежи? Като не ни изхвърлят боклука, на какъв работещ телефон да се обадим? Защо водата днес мирише странно? В страни с добро състояние на достъпа до информация, отговорът на тези въпроси е лесен и става по Интернет. Развитието в това отношение също може да бъде лесно представено – от глашатая-барабанчик, обявяващ новините в центъра на селото, през вестниците, радиото и телевизията – до достъпа без посредници в Интернет. Всяка година, от приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000 г. досега, Програма Достъп до Информация публикува своя годишен доклад – мониторинг и оценка на процеса на търсенето и предлагането на обществена информация в страната. Всяка година този доклад е придружен с препоръки към законодателите и към изпълнителната власт.1

Какво е новото през тази година?

България е вече страна-членка на ЕС и случващото се тук има значение в Брюксел и Страсбург, както и обратното също – случващото се там би трябвало да има значение тук, ако не искаме да ни разглеждат като дълбока провинция. Ето защо не би трябвало да се случва така, че държавни експерти, с претенции да са изработвали проект за изменение на Закона за достъп до обществена информация в България, да не знаят, че единствените меродавни документи, по достъпа до информация в Европейския съюз са Регламент 1049/2001 и свързаните с него доклади за изпълнението, докладите на Европейския омбудсман и съдебна практика в съда в Люксембург. Би трябвало да знаят, че, когато те се дразнеха от появилите се бурни несъгласия с техния недомислен проект, в Брюксел беше стартиран консултативния процес по Зелена книга за достъпа до официални документи на институциите на ЕС, т.е. „законопроект” за изменение на регламента. Между впрочем, този консултативен процес е тримесечен.

Най-малкото нашите законодатели, а и другите власти, би трябвало да имат предвид стандартите, наложени чрез труден процес на дискусии и развитие на инструментите, представящи тези стандарти. Още повече, че когато сме се присъединявали към ЕС, беше ясно към какви стандарти се присъединяваме. За да бъда по-конкретна: В момента европейските страни (сред тях сме и ние) работят за усъвършенстване на стандартите чрез Конвенция на Съвета на Европа по достъпа до информация, а Европейският съюз стартира на 18 април 2007 г. консултативен процес по Зелената книга за изменение на Регламент 1049, приет 2001 година. Всички желаещи граждани и групи от страните-членки могат да участвуват в този процес и да изразят своето становище на специално създадената за тази цел страница: http://ec.europa.eu/transparency/revision/

Законодателният радикализъм

Нашият доклад се представя в ситуацията на тримесечна борба между доброто и злото по повод достъпа до информация. Ако разглеждаме стартиралата в началото на март дискусия по предложените промени за закон, то може да се каже, че нашите управляващи предпочетоха да изменят закон без консултативен процес и да поставят всички желаещи да участват - пред свършен факт. В момента ние се опитваме да правим това, което вносителите трябваше да направят сами - да поканят всички, занимаващи се с наблюдение на прилагането на закона, на предварителни обсъждане по намеренията за нови текстове. Това е по европейски. Простото позоваване на дискутиращите на директиви и регламенти е провинциализъм. Може ли законодателите в държава, в която има около 150 дела за достъп до информация, да не отчитат при изменение на закона си съдебната практика? За сравнение, в Европейския съюз има 37 дела по Регламент 1049/2001, от които 8 приключили, и това е сериозен индикатор за Парламента и Комисията, че трябва да се преразгледа или закона, или практиките по прилагане. Неотчитането на практиките – административна и съдебна - говори също за състояние, но за това на ума. Говори за особен радикализъм и волунтаризъм – само аз и само днес имат значение. Това може би да е необходим етап в индивидуалното развитие на личността, но за обществото е пагубно, и особено когато е характерно за законотворците.

Отчитането на практиката по прилагане и съдебната практика е още по- задължително, тъй като именно България има интересен опит в прилагането на Закона за достъп до информация:

• Много заявления, подадени от граждани
• Неправителствена организация с многогодишен опит и развита координаторска мрежа в цялата страна, която наблюдава прилагането на закона
• Липса на всякаква унификация на административните практики по прилагането на закона.
• Липса на контролиращ орган, освен съда
• Много голяма съдебна практика

Нашият доклад за състоянието на достъпа е като пренаписания „Дон Кихот” от героя на Борхес Пиер Менар.

Текстът е почти идентичен с този на миналогодишния доклад в някои части и това е направено съзнателно от нас, поради липса на всякакво развитие в описваната област. Контекстът на случващото се обаче е друг и това прави нашия доклад нов.

Иначе структурата е същата. Какво се случва в областта на законодателството и каква е нашата оценка.

Представили сме резултатите от оценката за състоянието на активното публикуване на информация на официалните страници в Интернет. Обобщени и анализирани са случаите, постъпващи в ПДИ за правна консултация и съвет.

Както винаги, са представени и кратки анотации на съдебните дела през 2006 година.

Различната оценка на случващото се и отговорността за бъдещето

Какви са разминаванията между оценките, които правим ние, и тези, които намираме в доклада за състоянието на администрацията на министъра на държавната администрация и административната реформа? За тези които не знаят, всяка година в своя Доклад за състоянието на администрацията министърът на държавната администрация представя и състоянието на достъпа до информация.2

Структурата на доклада на министъра, в частта за достъпа до информация, следва процедурата, заложена в закона. Тази година, в доклада на министъра са разгледани и задълженията за активно публикуване. Не става ясно защо нещо, което е задължение по закон, има толкова лежерно изпълнение. Не става ясно защо, след като 80% от административните структури имат свои Интернет страници, е толкова трудно да се уеднакви тяхната структура, от гледна точка на ЗДОИ и да се въведат нормите на електронния достъп до информация. Според народните представители, обявили се против тези норми в Комисията по гражданско общество и медии, „не можем да задължим общините да публикуват (задължителната вече от 2000 г. насам – м.б.) информация в Интернет страниците си”. Някои от народните представители не бяха чували, че институциите си имат официални Интернет страници. А както е ясно от доклада на министъра, става въпрос за 20% от административните структури, които трябва да бъдат подпомогнати да си създадат Интернет страници, и те са предимно малки общини и нововъзникващи централни структури.

Следва частта за броя на заявленията, отказите, основанията за отказ и т.н.

Твърди се, че в 111 административни структури е създаден електронен регистър на заявленията, което е 20% от отчитащите се административни структури. Другите очевидно броят заявленията на ръка. Твърди се също, че в 165 административни структури се приемат заявления по електронен път, което е 30% от всички. Това е една цифра, която определено може да бъде оспорена на основата на нашите резултати, тъй като в хода на проучването се установи, че само 6,3% са институциите, които приемат заявления по електронен път. И досега институцията, която трябваше да разясни каква е разликата между искането за услуга по електронен път и електронното заявление за информация, не го е направила. Министърът на държавната администрация и административната реформа можеше да подпомогне този процес.

В доклада се твърди, че 401 от 547 институции имат служител по достъпа до информация, което е 73% от докладвалите институции. Според нашето проучване, такъв служител е обявен само в 7% от институциите. Очевидно, че служителят по достъп до информация е доста потайна фигура в нашите институции, след като дори колегите му не го познават. В доклада се твърди, че разяснителен текст по закона има в 266 институции, т.е. 47%, а ние намерихме такъв само в 8% от Интернет страниците.

Вместо заключение

Прилагането на един закон зависи от органите, но също толкова – и от тези, които си упражняват правата по него. В случая, по отношение на ЗДОИ администрацията има задължения, а търсещите - права. Запознати ли са те с правата си?

Броят на заявленията показва, че хората желаят да получават информация от органите на власт. Съдебните дела, които се водят в България, показват, че полетата на свобода се разширяват.

Прозрачността, отчетността, борбата с корупцията ще бъдат не само удобни за властта термини само тогава, когато свободата на информация, разбирана като свободен достъп до информация, стане действително състояние на обществото и духа.

1. http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm
2. http://www.mdaar.government.bg/reports.php


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 07.06.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP