Информационен бюлетин
Брой 3(39), март, 2007 г.

Приключения със заявления: Строителството в Странджа - корупция, неясни процедури или административно бездействие?
Николай Мареков, ПДИ

Проучването

През лятото на 2006 г. ПДИ започна изпълнението на проект, чиято цел бе да покаже, доколко податливи на корупция са някои сфери на публично-частното партньорство и доколко добрият достъп до информация може да разкрие и предотврати нередности в тези области. В миналия брой на информационния ни бюлетин ви представихме част от резултатите. Сега ви предлагаме изводите от изследването на случая със строителство на ваканционно селище в местността Дълбоки дол, намиращо се в землището на с. Варвара, Oбщина Царево.

Резюме

През 1995 г. със заповед на министъра на околната среда и водите е обявено създаването на Природен парк Странджа. В териториите на природните паркове попадат и съществуващите селища и земеделски земи, като строителството е разрешено при спазване на Закона за защитените територии и Плановете за управление на парка. Подобен план е следвало да бъде приет до една година след създаването на парка, но и досега това не е направено.

През 2005 г. фирма “Краш 2000”, регистрирана в София, закупува земеделска земя в границите на парка край с. Варвара. След процедура за промяна на предназначението на земеделската земя, през 2006 г. фирмата получава от Община Царево разрешения за строеж на две вилни селища при условия, съгласувани с Министтерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През м. февруари 2006 г. РИОСВ - Бургас издава заповед за спирането на строежа до провеждане на процедура по ОВОС. Фирмата “Краш 2000” обжалва заповедта пред ВАС, но продължава строителството до окончателно решение на петчленен състав на ВАС от 01.11.2006 г. В момент, в който строежът е почти завършен, съдът потвърждава законността на заповедта на РИОСВ - Бургас за необходимост от процедура по ОВОС, заради “крупен строеж” в рамките на защитена територия.

В хода на проучването на случая се опитахме да си отговорим най-общо на следните въпроси:

1. Кои са слабостите на закона, които позволяват различното му тълкуване от страна на изпълнителната власт и биха дали възможност за облагодетелстване на някои лица пред други?
2. Дали страните са действали добросъвестно - тоест, спазени ли са всички законови процедури, необходими за изграждане на ваканционните селища край с. Варвара?

За да си отговорим на тези въпроси, трябваше по-подробно да се запознаем с правната уредба и конкретния случай. Тук документите, получени по реда на ЗДОИ и срещата с фирмата-инвеститор ни бяха изключително полезни.

Малко история

Природен парк “Странджа” е създаден като народен парк през 1995 г. със Заповед N РД-30 от 24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите с цел дългосрочно опазване на природното и културно-историческото наследство на Странджа и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие на района1. Според тогава действащия Закон за защита на природата, решенията за създаване на природни и национални паркове не подлежат на обществено обсъждане, а единствено на съгласуване със “съответните ведомства”. Макар че с горната заповед МОСВ се задължава да разработи план за управление на парка, това досега не е направено.

Според кмета на Община Царево и фирма “Краш 2000”, решението за създаването на парка не е било предшествано от достатъчно проучвания и не е било съгласувано с БАН и Община Царево, което е една от причините за обжалването на горната заповед пред Върховния административен съд.2 И досега границите на парка не са ясно определени с картов материал, който да е общодостъпен. В резултат на това, решението дали даден парцел в близост до границите на парка попада или не в неговите рамки, би могло да зависи единствено от тълкуването на някой министър или заместник-министър на околната среда и водите. Така например, със становище от 26.06.2006 г., Йордан Дардов, заместник-министър на околната среда и водите, съгласува изграждането на вилни сгради в землището на с. Синеморец на територията на Природен парк “Странджа”3.

С влизането в сила на Закона за защитените територии (1998 г.) паркът е прекатегоризиран от “народен” в “природен”. ”Природен парк” е една от категориите защитени територии, която съдържа най-малко ограничения за ползване от страна на хората4.

През 2005 г. фирма “Краш 2000” закупува земеделска земя - два парцела по 8 декара в землището на село Варвара. Фирмата представя инвестиционно предложение за строеж на вилно селище пред РИОСВ - Бургас. Директорът на РИОСВ - Бургас обаче твърди5, че не е компетентен да се произнесе по необходимостта от процедура по ОВОС, тъй като парцелите се намират в територията на природен парк, а в подобен случай преценката следва да се направи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Междувременно, инвестититорите внасят предложение до Община Царево за промяна на Подробния устройствен план (ПУП) и искане за промяна в предназначението на земеделската земя до Oбластна дирекция “Земеделие и гори”. Фирмата получава становище на заместник-министъра на околната среда и водите Йордан Дардов6, че промяната в ПУП-ПРЗ не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и не подлежи на екологична оценка.

Експертен съвет за устройство на територията към Община Царево одобрява промяната в ПУП7 и на 25.11.2005 г. кметът на общината приема подробен устройствен план на вилно селище в двата имота8. С Решение №14/08.12.2005 г. на Областна дирекция “Земеделие и гори” - гр. Бургас се променя предназначението на земеделските земи за “неземеделски нужди”9.

Нужна ли е била обаче

оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС)

за промяната в предназначението на земята? Това не е добре изяснено според ЗЗТ, където се твърди, че всяка промяна в предназначението на защитена територия следва да се извършва единствено по реда на същия закон. Макар самият закон да не уточнява какъв точно е този ред, логичен би бил изводът, че ако съществуваше план за управление на парка, приет след поцедура по обществено обсъждане, ПУП би трябвало да бъде съобразен с него и съгласуван с МОСВ и Министерството на земеделието на горите. Имайки предвид липсата на приет план за управление на парка, становищата на двете министерства и факта, че ЗЗТ не забранява строежа по принцип в територията на природните паркове, не става ясно какво повече би могъл да изисква закона за промяна в ПУП-ПРЗ. Спорeд Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, екологична оценка се изисква за промяна единствено на Общите устройствени планове на територията.

Друг е въпросът, че макар промяната на предназначението на земята и Подробния устройствен план да не изискват ОВОС или екологична оценка, то самото инвестиционно предложение за строеж на вилното селище

със сигурност попада в обхвата на ЗООС

Наистина, няма пречка в територията на природен парк да има селища. В конкретния случай обаче, необходимостта от ОВОС се налага поне по две причини:
1) Фирмата-инвеститор се е опитала да заобиколи закона, като построи две вилни селища, всяко от които на площ под 10 декара, и по този начин да се изплъзне от обхвата на ЗООС10. Двете ваканционни селища са очевидно свързани и са на
обща площ от над 10 декара.
2) От друга страна, становището на заместник-министъра на околната среда и водите се отнася единствено до промяната в ПУП, но не и до конкретното инвестиционно предложение.

Друг е въпросът, защо на фирмата не е оказано съдействие и не е било обяснено достатъчно ясно, през какви точно процедури е следвало да мине. Според Закона за насърчаване на инвестициите например, сертифицираните компании в България, които влагат над 10 милиона лева, имат право на “Информация за всички административни процедури по реализация на инвестицията“ от страна на Българската агенция за инвестиции и други държавни органи. Конкретната необходимост от сертифициране обаче не е твърде ясна и създава съмнения за излишни формалности.

След като “Краш 2000” получава разрешенията за строеж от Община Царево и подписва предварителни договори с ВиК, “Електроснабдяване” и други фирми11, през м. януари 2006 г. започва изграждането на вилното селище.

След заповед на МОСВ от м. февруари 2006 г. обаче, РИОСВ - Бургас прави проверка на мястото на строежа и спира строителството до завършване на процедура по ОВОС12. Решението за спиране на строежа е обжалвано пред ВАС, като фирмата-инвеститор продължава изграждането на вилното селище. В крайна сметка, с окончателно решение от 01.11.2007 г., Върховният административен съд потвърждава спирането на строежа, поради необходимост от ОВОС на инвестиционното предложение. Според съда, става дума за “крупен строеж”, при това в защитена територия, въпреки че няма приет план за управлението й. Ако първият аргумент (за площта на строежа) изглежда логичен и съотносим към случая, то вторият (за местонахождението му) изглежда по-скоро теоретичен и отговаря на въпроса, че дори при липса на план за управлението на Природен парк “Странджа”, инвестиционните намерения трябва да са съобразени с ЗЗТ и да са преминали обществено обсъждане.

Изводи

Като цяло, неяснотите в ЗУТ, ЗЗТ и ОВОС, липсата на план за управление на парка и нежеланието на служителите на МОСВ да обяснят процедурите по одобряване на инвестиционното предложение поставят сериозни пречки пред инвеститорите и биха могли сами по себе си да създадат условия за подкупност, различни тълкувания и злоупотреби.

Изглежда естествено, всяка частна фирма да преследва собствения си интерес и да се опитва да заобиколи закона, там където е възможно; кметът на Царево да защитава интереса на общината и да се стреми към инвестиране и строителство в района; Дирекцията на Природен парк “Странджа” да защитава територията на парка; РИОСВ - Бургас да настоява за ОВОС; а хипитата да искат да посрещат July morning на непокътнатия плаж на Варвара. Всички тези интереси обаче трябва да бъдат балансирани по някакъв начин, като законодателят е трябвало да уреди въпроса много по-ясно и навреме, а впоследствиe МОСВ е трябвало да не бездейства, да подложи Заповедта за обявяване на парка на обсъждане, да приеме план за управлението му, да публикува картов материал и да даде по-ясно указания на фирмата какво следва да извърши тя.

Тези пропуски са довели до администратиевни неуредици и впоследствие до съдебни спорове, които пораждат достатъчно много негативни последствия: за фирмата и за бъдещите собственици - финансови загуби, за собствениците на земи и почиващите - несигурност, за администрацията и за съда - работа. А в същото време селището вече е почти построено и може да се наложи събарянето му.

Deja vu

Законът за биологичното разнообразие също не предвижда широко обществено обсъждане на териториите, които трябва да попаднат в мрежата “Натура 2000”, макар че това е бил един от мотивите през м. юли 2002 г. президентът да го върне за ново обсъждане в Народното събрание. Интернет страницата на МОСВ също не предоставя никаква информация за проведените консултации с обществеността, нито за постъпилите възражения. Информация се подава главно на пресконференции и в неясна форма. Като резултат от това, собствениците отново са зле осведомени за това, какво ще се случи със земите им, а голяма част от териториите остават със неясен статут.

1. Предоставена ни в отговор на заявление до МОСВ.
2. Дело номер 12379 по описа на ВАС за 2006 г.
3. Частичен достъп до становището ни беше предоставен от фирма “Краш 2000”.
4. ЗЗТ, Чл. 30. (1) В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда.
Чл. 31. В природните паркове се забраняват:
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти.

5. Писмо с изходящ номер 2646/03.06.2005 г., предоставено ни от фирма “Краш 2000”
6. Предоставено ни по устно заявление от кмета на Община Царево.
7. Протоколи, предоставени ни от кмета на Община Царево.
8. Заповед, предоставена ни след устно заявление от кмета на Община Царево.
9. Решение, предоставено ни от фирмата инвеститор

10. Приложение към към чл. 92, т. 1 от ЗООС, инвестиционни предложения, които подлежат на ОВОС:
37. Туризъм и отдих: а) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях.

11. Предварителните договори бяха предоставени от “Краш 2000” на пресконференция в БТА, проведена на 17.11.2006г.
12. Заповедта на МОСВ, протоколите и заповедта за спиране на строежа ни бяха предоставени след заявление до РИОСВ - Бургас.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP