Информационен бюлетин
Брой 3(39), март, 2007 г.

Фокус: Измененията в Закона за достъп до обществена информация: тайни и лъжи
Александър Кашъмов, ПДИ

Месец март 2007 г. беше белязан от внезапно внесения законопроект за изменения и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Проектът бе внесен в Народното събрание от трима народни представители от БСП, НДСВ и НС на 28 февруари. Както се разбра, предлаганите промени в действителност са изготвени от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Мотивът на вносителите е, че има европейска Директива, която трябва да се въведе. Текстът бе разпределен за разглеждане от три парламентарни комисии - водещата Комисия по гражданското общество и медиите, Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейските въпроси. Едва-що внесен, законопроектът бе разпределен за разглеждане във водещата комисия на 8 март 2007 г. Заседание не се състоя, поради отсъствието на вносителите. Тогава бе представено в парламента и критичното спрямо предлаганите промени становище на ПДИ. То бе изготвено непосредствено преди заседанието, тъй като внасянето и разглеждането на въпросния законопроект въобще не бе предварително оповестено, нито бяха уведомени заинтересованите организации (досега ПДИ винаги е уведомявана за промени в ЗДОИ), нито до ден днешен текстът е публикуван в Интернет страницата на Народното събрание.1 На следващия ден, 9 март 2007 г., проектът се разгледа в Комисията по европейска интеграция, където се проведе разгорещен дебат. Приет бе с 4:3 гласа, като се взе решение в становището на комисията да се отразят и критичните бележки. На 14 март 2007 г. парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация отхвърли законопроекта

. На 21 март 2007 г. в Народното събрание бе проведено обществено обсъждане на законопроекта, който продължи и продължава да не е публично достъпен като текст. Междувременно изразеното от ПДИ безпокойство породи по-широк обществен и медиен дебат. Организираната подписка в Интернет против предлаганите изменения в ЗДОИ събра около 1100 подписа на общественици, журналисти, граждани, държавни служители. Безпокойство от внесените промени изрази Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), становища отправиха до парламента редица неправителствени организации. Въпреки това, на 29.03.2007г., отново след разгорещени дебати между Комисията по гражданското общество и медиите и присъстващите представители на ПДИ и други неправителствени организации, предлаганият законопроект бе подкрепен с 6:1 гласа. Предстои разглеждането му в парламентарна зала.

1. Какво все пак е проблематичното в този проект? Първо, начинът, по който бе внесен. Демокрацията се основава на процедурата. Това е то - как се приемат нещата е по-важно дори от това, какво се приема. Народните представители, разбира се, имат законодателна инициатива. Такава инициатива има обаче и правителството. Оттук следва доста очевидният за гражданите на традиционните демокрации извод, че депутатите следва да използват правата си, за да внасят проекти на граждански и други обществени групи, а не на правителството и неговите структури. Второ, изготвените от правителството законопроекти преминават през задължителната по закон процедура на съгласуване ”с министерствата и другите органи на изпълнителната власт, и със заинтересованите групи.2 В случая тази процедура е умело заобиколена, със съображението, че се бърза за въвеждане на европейската директива. Е, какво толкова, що сега да се формализираме с някакви си процедурки! Трето, обсъждането в парламентарните комисии седмица след внасянето на законопроекта е в нарушение на чл. 2а от Закона за нормативните актове, според който засегнатите се уведомяват за внесения проект, той им се изпраща и те могат да представят предложения и възражения в срок, не по-малко от един месец. Този месец очевидно не е спазен. През предходните години ПДИ беше уведомена за предишните проекти за изменение на ЗДОИ.3 Т.е. няма логика да не бъде уведомена сега, след като вече познанието за нейната роля и мисия е налично.

От страна на вносителите Мирчев и Ангелов беше изтъкнато съображението, че процедурата е била толкова забързана, защото първоначално предлаганите изменения фигурирали в проектозакона за електронните съобщения. Впоследствие било решено да се извадят оттам и да се предложат като изменения в ЗДОИ. Тези техни твърдения обаче не намират подкрепа в текста на цитирания законопроект за електронните съобщения със сигнатура 602-01-72, внесен на 3 август 2006 г. Там текстовете, внесени понастоящем като изменение и допълнение на ЗДОИ, не фигурират.

2. Все пак не начинът на внасянето, а съдържанието на законопроекта е действителният проблем. Както бе изтъкнато, мотивите на вносителите са, че трябва да бъде въведена Директива 2003/98/ЕС за повторно използване на информация от обществения сектор. От една страна обаче, няма данни, че измененията въвеждат Директивата. От друга страна, има данни, че редица изменения нямат нищо общо с Директивата. От трета страна, някои изменения са противоконституционнни. От четвърта страна, измененията като цяло заплашват да създадат хаос в прилагането на ЗДОИ и по този начин да накърнят сериозно конституционното право на достъп до обществена информация.

Защо няма данни, че измененията въвеждат Директивата?

С тях се въвежда ново понятие - “информация от обществения сектор” и паралелна на сегашната процедура за достъп до информация. По-внимателното вглеждане в новото понятие обаче показва, че то е идентично с понятието “обществена информация”, достъпът до която и понастоящем се урежда от ЗДОИ. С други думи, нищо ново тук. Въвежда се още понятието “повторно използване на документи”. По-внимателното вглеждане в това друго ново понятие показва, че то е идентично с понятието “достъп до информация.” В заключение, изразите “достъп до обществена информация” и “повторно използване на информация от обществения сектор” са с идентично съдържание. За да придобием по-конкретно впечатление, нека да сравним следния текст:

“Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване” (чл. 24 от ЗДОИ)
със следния:
“Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане от заинтересованите лица.” (чл. 47, ал. 1 от предложените изменения в ЗДОИ).

И в двата случая имаме заявител, който не притежава информацията. И в двата случая имаме задължен субект - държавен или общински орган на власт, публичноправна институция, който притежава информацията. Е, къде е тогава разликата?

Там е работата, че не е ясно къде е разликата. Че това ще го решава държавният служител, който ще разглежда заявлението. И тук се появяват проблемите.

Защото “искането за предоставяне за повторно използване” или както е накратко и ясно “искането за достъп до информация”4 от обществения сектор ще става при наличие на доказан интерес, в срок от 20 дни и при цени, които не превишават значително разходите по предоставянето. По действащия ЗДОИ достъпът до обществена информация е право на всеки, без да доказва конкретен интерес, удовлетворява се не по-късно от 14 дни от подаване на заявлението и е безплатен. Плащат се само материалните разходи по предоставяне на информация, които по заповед на министъра на финансите от 2001 г. възлизат на 9 ст. на страница ксерокопие. Ха, познайте коя от двете процедури за достъп ще прилага администрацията, като й попадне несимпатичен заявител!

Изискването за доказване на интерес, въведено с предлаганите изменения посредством термина “заинтересованите”, противоречи на чл. 41 от Конституцията, според задължителното й тълкуване от Конституционния съд в Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1/ 1996 г. Това е посочено не само в становището на ПДИ, но и в това на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Любопитно е да се знае, че и в Директивата въобще не става въпрос за доказване на интерес от заявителите. Какво тогава се въвежда?

Какво се въвежда също така с новата разпоредба, според която “организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране, преработване или е свързано с предоставяне на части от документи или други материали?” Не се ли отменя с тази норма съществуващото сега задължение за публичните институции да предоставят достъп до части от документи, обосновано и от Конституционния съд, и отразено в действащия ЗДОИ? Достатъчно е държавният служител да реши, че искането не е за “достъп до обществена информация”, а за “повторно използване” и - хайде! Довиждане, частичен достъп! “К-о-с-т-е-н-т-у-ц-и-я, на-а-а-а Констентуция!” (по байганьовски). Любопитно е да се знае, че и според Директивата “документ” е всяко съдържание, както и всяка част от такова съдържание. Ето как се въвежда Директивата.

Плашат ни, че България ще бъде глобявана с жестоки глоби. И защо, в нашия случай? Защото не сме въвели разрешителен режим за “повторното използване на информация ли”, както смятат вносителите? Та нали по принцип разрешителният режим е опасен за конкуренцията и за свободите! Директивата изисква друго - създаване на условия за равен достъп до информация от държавните и другите публични институции, за да се избегне търговският монопол. Създаване на условия за онлайн достъп до такива данни. Липсата на свободен достъп до “Държавен вестник” в Интернет например е нарушение на тази Директива. Като се осигури обаче такъв достъп, тогава отпада нуждата някой да подава заявление, да чака отговор, да плаща такса, че да доказва отгоре на всичко и интерес. Ето как, според нас, трябва да се въведе Директивата например.

Затова народът ни е казал “три пъти мери, един път режи”. При нас май ще стане - “три пъти срежи, пък после ще мерим”. А конституционните права на гражданите и прозрачното управление - за тях няма да мислим сега, важно е да си свършим нашето с нашата директива.

1. Този факт позволи на вносителите да боравят доста “свободно” с текстовете в дебата. Така например в заседанието на 29.03.2007 г. г-н Ангелов обвини ПДИ в лъжа, като заяви, че не е внасяно предложение за премахване на задължението публичните институции да предоставят частичен достъп до информация. Ако проектът беше общодостъпен, той може би нямаше да си позволи това обвинение, поради очевидната му неоснователност.
2. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 от 1974 г. (!) за прилагане на Закона за нормативните актове.
3. Относно законопроекта за изменение на ЗДОИ от 2001 г. и законопроекта за изменение на ЗДОИ от 2006 г. Що се отнася до приемането на ЗДОИ през 2000 г., същото се извърши след обществено обсъждане в рамките на не по-малко от един месец.

4. Относно законопроекта за изменение на ЗДОИ от 2001 г. и законопроекта за изменение на ЗДОИ от 2006 г. Що се отнася до приемането на ЗДОИ през 2000 г., същото се извърши след обществено обсъждане в рамките на не по-малко от един месец.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP