Информационен бюлетин
Брой 4(40), април, 2007 г.

Приключения със заявления: Събуди ли се Националната здравноосигурителна каса?
Дарина Палова, Кирил Терзийски, ПДИ

Проучването

През лятото на 2006 г. ПДИ започна проучване, чиято цел бе да покаже доколко податливи на корупция са някои сфери на публично-частното партньорство и доколко добрият достъп до информация може да разкрие и предотврати нередности в тези области. В предходните броеве на информационния ни бюлетин ви представихме част от резултатите.1 Сега ви предлагаме нашите наблюдения от изследването на няколко области от дейността на НЗОК, свързани с организацията, бюджета и оценка на риска от корупция. В рамките на настоящия мониторинг, екипът ни поиска и информация, свързана с два конкретни договора по обществени поръчки, сключени от НЗОК, на обща стойност над 3 млн. лв.

Защо се спряхме точно на Здравната каса?

През 1998 г. Народното събрание на Република България прие Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). С него в страната ни беше въведено задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, бе създадена и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), която започна да функционира на 15 март 1999 г. НЗОК е юридическо лице, което се състои от Централно управление - със седалище в София, и районни структури (Районни здравноосигурителни каси - РЗОК) във всеки от 28-те областни центрове на България. Бюджетът на касата е отделен от държавния бюджет. Проектът на Закона за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на законите за държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване. Със Закона за бюджета на НЗОК се определя и размерът на здравноосигурителната вноска.
Основната задача на НЗОК е да осъществява задължителното здравно осигуряване в България. В изпълнение на тази задача, НЗОК има редица важни функции - управлява и разпределя паричните средства от бюджета си към районните здравноосигурителни каси за осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Същевременно участва в преговорите и в подписването на Националния рамков договор (НРД) с представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, с който се създават условия за упражняване правата на здравноосигурените лица в страната. По този начин НЗОК би следвало да гарантира достъпност и равнопоставеност при обезпечаването на осигурените лица, с медицинска помощ, в рамките на определен пакет услуги, както и пълно или частично заплащане на лекарствените средства по списъците в НРД. За целта НЗОК сключва договори за заплащане на лекарствени средства и консумативи с производители, доставчици и аптеки по списъци на лекарствени средства, утвърдени в НРД.

В качеството си на публичноправен субект, НЗОК дължи предоставяне на достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ранната практика на ПДИ обаче на няколко пъти показа липса на воля за изпълнение на задълженията по предоставяне на информация от страна на тази институция, въпреки засиленият интерес към дейността й и разходването на значителните парични средства, с които разполага. През 2002 - 2003 г. НЗОК бе осъдена по 10 дела за достъп до информация, водени с подкрепата на ПДИ, но въпреки това от институцията отново не предоставиха поисканата информация. Поради това, при честването на Международния ден на правото да знам - 28 септември, през 2004 г., НЗОК получи негативната награда в категорията - институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и нарушава правата на гражданите по ЗДОИ (виж http://www.r2kd.com).

Каква информация поискахме и получихме?

Основното средство, използвано в проучването, бе подаването на заявления по ЗДОИ, за да получим достъп до реални документи. През 2006 г. практиката да се мълчи и да не се отговаря на заявления за достъп до информация явно се беше променила, тъй като от здравната каса отговориха на всичките ни заявления. Информацията, която ни бе предоставена, може да бъде обобщена в следните категории:

Финансова информация

НЗОК ежегодно изготвя два основни отчета по реда на ЗЗО - за дейността си и за изпълнението на бюджета си. Тъй като отчета за дейността е публикуван на Интернет страницата на НЗОК, поискахме от НЗОК само годишния отчет за изпълнение на бюджета на касата за 2005 г. и той ни бе предоставен. Неясно остава обаче, защо този отчет също не се публикува в Интернет.

Относно финансовата информация за служителите на НЗОК, решихме да не искаме заплатите на служителите по имена, тъй като бе много вероятно да бъдат отказани, на основание защита на личните данни. Ето защо поискахме информация за броя на служителите в Централното управление на НЗОК (ЦУ на НЗОК) и размера на трудовите им възнаграждения по длъжностна характеристика. Получихме отговор, с който ни бе предоставена информация, че общият брой служители в ЦУ на НЗОК е 328, както и информация за размера на трудовите възнаграждения на служителите в НЗОК под формата на справка по длъжности, обособени в 13 категории.

Информация за разходите за командировки на директора на НЗОК за 2005 г. ни бе предоставена под формата на две справки - за страната и за чужбина. В справката относно направените разходи за командировки в страната са посочени номерата и датите на 15 заповеди за командировка, както и размера на направените разходи по всяка заповед. Общият размер на сумата е 1 791,61 лв. В справката относно направените разходи за командировки в чужбина са посочени номерата и датите на 8 заповеди за командировка, както и размера на направените разходи по 3 от тях, които са за сметка на бюджета на НЗОК. Общият размер на сумата е 5 364,51 лв. Относно останалите 5 заповеди за командировка в чужбина, е посочено, че разходите не са за сметка на бюджета на НЗОК.

Информация за борбата с корупция

В България не съществува специално антикорупционно законодателство, но е приета правителствена Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. и Програма за изпълнение на тази стратегия. НЗОК има две конкретни задължения по изпълнението на тази програма. Ето защо поискахме от НЗОК информация за извършеното в изпълнение на задължението за: 1) създаване и поддържане на система на отчетност, мониторинг и контрол на здравноосигурителните плащания и 2) разработване на финансов план за разпределение на средствата, в който да се определят параметрите на финансираните здравноосигурителни дейности, както и механизмите за тяхното разпределение.

В отговор получихме твърде обща справка за дейностите и мерките, които текущо се осъществяват от касата, с цел предотвратяване на корупционни практики. От отговора никак не става ясно каква част от тези дейности се осъществяват по реда на специални закони и какво точно е извършено от касата в изпълнение на конкретните задължения по Стратегията. Така например, според отговора, изпълнението на задължението за разработване на финансов план и определяне на параметрите на финансираните здравноосигурителни дейности в НЗОК се осъществява, като “текущо се определят, анализират и очертават параметрите на финансираните здравоосигурителни дейности, както и механизмите за тяхното разпределение за едногодишен и тригодишен прогнозен период”. Както се вижда, остава загадка дали действително е изработен такъв финансов план.

В същия стил бе отговорът на НЗОК по искането да ни бъде предоставен доклад за оценка на риска от корупция в НЗОК, в случай че такъв е изготвен. Получихме отговор, с който от НЗОК ни уведомиха, че “..оценката на риска от корупция в НЗОК се извършва чрез много и различни механизми и не фигурира само в един доклад”.

Това, че борбата с корупцията не е от силните страни на НЗОК, пролича от предоставената ни информация относно получаването и проверяването на сигнали за корупция в касата. На въпроса какви са механизмите за подаване на сигнали за корупция в НЗОК, ни отговориха, че сигналите за корупция се подават в деловодството. В същото време обаче не ни бе предоставена информация за конкретния брой получени сигнали за корупция, с мотива, че “конкретен брой постъпили сигнали за корупция за този период не може да бъде точно определен, поради липсата на точна формулировка на думата “корупция” и в този смисъл такива жалби не са постъпвали от граждани”.

Информация за договори

В хода на проучването поискахме да ни бъде предоставен списък на всички договори за доставка на услуги, сключени от НЗОК през 2005 г., както и информация за констатираните нарушения по изпълнение на договорите за доставка на услуги и за евентуално наложените санкции на фирми-контрагенти за неизпълнение. Беше ни предоставен списък с 32 договора за услуги, сключени от НЗОК през 2005 г., който съдържа номер на договора, дата на сключване, предмет на договора (описание на предоставените услуги), името на изпълнителя и стойност на договора в левове с ДДС. Общата сума на договорите за доставка на услуги е 5,107,537 лв. Оказа се, че през 2005 г. не са констатирани нарушения по изпълнение на сключените договори от ЦУ на НЗОК, както и не са постъпвали данни за такива при изпълнение на договорите, сключени от РЗОК.

Поискахме да ни бъдат предоставени и два конкретни договора, сключени в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка: а.) договор между НЗОК и “Секюрити група алфа” ЕООД за детективски и охранителни услуги (1 445 069 лв.) и б.)между НЗОК и “Сиенсис” АД за следгаранционно сервизно обслужване на сървъри и комуникационно оборудване (1,745,322 лв.). Поискахме и информация, свързана с процедурата по възлагане на тези поръчки, като брой на участвалите фирми, протоколи и решения на комисията за разглеждане, оценяване и класиране на офертите и т.н.

И в двата случая не ни беше предоставено копие от сключените договори, с аргумента, че те съдържат информация, която представлява търговска тайна и тяхното предоставяне би довело до нелоялна конкуренция между търговци, тъй като в договорите е описан конкретният начин за предоставяне на услугата (чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ). Освен това е било отправено писмено запитване до двете фирмите, които не са дали съгласие за предоставяне на копие от договора. Беше ни предоставено обаче значително количество информация, свързана с проведените процедури за възлагане на тези обществени поръчки. Предоставена ни бе информация за броя на кандидатствалите фирми и техните имена, чрез предоставяне на копие от протокола на комисията за класиране на офертите, но не ни бе предоставена информация за стойността и съдържанието на офертите, отново на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. Предоставени ни бе частичен достъп до протоколите на комисиите за разглеждане, оценяване и класиране на офертите, като в тях обаче бяха заличени пасажите, третиращи конкретните оферирани условия от кандидатите. Предоставиха ни и копия от решенията на съответните комисии, с които е обявено класирането на участниците в обществената поръчка и участника, определен за изпълнител.

Вместо заключение

В резултат на подадените от екипа ни заявления до НЗОК и получените отговори, можем да откроим две основни насоки в дейността на касата по прилагането на ЗДОИ.

Позитивната е в това, че НЗОК отговори на всички подадени заявления и ни предостави значително количество информация. На фона на тенденцията отпреди 2005 г., да се мълчи по заявления за достъп до информация, като дори не се изпълняват съдебни решения за предоставяне на информация, това си е повече от позитивно развитие.

Негативният момент е в качествената оценка на информацията, която ни бе предоставена. В това отношение е особено показателна предоставената ни информацията за борба с корупцията в НЗОК, която бе твърде обща и неясна или дори абсурдна2 (вж. по-горе в текста “Информация за борбата с корупция”). Освен това, НЗОК продължи тенденцията на редица държавни органи и публични институции да не предоставят копия от договори, сключени с частни фирми. В случая, мотивът на НЗОК бе, че договорите съдържат информация, която представлява търговска тайна, тъй като в тях е описан конкретният начин за предоставяне на услугата. Неоснователно е обаче с такъв мотив да се отказва копие от целия договор, вместо такова да бъде предоставено след заличаване на съответните клаузи, евентуално съдържащи търговска тайна. Все пак, именно за такива случаи в ЗДОИ е въведена възможност за предоставяне на частичен достъп до информация (чл. 7, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ).

Така че, ако трябва дейността на НЗОК по прилагането на ЗДОИ да бъде обобщена в едно кратко изречение, то би звучало така - НЗОК се събуди и дава информация, но каква?

1. http://www.aip-bg.org/bulletin/38/05.htm и http://www.aip-bg.org/bulletin/39/05.htm.
2. Като например: "конкретен брой постъпили сигнали за корупция за този период не може да бъде точно определен, поради липсата на точна формулировка на думата "корупция" и в този смисъл такива жалби не са постъпвали от граждани".


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.05.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP