Информационен бюлетин
Брой 4, м. април 2004

Спомняте ли си филма "Вътрешен Човек"? Онзи, в който Ръсел Кроу беше уволнен от работодателя си - голяма цигарена фирма, защото искаше да разпространи информация, свързана с вредите върху здравето, причинявани от тютюнопушенето. В сюжета на филма са залегнали факти от нашумял през 1994 година година скандал за корупция, взривил американската общественост. Джефри Виганд, изследовател в лабораториите на голям тютюнев концерн, е уволнен, заради афиширано несъгласие с политиката на компанията. Водещ телевизионен продуцент надушва горещата история и се свързва с Виганд, като го убеждава да разкрие истината в популярно предаване. Работейки върху създаването му, продуцентът постепенно разбира, че шефовете на мощната телевизионна мрежа няма да допуснат излъчването на предаването, защото ще бъдат засегнати много интереси. Започва дълга и неравна битка за правото на обществото да научи истината.

Проблемът "Вътрешен човек" съществува не само за големите търговски холдинги и концерни. Досадният "Вътрешен човек" може да се появи къде ли не, дори и (да не дава Господ!!!!) в държавен орган или администрация. В някои англоговорящи държави "вътрешният човек" обикновено се нарича "whistleblower" т.e този, който "надува свирката"- служител, разгласяващ поверителна информация, тъй като е убеден че общественият интерес от узнаването на тази информация е по-голям от интереса за запазването й в тайна, защото е доказателство за лошо управление или корупция в обществената институция.

За някои управляващи терминът "достъп до информация" е мръсна дума, а пък "whistleblower" си е направо клетва. За други, това са общи приказки, клишета, които се употребяват само в интервюта и в предизборни дебати. За всеобща изненада обаче в България започнаха да се раждат и реални български истории, журналистически разследвания, съдебни битки за достъп до информация, току виж се появил и някой жив живеничък "whistleblower".

Законодателна основа за това има - ЗДОИ гарантира правото на гражданите на достъп до информация и задължава държавните органи да го предоставят. Практиката по търсене на информация става все по-богата, съдебните дела за защита правото на информация също се увеличават. Засега единствената липсваща брънка е законодателната защита на служители в държавната администрация, които огласяват важни факти и обстоятелства около работата на изпълнителната власт. И тук - още една изненада - България е задължена да гарантира защитата на подобни досадни "вътрешни хора". Съгласно Гражданската конвенция за корупцията, по която Република България е страна¹, всяка държава е длъжна да предвиди във вътрешното си законодателство подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти.

За съжаление подобна вътрешна законодателна защита все още не съществува.

Затова, ако някой досаден "вътрешен човек" съобщи чрез медиите, а после и в прокуратурата за това, че във ведомството, в което работи стават едни не много хубави работи, най много да си изпроси уволнение за нелоялност към институцията.

За защитата на "Вътрешните хора" или "whistleblower"-ите в други законодателства, както и някои по-интересни казуси, ще можете да прочетете в някои от следващите ни броеве.

1. Ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 10.05.2000 г. - ДВ, бр. 42 от 23.05.2000 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г., в сила за Република България от 1.11.2003 г.