Информационен бюлетин
Брой 4, м. април 2004

Заглавието свързва в едно тези две страни на медала, обсъждани и обяснявани от достатъчно избистрена в последните години съдебна и законова практика. Коя е обществената информация - този извечен за експертите и сътрудниците на ПДИ въпрос отново "изплува" на проведената наскоро дискусия за обобщаване на съдебната практика по прилагане за действащото в страната законодателство за достъп до обществена информация.

Два дни в конферентната зала на хотел "Централ Форум" бяха обсъждани новите принципни моменти в очакване да станат закон "висящите" между първо и второ четене от година промени в Закона за достъп до обществена информация. Интересна зона за обществен интерес се оказа и обогатяващата се непрекъснато практика на българските съдилища. Правото на достъп до информация е конституционно гарантирано човешко право, което е защитено с методите на административното правораздаванетази водеща мисъл получи потвърждение в констатациите и изводите в "Състоянието на достъпа до обществена информация в България 2003" -годишен доклад на ПДИ. От една страна, органите на изпълнителната власт създават все по-често работеща организация за изпълнение на закона и улесняване на заявителите. От друга страна, вече набира обороти процесът в малко застъпвана до сега област на практическото обучение на ключови звена в администрацията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и свързаните с него Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Годишният експертен доклад на ПДИ констатира още, че журналистите вече са най-активно търсещите информация в България. Процедурите по закон обаче не винаги са в състояние да доставят "топла" за публикуване информация. В този смисъл административните и съдебните перипетии също могат да се превърнат във факт годен за значим медиен анализ. Важна е частта от проведения дебат за обхвата на дефиницията на понятието обществена информация. В чл.2 на ЗДОИ е казано: "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти." Въпреки това на четвъртата година от приложението на този текст все още има неяснота.

Донка Чакърова, съдия, Софийски градски съд: "Аз съм привърженик на общото определение в закона и затова член 2 не ме притеснява. Важно е да определим кой закон ще се приложи. Водещ в този смисъл е интересът, който води молителя да поиска информацията. Събрах доста практика и затова предлагам да дам един пример от така наречените обикновени граждани, които сами идват в съда. Ако поискам информация (скица) за преместваемите съоръжения - павилиони, маси и други в района на една община, защото искам да зная, защо павилионът на ъгъла е сложен точно там, тази информация е обществена. Това е така, защото аз я търся, за да си формирам мнение правилно или законосъобразно ли се поставят металните съоръжения на улицата, където живея и дали са обезопасени те, например. Но ако аз поискам скица на имота, защото искам да строя там на основата на моите лични права, за мен ще има друго защитимо по друг закон право. Информацията е една, но тя в единия случай има обществен характер, а в другия има личен смисъл - да строя ли, да продавам ли. В този смисъл за мен е важно, когато заявителят поиска информация, да обоснове в някаква степен искането си. Така ще се улесни органът - задълженият субект."
Изабел Урибе, Делегация на Европейската комисия: "Дори да не е записано на хартия, администрацията е морално задължена да отговаря на гражданите какво извършва, не извършва или пропуска да изпълни. Това не се ограничава само до писаните документи в практиката на дадената институция. Ако има въпрос от интерес на някой гражданин, администрацията е длъжна да намери форма да му отговори".

Христо Панайотов, дирекция "Държавна администрация" в Министерски съвет: "Обхватът на понятието обществена информация се разширява не само до определението на чл. 2 от ЗДОИ, а трябва, поне аз така си мисля, да включва и информацията от останалите задължени субекти по чл.3, ал. 2 - публичноправни субекти, физически и юридически лица, относно извършваната от тях дейност, която се финансира със средства от консолидирания държавен бюджет, и средствата за масова информация относно прозрачността на тяхната дейност."

Александър Еленков, съдия, Върховен административен съд: "Неяснотата в дефиницията е тласнала колегите от СГС, колегата Чакърова, към практическо решаване на въпроса. Избира се за яснота въпросът:"Кажи ми за какво ти е информацията?". Ако използваме смисъла на чл. 120 от Конституцията, който дава конституционните предпоставки за правото на гражданите да обжалват всички административни актове, тук се включват и отказите за предоставяне на информация. Една от предпоставките е административният акт, респективно - отказът да ЗАСЯГА гражданите или юридическите лица. Съдържанието на понятието ЗАСЯГАНЕ е изяснено чудесно от тълкувателно решение на Конституционния съд от 1995 г. - засягане има всякога, когато се възпрепятства реализирането на едно законно право на гражданите. Така ОТКАЗЪТ да бъде предоставена обществена информация несъмнено ЗАСЯГА конституционното право на гражданина и е без значение защо му е необходима информацията. По-важното е обществена ли е тя? При позитивен отговор на този въпрос вече може да се прецени наличието на правен интерес от съдебна защита."
Дебатите се развиха и в интересната зона на ограниченията за достъп до обществена информация, и особено държавната тайна. Държавната, както всяка друга тайна, се явява инструмент за защита на определен интерес. Обаче изброените в чл. 25 на ЗЗКИ защитени интереси не се покриват изцяло с изброените в чл.41, ал.1 от Конституцията . В този смисъл в дискусията надделя виждането, че администрацията притежава прекалено голяма дискреция (оправомощаване) да подвежда различни видове информация в категорията на държавна тайна.

Участниците по време на първия ден от конференцията

Успокоително донякъде е, че Приложение №1 на ЗЗКИ прави едно стесняване на това приложно поле. От друга страна, има една подробна инструкция в Правилника за приложение на ЗЗКИ за действията по едно засекретяване на информация. Тук отново не винаги се казва по какви критерии се определя обективната преценка на информацията, какъв интерес се защитава, как се определя степента на секретност. Това особено личи в определението за служебна тайна. Чл.26 от ЗЗКИ казва: "Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес." Такова общо понятие - интерес на държавата или на съответното ведомство, дава възможност за засекретяване "за всеки случай" - по сполучливото определение на юрист Фани Давидова от ПДИ. Зад подобна формула, без тя да може да бъде формално атакувана, често се прикриват нелицеприятни за съответната администрация или за ведомството факти, за които винаги могат да се намерят аргументи, ако бъдат търсени и то в условията на секретност.

Най-драстичният пример в това отношение се появи наскоро в пресата. Ставаше дума за едно засекретено реституционно дело за имот на Министерството на вътрешните работи. Става ясно, че ответниците и техните адвокати трябва да минат през процедура по допуск до класифицирана информация. Подобна е ситуацията по делото "Йончев срещу МВР" по който казус един пенсиониран бивш кадрови офицер иска достъп до своето кадрово досие и процедура за допуск по смисъла на Закона, за да се запознае със своите... лични данни.

Михаил Екимджиев, Асоциация за европейска интеграция и права на човека: "Не е достатъчно едно ограничение просто да е предвидено в закона. От гледна точка на юридическото предимство на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи над националните разрешения, които й противоречат, тези ограничения не само трябва да се предвидени, но трябва и да не надхвърлят рамките на чл.10 от Конвенцията. Това се казва на много места в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От друга страна, има много стриктни изисквания за качествата на самия закон. Той трябва да е разбираем, ясен и с предвидими правни последици за всички граждани, като негови адресати. В практически смисъл това означава, че, макар едно ограничение да е предвидено в националния закон, ако то не е достатъчно ясно, то тогава не се приема, че е изпълнено изискването нормата "да е предвидена в закон". Това е една много интересна фикция, създадена от Европейския съд."