Информационен бюлетин
Брой 2(38), февруари, 2007 г.

Новини

Тричленен състав на ВАС отмени отказа на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави копия от приложенията към докладите за инцидента в пети блок на АЕЦ “Козлодуй” от 1 март 2006 г. Делото бе образувано по жалба на Национално движение "Екогласност", което получи по реда на Закона за достъп до обществена информация докладите, но му бяха отказани приложенията към тях. Съображенията за това бяха, че третото лице - ядрената централа - не дава съгласие за предоставянето им. Делото бе водено с правната помощ на Програма Достъп до Информация. В своето решение от 2 февруари 2007 г. магистратите констатират, че не е ясно защо АЯР е решила, че са засегнати права и интереси на АЕЦ “Козлодуй”. Съдът смята, че както докладите, така и приложенията включват данни за разследването и не може да се презюмира, че в тях се съдържа някаква защитена от закон тайна. ВАС върна преписка на агенцията за ново произнасяне, със задължение да се съобрази и Закоът за опазване на околната среда, който изисква да се взема предвид обществения интерес от разкриването на информация.

Не са служебна тайна командировъчните заповеди, отнасящи се до заместник-кмета на Община Разград реши на 19.02.2007 г. като последната съдебна инстанция ВАС,¹ отменяйки отказа на градоначалника. През 2006 г. кметът на Разград отказа информацията на “Център за НПО - Разград”, поради това, че била класифицирана като служебна тайна. За целта кметът е издал заповед за категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в общината. Не може да се обявява за тайна информация, която не е определена в закон като такава, отсякоха магистратите.

Незаконен е отказът на вътрешния министър Румен Петков да представи данни с какви средства са закупени два бронирани автомобила за неговото ведомство. Това реши на 20.02.2007 г. февруари тричленен състав на ВАС² по жалба на Вилям Попов. Гражданинът поискал информацията, но в 14-дневния законов срок не получил отговор. Този случай е вторият, по който вътрешното ведомство си позволява високомерно мълчание по запитване на гражданина. Предходния път (2006 г.) магистратите отмениха мълчаливия отказ на министър Петканов, потвърден от неговия приемник Петков, да информира за стойността на подарения на дом за деца коледен телевизор.

Защитени лични данни са трите имена и длъжността на лицата, определени от Агенцията за социално подпомагане да установяват нарушения на Закона за интеграция на хората с увреждания. Остроумният отказ е подписан лично от изпълнителната директорка - г-жа Гергана Дрянска, и е връчен на неправителствената организация Център за независим живот - София, подала заявлението за достъп до информация. "Защитата на личните данни е свързана с неприкосновеността на личния живот, а не с публичната дейност на държавните служители", коментираха юристи от ПДИ, които изготвиха и жалба до Софийски градски съд срещу този отказ.

На 26-27 февруари 2007 г. Българският център за развитие и обучение организира конференция на тема "Следващи стъпки за НПО - бенефициентите на Демократичната комисия на САЩ в България". Представители на големи донорски тръстове и на управляващите органи по изпълнението на оперативните планове за усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз разясниха механизмите за по-нататъшно финансиране на гражданското общество в България. Инициативата, финансирана от Демократичната комисия, се проведе в рамките на заключителните й дейности в България. "Заедно постигнахме много, но още много има да се прави в България, за да има благоденстващо общество", каза Н.Пр. Джон Байърли, посланик на САЩ в България. Във встъпителните си думи посланик Байърли изброи някои организации, допринесли значително за развитието на гражданското общество и подкрепени от Демократичната комисия на САЩ в България. Сред тях бе и Програма Достъп до Информация.

На 21 февруари 2007 г. СГС даде ход на делото на журналистката от в-к "24 часа" Алексения Димитрова, заведено срещу отказ на информация от финансовото министерство. Миналата година ведомството отказа да предостави сключен през 2004 г. с американска фирма договор за консултиране по иракския дълг към България, с мотивите, че е засекретен като държавна тайна. Съдът изиска от министерството да представи документ, показващ как е направена преценката, че от предоставянето на договора биха произтекли вреди за националната сигурност. Това е вторият договор, след подписаният с британската фирма Crown Agents за реформи в митниците, за който се разкри чрез Закона за достъп до обществена информация, че е засекретен от екс-министър Велчев. През миналия януари петчленен състав на ВАС окончателно обяви договора с британците за незаконно класифициран.

Правото на гражданите и на медиите да търсят информация от съдебната система ще бъде ограничено в името на "нови мерки за сигурност". Такива са притесненията около приетото на 21 февруари решение на Висшия съдебен съвет, с което са одобрени правилата за сигурността и вътрешния ред в Съдебната палата, предложени от Министерството на правосъдието. Случайно или не, решението съвпада със завишения медиен интерес към делата за постановяване на постоянна мярка за неотклонение на задържаните по източването на средства по европейската програма САПАРД. В демократичното общество правото на информация е принципът, а ограничението му е изключение според тълкуването на Европейския съда за правата на човека и българския Конституционен съд, припомнят от ПДИ.

Предложено е законодателство, което заплашва личните данни на Интернет потребителите. В броя на International Herald Tribune от 14 февруари Виктория Шенън коментира законодателството, което някои европейски правителства подготвят, с цел да принудят компаниите да съхраняват подробна информация за потребителите на Интернет и телефонни услуги. Това законодателство отива отвъд изискванията за отделните държави съгласно Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. В Германия, ако предложението на Министерство на правосъдието се приеме, ще се забрани използването на подправена информация за създаване на електронен адрес и по този начин ще се преврне в незаконна практиката за създаване на адреспсевдоним. По подобен начин проектозаконът в Холандия задължава телефонните компании да съхраняват записи за това къде човек се намира по време на разговора по мобилен телефон.

Представители на GOOGLE смятат тази стъпка за “твърде негативна по отношение защитата на личните данни, защото хората живеят с мисълта, че биха могли да имат анонимен електронен адрес”.

Съветът на ЕС прие Регламент 168/2007 за създаване на Агенция за основните права.³ На 17 февруари Съветът на ЕС прие Регламент №168/2007 относно създаването на Агенция за основните права. Целта на Агенцията ще бъде да предоставя на институциите, органите, офисите и агенциите на Общността и страните-членки помощ и експертиза във връзка с прилагането на общностното право в областта на основните права или да формулира насоки за действие в тяхната сфера на компетентност при пълно зачитане на човешките права. Някои от задачите на Агенцията ще бъдат:
• да събира, записва, анализира и разпространява информация и данни, включително резултати от изследвания и проучвания, разменени между страните-членки, институциите на съюза, както и органи, офиси и агенции на общността и съюза, изследователски центрове, неправителствени организации, международни организации;
• да разработи методи и стандарти за подобряване на сравнимостта, обективността и надеждността на данни на европейско ниво.

Агенцията за основните права трябва да прилага общностното законодателство, засягащо обществения достъп до документи, както е определено в Регламент 1049/2001 на Европейския парламент относно обществения достъп до документи на Парламента, Съвета и Комисията, защита на личността, с оглед обработването на лични данни, съгласно Регламент 45/2001 на Парламента и Съвета и Регламент 2965/94 за Преводачески център на ЕС.

Руското списание “Профил” в броя си от 5 февруари 2007 г. информира, че след 5 години пътешествие из администрацията в Държавната дума е внесен законопроект с дългото заглавие “Осигуряване достъп до информация за дейността на държавните органи и органите на местното самоуправление”. Законът задължава институциите да поместват на своите Интернет страници сведения за текущата си дейност и в 30-дневен срок да отговарят на запитвания на гражданите. Един от авторите на проекта е Андрей Шаров - директор на отдел “Държавно регулиране в икономиката” в Министерство на икономиката. При отказ на информация, гражданите ще могат да се обръщат към съда.

Напредък в приемането на Закон за информацията в Нигерия. След приемането от парламента се очаква законът да бъде подписан от президента. Правна Инициатива на Отворено общество приветства факта, че най-накрая, на 22 февруари 2007 г., Нигерийският парламент одобри Закона за информацията и се обърна към президента да го подпише. Това е голяма победа за застъпниците за свобода на информация в Нигерия, защото работата върху закона продължава осем години - от 1999 г. Това е и стимул за другите африкански държави да гласуват подобни закони, а държавите, където те са налице - да ги прилагат по-ефективно.
Повече информация на: www.justiceinitiative.org/db/resource2?res_id=103632

Новините подбра: Ралица Кацарска

1. Решение № 1694 от 19.02.2007 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 7364/2006 г.
2. Решение № 1753 от 20.02.2007 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 9349/2006 г.
3. Official Journal of the European Union, 22.2.2007