Информационен бюлетин
Брой 4(40), април, 2007 г.

Дали ще ги стигнем американците?
Николай Мареков , ПДИ

Според различни данни, през 1996 г., под 10% от населението на СAЩ е имало достъп до Интернет. Въпреки това, през същата година, Американският закон за свобода на информацията е изменен, с цел увеличаване на активното публикуване на документи на Интернет страниците на държавните институции. Такъв закон, според вносителите, “би довел до намаляване на заявленията за достъп до информация, което ще позволи на отделянето на повече ресурси за отговаряне на сложни заявления”. Измененията, доразвити с инструкции на Министерство на правосъдието на САЩ, предвиждат задължение за обособяване на специална подсекция за достъп до информация в Интернет страниците на държавните институции, публикуването на индекс на съхраняваните и издаваните документи, както и на често търсена информация.¹

Малко повече от десет години по-късно - през януари и февруари 2007 г., Архив Национална Сигурност - организация, която следи за изпълнението на американския закон, извърши проучване на 149 институционални Интернет страници, с цел да провери доколко са съобразени те с измененията от 1996 г.²

Според авторите, проучването показва “масово несъобразяване” със закона. Ето някои от “стряскащите” резултати:
- цели 13 институции не са публикували разяснителен текст по закона, като останалите са го публикували в различни форми - PDF, HTML, разпръснати текстове, или под формата на “въпроси и отговори”;
- само 52% от институциите приемат заявления по e-mail;
- в някои Интернет страници секцията за достъп до информация е скрита в падащи менюта, което затруднява хората с увреждания, като на всичкото отгоре подобна секция липсва в цели 5% от случаите;
- само 59% от проучените институции публикуват често търсени документи.

Почти по същото време - в началото на месец март, Програма Достъп до Информация проучи 411 Интернет страници с подобна цел - да установим доколко българските институции публикуват по своя инициатива публична информация онлайн.³

Според авторите на проучването в България, някои от резултатите, сравнени с горните, са:
- Цели 29 институции са публикували разяснителен текст по Закона за достъп до обществена информация. За формата на публикуване, препоръки дори не смеем да даваме - голяма част от институциите са включили подобен текст в Хартата за клиента, която пък е грижливо скрита в секция “Услуги”.
- Цели 20 институции приемат заявления по e-mail, макар че многократно сме изтъквали ползата от подобна практика не само за заявителите. За сметка на това пък, не са малко институциите, които предвиждат възможност за подаване на заявление, подписано с електронен подпис - нещо, което създава единствено затруднения за заявителите.
- Цели 36 Интернет страници имат обособена секция за достъп до информация, като често тя е замаскирана в меню “Услуги” или в някое друго “падащо меню”.
- Българският закон за достъп до информация не предвижда изрично задължение за активно предоставяне на често търсени документи, което е достатъчно основание за българските институции да не публикуват подобна информация.⁴

Срещите, които ПДИ провежда в рамките на проекта “Увеличаване прозрачността и отчетността на управлението чрез електронен достъп до информация”, показват, че е необходимо задълженията за публикуване на информация в Интернет страниците на българските институции да се уредят по законодателен път. Желание за публикуване на документи не липсва, но без изрични задължения малко институции отделят нужните ресурси за качване на всички съхранявани документи в Интернет страниците си. В много случаи това се оправдава с ниския брой потребители на Интернет в България, които биха се ползвали от информацията - 28% в началото на 2007 г. според статистика на http://www.internetworldstats.com. А това хич не е малко, в сравнение с онези 10% в САЩ през 1996 г.

1. Според инструкция на Министерството на правосъдието, ако информация бъде поискана със заявление повече от два пъти, институцията е длъжна да я качи в Интернет страницата си, в секция “Често търсени документи”.
2. Информация за проучването е достъпна на английски език тук: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB216/index.htm
3. Първоначалните резултати от проучването можете да намерите на адрес: http://www.aip-bg.org/pdf/results06_07.pdf
4. Подобна статистика съществува, тъй като данни за най-често търсената информация намираме в годишните доклади за състоянието на администрацията на Mинистъра на държавната администрация и административната реформа, http://www.mdaar.government.bg/reports.php