Информационен бюлетин
Брой 4, м. април 2004

Капризите на властта или кой как чете (и чете ли?) българските закони
Веселка Венкова, координатор на ПДИ, Пловдив

Близо четири години е в сила Законът за достъп до обществена информация. Десетки посттоталитарни демокрации се учат от българския опит и търсят контакти с родни административни и неправителствени структури, за да избегнат в развитието си грешките на растежа. Стотици са държавните и общински служители, които се обучаваха как да прилагат ЗДОИ във всекидневните си взаимоотношения с медии и граждани. Поредно демократично избрано правителство се кълне в евроориентация и правилен цивилизационен избор. Информацията на делника обаче продължава да бъде опосредствана от лични предпочитания на управляващи, непрофесионализма на т. нар. служители за "връзки с обществеността", криворазбрана "лоялност" към онзи, който те е назначил на топло и пълно неглижиране на факта, че избирателят е този, който ти дава приличното възнаграждение с гарантирани осигуровки, плащайки редовно данъците си в хазната.

През последната година дори отпадна дежурното извинение "подайте заявление по ЗДОИ, ще отговорим в законовия срок". Все по-малко се притесняват упълномощените да информират медиите и чистосърдечно заявяват, че им е забранено да дават информация. Другаде пък само хората за връзки с обществеността имат такова право, но по правило те или не успяват да издирят пълната и точна информация, или са заети точно сега с нещо друго (често задълженията им по ЗДОИ са съвместени с куп други). Процъфтява субективността и местни "феодали", чули-недочули, се оправдават със Закона за защита на личните данни (най-често исканата и следваща се информация "касаела" трети лица), а напоследък все по-арогантно и със Закона за защита на класифицираната информация (кой не е наясно, че всеки втори управленец би искал всичко да си е секретно и тайно?) . Често нормативната уредба се цитира за цвят, а в действителност става дума за самоуправство, за неизпълнение на елементарни задължения, вменени със законите, които Европа смяташе, че ще гарантират граждански права и прозрачност в управлението на държавата.

Примерите могат да съставят многотомник, но Фондация "Програма Достъп до Информация" от години "колекционира" бисери от най-невероятни откази, съвършено несъстоятелни в повечето случаи. Не малко от тях успяха да се промушат и през съдопроизводството и магистратите, може би от хорски срам, тук-таме ги уважиха. Тук предлагам свежи факти от Пловдив. Достатъчен е петминутен общ разговор с колеги журналисти, за да "се изплаче" на един дъх битката с ресорния информатор.

Архитектът на община "Марица" например иска да помогне за написването на обективен журналистически материал, но му е забранено да контактува с медиите лично от кмета Запрян Дачев. Подобно е състоянието на обратната връзка и в община "Родопи", затова по-напористите колеги си общуват лично с кмета или заместниците му.

Един от заместник кметовете на голямата пловдивска община, бившият заместник военен министър Здравко Зафиров, не смее да даде интервю насаме. По време на разговора задължително трябва да присъства скоро назначената говорителка Петрана Златарева. Без коментар. Този факт е най-малкото странен, защото Зафиров беше част от екипа на синьото Костово правителство, а кметът д-р Иван Чомаков е втори мандат градоначалник, излъчен пак от СДС. По време на техния мандат законодателството се сдоби със Закон за достъп до обществена информация и това често се изтъква като заслуга на именно онова управление. На какво се дължи метаморфозата на Чомаков и Зафиров? Или те никога не са гледали сериозно на ангажиментите си да осигурят достъп до обществена информация? Впрочем още едно доказателство, че желанието за управленски комфорт е безцветно.

Доста комични са усилията в информационното "замъгляване" на началника на Регионалния инспекторат на МОН в Пловдив Александър Буздрев, който по думите на журналисти "превърна образованието в секретно производство". В средата на април д-р Чомаков издава заповед, целяща регулацията на ученическите екскурзии, провокиран от трагичната катастрофа в Сърбия и Черна гора. Това, че куп хора в МОН вземат пари за такава дейност и тя не е кметски прерогатив, е друга тема. Регионалният инспекторат на просветното министерство в Пловдив обаче се наведе с оправданието "още не сме видели тази заповед". Върви търси актуален коментар! Но на образованието винаги му е вървяло на хора без мнение, сигурно по това ги избират?

Откакто Долорес Арсенова стана министър, РИОСВ е затворена за информация система, твърди ресорен репортер. Пишещата тези редове може да оспори това горещо, без да е фен на екоминистъра, защото във Велико Търново например не ти съобщават по GSM-а за поредния разлив или обгазяване, но лично директорката Елена Григорова и екипът й са готови да информират максимално бързо и точно обществеността. Значи причината не е само в Долорес Арсенова, нейна вероятно е кадровата грешка, от която е произтекло информационното недоразумение.

Друг прелюбопитен казус е стремежът на инж. Румен Димитров - пресаташе на Електроразпределение - Пловдив всичко, за което се сети да го попита "енергиен" журналист, да се превърне в отговор за цялата гилдия, че дори и в повод за пресконференция. Иначе тази година той "произведе" само една лична информация. "Енергото слага 180 щъркелови гнезда", е едно от заглавията в местната преса. Блазе на щъркелите, а инициативата била на Природонаучния музей в Пловдив и на електроразпределителното дружество.

Това са пет примера само от 15 април 2004 г., които не могат да се квалифицират като "липса на достъп до информация" или отказ. Не стават и за юридически коментар. Те са част от всекидневието у нас, при наличието на три от добрите в посттоталитарна Европа закони за регулиране на информационното право. Може би ще си ги разказваме като тъжни вицове на Международния ден на правото да знам, 28 септември?

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.05.2004 • © 1999 Copyright by Interia & AIP