Информационен бюлетин
Брой 3(39), март, 2007 г.

Достъп до информация в ЕС
Ралица Кацарска, ПДИ

На 25 март 2007 г. се навършиха 50 години от подписването на Римските договори, създаващи Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия.

През тези години се изгради и Европейската публична администрация, която обединява администрацията на институциите на Общността и публичните администрации на европейските страни. Стандартите за работа с информация са ключов проблем за Европейската публична администрация. Законите за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дават възможност на гражданското общество да контролира овластените лица в процеса на взимане на управленски решения, както и да допринасят за тяхното ефективно и ефикасно изпълнение.

Член 255 на Договора от Амстердам (приет през 1997 г. и влязъл в сила през 1999 г.), въведен с Регламент 1049/2001 дава право на гражданите на ЕС и на всички юридически и физически лица с регистриран офис в някоя от страните-членки на достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Достъпът до документи е основно изискване към модерното управление, което улеснява демократичното участие, дебата с гражданите и предпазва от злоупотреби, погрешно управление и корупция. Откритостта и прозрачността при процеса на взимане на решения укрепва гражданското и демократичното общество и засилва доверието на гражданите спрямо действията на Европейския съюз.

Как институциите прилагат или подобряват своите собствени правила за достъп до документи е наистина важен тест за тяхното реално желание да се реформират, да достигнат до гражданите и да ги включат в управлението.

Това е особено важно, тъй като през последните години се наблюдава отдалечаване от европейската политика - участието в европейските избори е под 50%. Т.нар. “демократичен дефицит” е не само въпрос на институционална реформа и засилване властта на Европейския парламент, но също така е свързан с “информационния дефицит”. Проучванията на Евробарометър показват недостатъчна информираност на гражданите и тяхното желание да получават повече информация.

Европейската комисия предприе няколко инициативи с цел “да свърже ЕС с гражданите”. Наскоро заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас оповести Европейска инициатива за прозрачност. Европейската комисия изготви “План Д” и Бяла книга относно Европейската комуникационна политика1 - и двете с цел да създадат и следват механизми за задълбочаване на диалога между Съюза и гражданите и стимулиращи гражданския дебат за бъдещето на Европа. Маргот Валстрьом, заместник-председател на ЕК, отговарящ за връзките с институциите и комуникационната стратегия, предложи правото на информация да бъде включено в Берлинската декларация по случай 50-годишнината от Римските договори.2

Всичко това прави необходимо да се проследи законодателството за достъп до информация в държавите-членки на Европейския съюз, за да се разбере до каква степен те се придържат към принципите на международноправната уредба, как се управлява информацията и какъв достъп имат до нея гражданите от 27 държави. Основен принцип, който стои зад повечето закони в тази област, е този, че тежестта на доказване пада върху органа, от който се иска дадена информация, а не върху лицето, което я иска. Търсещият информация не трябва да дава обяснение за своето искане, но ако информацията не е разкрита, органът е длъжен да изложи причината за това.

1. http://ec.europa.eu/communication_white_paper/index_en.htm
2. http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1469 - Берлинска декларация.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP