Информационен бюлетин
Брой 4(40), април, 2007 г.

Интервю: За чиста вода на почтена цена
Юрий Иванов, председател на гражданско сдружение “Обществен барометър”

Юрий Иванов е председател на гражданско сдружение “Обществен барометър” - гр. Сливен. Сдружението е носител на две почетни грамоти (за 2003 и 2004 г.) и на наградата "Златен ключ" за 2005 г., връчвани на церемониите в Деня на правото да знам - 28 септември. Гражданско сдружение "Обществен барометър" е една от неправителствените организации, които активно използват Закона за достъп до обществена информация в антикорупционната си разследвания и в дейността си за повече прозрачност на дружествата, предоставящи обществени услуги. Сдружението има редица спечелени съдебни дела за достъп до информация и публикува информация за тях на Интернет страницата си. С Юрий Иванов разговаря Диана Банчева, ПДИ


Г-н Иванов, какви са настоящите направления в работата на "Обществен барометър" - Сливен?

В момента "Обществен барометър" - Сливен, се занимава с разглеждането на качеството на обществената услуга “водоснабдяване с питейно-битова вода” и въпроси, свързани с дискриминацията по отношение на потребителите на тези услуги. Хората от града са доста настроени срещу дейността на “ВиК” ООД - Сливен, и ние по съвсем естествен път започнахме да наблюдаваме и разследваме работата им. Преди 4-5 години започна процес на преобразуване на дружеството. Създадоха се едни частни водни сдружения, прехвърляха се служители от едното в другото, връщаха се обратно. Получавахме много жалби от хора, които са уволнени от дружеството. Всички недоумяваха какво става.

Този конкретен казус, който разследвахме около една година, насочи по-късно интересът ни не толкова към юридическата същност на създадените дружества и корупционните схеми, които са разиграни там, а към цената и качеството на питейно-битовата вода. Предлаганата в Сливен услуга е с пъти по-скъпа - 1.32 лв за куб. м. вода - в сравнение с други градове. За нас беше неясно защо това е така, при положение, че голяма част от услугата се предлага по гравитачен принцип1, което изобщо не дава основание за толкова висока цена.

Зададохме си въпроса каква вода пием като качество и каква цена плащаме за услуга, която не получаваме. Оказа се, че във водния сектор има голяма празнина в това отношение. Започнахме застъпническа кампания в нашия сайт. Там сме публикували всички документи, които сме получили във връзка с този проблем. Даваме публичност на това какво прави “ВиК” - Сливен, и как Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) гледа на тези действия.

По какъв начин достигнахте до информацията, свързана с тези практики?

Започнахме една много дълга битка. Първо се опитахме по реда на Закона за достъп до обществена информация да получим от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е принципал на водните дружества, информация за годишните отчети на управителя на “ВиК” - Сливен, както и информация за образуването на цената на водата за гр. Сливен. Не получавахме отговор на подадените заявления и водихме дела срещу мълчаливи откази на министъра, от които успяхме да спечелим едно и той уж ни предостави информация за цената на водата. Информацията беше частична и не изясни как става ценообразуването. С трите писма, които получихме от министри в три различни правителства, се казваше едно и също - че управителите на търговските дружества “ВиК” образуват цената на услугата “водоснабдяване с питейно битова вода” по Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти.

Обърнахме се към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Опитахме се да обжалваме по Закона за защита на конкуренцията, на основание, че “ВиК” се възползва от монополното си положение и определя монополно висока цена. Резултатът беше катастрофално неясен. От нас изискаха всякакъв вид документи, за да се легализираме като страна. След около две години разбрахме, че КЗК е излязла с решение, за което изобщо не са ни информирали. Решението оневинява напълно “ВиК” - Сливен. Бяха привлекли частните търговски дружества и Министерство на регионалното развитие и благоустройството като страни. Оказа се обаче, че документите, които са представени, са с невярно съдържание.

Как установихте това?

Установихме го, след като подадохме сигнал до Комисия за защита от дискриминация (КЗД), че “ВиК” - Сливен, дискриминира жителите на общините Сливен, Нова Загора и Котел за сметка на жителите община Твърдица, тъй като само в Твърдица услугата “снабдяване с питейно-битова вода” е с по-ниска цена, в сравнение с останалите общини в областта. Вече една година комисията разглежда проблема, още не е излязла с окончателно решение. Бяха изискани всички материали от КЗК. Там видяхме справки, които са фрапиращи - примерно за квартал “Надежда”, Сливен, където живеят над 12 хил. човека, “ВиК” - Сливен, отчита потребление от 1 000 човека. Това е абсурдно. На заседание на КЗД посочихме аргументите, че “ВиК” - Сливен, се оправдава с подаването на невярна информация.

Кои са причините, според Вас, за съществуването на такива практики?

Считам, че основният проблем е в предлагания преди за промяна чл. 193, ал. 3 (сега отменен) от Закона за водите. Там беше записано, че потребителите трябва да платят всички разходи, които прави търговското дружество, без оглед на това дали са целесъобразни или не. В предлаганата промяна беше заложен принципът, че гражданите ще поемат само 25% от загубите на търговските дружества. За съжаление, този член никога не влезе в сила, защото всяка година Народното събрание приемаше поправка, с която го отменяше и казваше, че всъщност става въпрос за 100% загуби, които трябва да се поемат от гражданите. Накрая просто отмени алинея 3 и остави в сила, че 100% от загубите трябва да бъдат плащани от потребителите. По този начин, в икономически аспект, държавата отвори една корупционна врата търговските дружества или да пилеят водата - те нямат никакви стимули да я спестяват по някакъв начин, или просто да я пренаписват, т.е. да използват дискриминационни инструменти, чрез които да разделят населението на различни групи потребители и на различните групи да пишат различна цена, а на някои изобщо да не пишат цена.

Какво е необходимо да се направи за разрешаването на един толкова сериозен проблем?

Основният играч в тази ситуация остава контролният орган - ДКЕВР, защото той казва кое е вярно и кое не. Законодателно трябва да се реши въпросът кое е битова вода и кое питейна вода; какви характеристики трябва да има всяка категория; ако не отговарят на изискванията, какво трябва да бъде направено и как това се отразява на цената.

Според мен, първо Министерство на здравеопазването трябва да създаде критерии за оценка на качеството на водата, която пием. Това трябва да е съобразено с европейските стандарти.

Следващият орган, който трябва да предприеме действия, е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) - органът, който контролира финансовите измами. Ако “ВиК” - Сливен, тенденциозно крие броя на потребителите, означава, че малка група от хора плаща по-висока цена, за да покрият всички загуби. В една демократична държава това е абсурдно. АДФИ трябва в крайна сметка да провери и ако е така, да докаже, че там има финансова измама и тя се осъществява съвсем целенасочено и съзнателно от директора на търговското дружество.

Третата стъпка е да се намеси прокуратурата, тъй като тук е нарушен общественият интерес. Според нас, директорът или управителят на търговското дружество извършва злоупотреба със служебно положение и чрез привилегироване на определени групи потребители дискриминира останалите, плащащи суми, които не би трябвало да платят. Тези потребители са финансово ощетени. Въпреки нашите жалби, Сливенската прокуратура отказва да направи разследване. Когато ги сезираме, те забавят преписките, дават неверни данни, отказват да разследват. Отказват ни достъп до правосъдие, обезсмислят изцяло нашите усилия. Главният прокурор трябва да предприеме действие и да види защо Сливенската прокуратура не прави нищо, за да защити обществения интерес.

Другата стъпка трябва да е насочена към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Комисията има задължение публично да определя цените, да публикува бизнес плановете, да създава национална информационна система за качеството на ВиК услугите в цялата страна. ДКЕВР не изпълнява нито едно от тези си задължения. Дори в момента водим дело срещу тях. Поискахме по реда на ЗДОИ една обикновена справка. Последва мълчалив отказ. Не само нямат грижата да създадат сайт и да предложат на вниманието на гражданите информация за тази услуга, а и трябва дело да водим срещу отказ да предоставят информация от такъв характер. Притеснява ни и това, че ДКЕВР, от една страна, определя цената, а, от друга страна, я контролира. Според мен, не може един и същ орган да определя цената и да я контролира.

Другата стъпка е намесата на Комисията за защита на потребителите. По Закона за регулиране на ВиК услугите има изискване ДКЕВР да създаде национална информационна система за качеството на ВиК услугите в цялата страна. Такова нещо не е направено и по този начин се нарушават правата на потребителите. Според Закона за защита на потребителите, трябва да има достъпна информация за качеството и цената на стоката, която получаваме. Въпреки че сме изпратили жалба, Комисията за защита на потребителите отказва да се намеси. Последният проблем, който трябва да бъде решен, е свързан с така наречената социална поносимост на цената на ВиК услугите. В българското законодателство досега не е въведено понятие за социална поносимост на цена. Първият принцип, който е въведен, е за цената на ВиК услугите, тъй като по Закона за социалното подпомагане, водата е жизнено важен продукт. Текстът, който е там, е абсолютно некоректен и неизпълним. Опитахме да се срещнем с някой от Министерството на труда и социалната политика, за да разберем какво е това социална поносимост на цена. Никой не желае да се срещне с нас по тези въпроси.

Като потребител на услугата водоснабдяване с питейно-битова вода, каква е информацията, с която бихте искали да се запознаете?

С пълната информация, разбира се. Нашата практика обаче показва, че държавните контролни органи, които имат ангажимент да контролират държавното дружество “ВиК” ООД - Сливен, не го правят или дори да го правят, не разпространяват активно информация за резултатите от проверките - което е от значение за всеки потребител на тази услуга. Все пак става въпрос за жизнено важна услуга.

Водата за питейни нужди трябва да е с изключително висока здравна характеристика. В Сливен водата се пречиства с хлор и белина, като знаете, че това са киселини и са отровни вещества. А това са канцерогенни елементи, които правят ракови заболявания. Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определя показатели, по които трябва да бъде изследвана водата. Няма информация дали тези групи показатели се изследват въобще. РИОКОЗ публикуват едни съвсем елементарни показатели - мътност на водата, примерно. Това е дали има механични частици, а нямат задължение да публикуват информацията от изследване за канцерогенни елементи. Искаме да знаем как тези показатели на водата, които не се изследват, влияят на здравето. Смятам, че всеки има право на такава информация.

1. На основа земната гравитация, а не посредством електрически помпи.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.05.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP