Информационен бюлетин
Брой 3(39), март, 2007 г.

Фокус: Последни случки в държавата Абсурдистан1
Гергана Жулева , ПДИ

Искам да благодаря на всички граждани и организации, които подкрепиха подписката “Не пипайте Закона за достъп до обществена информация”. Тази подписка беше внесена до председателя на Народното събрание и до председателя на водещата Комисия по гражданско общество и медии. За съжаление, 1100-те подписа не направиха особено впечатление нито на вносителите, нито на членовете на Комисията, които гласуваха за проектозакона, с изключение на един от тях - Светослав Малинов.

Вие сте винаги не-прави, когато нямате властта в тази държава. Говорите не-истини, заблуждавате обществеността, като се появявате в медиите (все пак имаме свободни медии), а и все нещо сте недоволни. Вместо да ръкопляскате и да се радвате, че ви управляват толкова добре и живеете в най-добрия от всички възможни светове. А защо всъщност сте недоволни?

Живеете в една малка страна на Балканския полуостров, която наскоро беше приета в Европейския съюз.

Работите в една област години наред. Международни експерти сте. Получавате една от най-престижните награди за дейността си, именно за застъпничество в областта, в която работите, а тя е достъпът до информация. В държавата България правото на информация е уредено в Конституцията (1991 г.), чрез решение на Конституционния съд (1996 г.) и чрез закон (2000 г.). Има и вече не малка практика, и то интересна, особено съдебна. Книгите, три на брой, със съдебната практика по Закона за достъп до обществена информация в България се търсят и в други страни, превеждат се и на техните езици.

В едни прекрасен ден научавате случайно, че трима народни представители са предложили законопроект за промени в Закона за достъп до обществена информация. Установявате, че той не съответства на стандартите в областта, които познавате добре. Научавате чрез гугализиране, че те никога не са се изявявали в тази област, очевидно някой друг е подготвил законопроекта, който те внасят.

Тъй като работите в областта, познавате хората - специалисти по въпроса.

Законопроектът не отговаря на никакви стандарти, следователно е правен с друга цел. Не е ясно с каква. На редица обсъждания, които предизвиквате пак вие, вносителите твърдят, че това е, защото:

Първо, ще ги глобят от Европа. Това твърдо не е така, тъй като няма директива за достъпа до информация, а глобяването ще стане по други причини, а именно непрозрачност и недостъпност на публична информация в Интернет. Предложеният проект с нищо не допринася това положение да бъде променено, дори напротив.

Второ, единият народен представител - вносител, много гръмко се притеснява за майка си и баща си, учинайка си, които са собственици на информацията и трябва да я имат, без да плащат. Учудващо е, как не е научил досега, че те си я притежават от 1991 година насам, а могат да я получат, при желание, и от 2000 година насетне.

Та в държавата ни - Абсурдистан всякакви се подвизават. В обсъждането на проекта участват и неправителствени организации, които горещо подкрепят правителството, парламента и предполагам - съда. При опит да се установи кои са тези хора, в Google се появява адрес на офис, но нито един човек като лице за контакт. Срам ги е хората, кой знае къде работят в държавната администрация. Или в подкрепящия я бизнес.

Всичко е възможно. Закон, уреждащ права на човека, се разглежда главно и дори с кръгла маса в транспортната комисия на парламента. Този абсурд не прави особено впечатление на никого. Ама, моля ви се - Европейска директива и т.н.

Заместник-председател на Комисията по гражданско общество и медиите се весели, като чете, че, видите ли, някакви НПО-та, сред които “само чуйте и си правете изводите”, казва той, “е Дружество за защита на птиците, “За Земята” и т.н.“ и са против този прекрасен законопроект. Той, миличкият, смята за смешно, че тези организации се интересуват от достъпа до информация и не знае, че именно екологичните организации най-активно използват Закона за достъп до обществена информация. Естествено, не знае, пък и няма нищо смешно в това, че именно в областта на екологията за пръв път са приети международни стандарти за достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие, чрез тъй наречената Орхуска конвенция, приета през 1998 г. Къде ти такива неща ще са чували нашите народни представители, нищо, че самото Народно събрание - не това, разбира се, предишното - е ратифицирало тази конвенция. “Ама моля ви се, чуйте им имената, това не може да е сериозно - “За Земята”, Дружество за защита на птиците, “Зелени Балкани” и прочие незначителни юридически лица. “Ние, в Комисията по гражданско общество и медии, не сме чували за такива. Ха, ха, ха!”
Ако не беше толкова жалко, щеше да бъде смешно.

Ще търпим ли това положение на нещата? Без предварително публикуване, без обществено обсъждане, от позиция на силата да се приемат закони в страната.

А на господина - вносител, ще предложим да ни даде адресите на своите роднини, за да им изпратим по един наръчник “Как да използваме Закона за достъп до обществена информация”, ако нямат достъп до Интернет. Защото, за разлика от нашите “напред-ничави” държавни органи, ние сме го качили това упътване в Интернет и всеки може да го ползва. Макар, ако се обърнем към аргументацията на народния представител, този наръчник не сме го създавали с парите на данъкоплатците и той не им принадлежи по право. Ние обаче смятаме, че по този начин обаче, в България хората научават за правата си и може нещо да се промени за в бъдеще.

1. Един американец - Гари Щайнгард, наскоро написа книгата “Абсурдистан”. Макар за Русия, все едно е писана за нас.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP