Информационен бюлетин
Брой 2(38), февруари, 2007 г.

Достъпниците по света: Британското правителство спъва свободата на информация
Знакови журналисти се обединиха срещу предвидените промени
в Закона за свобода на информацията

Диана Банчева, ПДИ

В началото на февруари вестник Press Gazette поде мащабна протестна кампания срещу предложените от правителството на Великобритания промени в Закона за свобода на информацията.1 От Press Gazette призовават всяка медийна организация в страната да подкрепи инициативата, като пише в редакцията на вестника или участва в консултативния процес чрез Интернет страницата на Офиса по конституционните дела. В края на миналата година, в резултат на силна критика от страна на заинтересовани групи, правителството публикува консултативен документ, където всеки може да коментира предложените промени до 8 март 2007 г. (www.dca.gov.uk).

Според британския Закон за свобода на информацията, който е в сила от януари 2005 г. на заявление за достъп до информацията може да се откаже, ако разходите за обработване на заявлението надвишават 600 английски лири - за централната администрация, и 450 лири - за други институции. Предложените промени предвиждат създаването на възможност за институциите да включат времето на служителите за разглеждане на заявлението при изчисляване на разходите, както и за отхвърляне на заявления, направени от едно лице или организация, ако общо разходите за тях надхвърлят 600 или 450 лири.

Целта на предложените промени е спестяване на 10 от 35-те милиона паунда, изразходвани за прилагането на закона в сегашния му вид. Анализ на организацията Обществена грижа на работното място (Public Concern at Work) обаче показва, че вместо спестяване, въвеждането на промените ще доведе до повече разходи за администрацията.2 Като използва данни, публикувани от правителството, според които четенето на една страница от служител в администрацията струва 1-2 лири, организацията пресмята, че изчитането на новите правила и инструкции за прилагане на Закона за свобода на информацията от всеки служител в 100 000 институции ще струва 7,2 млн лири, а времето за обмисляне на тези правила ще струва още около 5 млн. И това е прогноза само за началните разходи по въвеждане на измененията, подчертават от организацията.

Правителството пренебрегна препоръката на парламентарната Комисия по конституционни дела от юни 2006 г. да не се променят механизмите за плащане. Парламентарната комисия, наблюдаваща Офиса по конституционни дела, ще разгледа всички изпратени становища относно промените в закона на заседание на 6 март. "Изключително притеснени сме от възможността правителството да приеме промените", коментира председателят на комисията Алън Байт.
Още през ноември 2006 г. от организацията "Кампания за свобода на информацията" предупредиха, че резултатът от тези промени ще бъде сериозно връщане назад в обществения контрол върху решенията на правителството. Морис Франкел, директор на организацията, изрази безпокойство от скоростта, с която се променя закона в писмо до министрите. "Това означава, че колкото по-голям е общественият интерес от въпроса, който нечие заявление повдига, толкова по-голяма е вероятността да бъде отказана информацията", подчерта Франкел.

По-малко от месец преди изтичането на консултативния процес по измененията 1000 журналиста подкрепиха кампанията на State Gazette и подписаха петиция, с която се противопоставят на правителството да промени закона. Ето и коментарите на някои знакови журналисти.

Алън Ръзбриджър, главен редактор на The Guardian
"The Guardian ползва активно Закона за свобода на информацията от влизането му в сила на 1 януари 2005 г. Наши репортери използваха закона, за да разкрият случаи от силен обществен интерес. Писахме за здравното обслужване, за лобирането от страна на фармацевтични компании, за замърсителите с въглероден диоксид, за безопасността на атомните централи, за законността на решението за подкрепа на войната в Ирак, за "лудата крава", за затварянето на пощенски офиси, за безопасността на петролните сонди, за корупцията в оръжейното производство и много други. Никой не може да нарече тези заявления безотговорни или загуба на време. Това бяха основателни запитвания на журналисти относно случаи, чието разкриване бе в полза на обществото. Точно на това този закон трябваше да даде право. Шокиращо е, че правителството опитва да обезсмисли най-доброто нещо, което направи от 1997 г. насам, и за което Блеър сам настояваше докато беше в опозиция".

Джон Уидроу, редактор в Sunday Times
"Законът за свобода на информация бе важна стъпка за пресата. Може да не помага за разкриването на бомбастични истории, но помогна за отваряне на управлението. Много вестници имаха полза от закона. Sunday Times успя да публикува истории, свързани с финансирането на т. нар. градски академии, подробности по харчовете на депутатите и нарушенията за безопасност на храната в супермаркетите. Миналата година подадохме 439 заявления. На половината бе отказан достъп, на основание твърде големи разходи или липса на обществен интерес. В тези случаи трябва да преминем през процедурата на обжалване, която отнема много време и която работи в много малък брой случаи. Дори и да успеем обаче, историята вече е остаряла. Приемането на предложенията ще неутрализира закона. Най-интересните заявления, които подаваме, изискват прилагането на теста за обществен интерес. И това ще са заявленията, на които ще се отказва с неистински мотив за големи разходи."

Уил Луис, редактор в The Daily Telegraph
"Предложените изменения на закона поставят под въпрос придържането на лейбъристите към духа, а не към буквата на закона. Ако времето за консултации и разглеждане на едно заявление бъде взето предвид, тогава разходите по предоставяне на информация на много заявления ще прехвърлят ограничението от 600 лири. Това ще се отрази най-силно на заявления за политически чувствителна информация, от която има най-голям обществен интерес. Възможно е това да бъде използвано за ограничаване на заявления за информация, на които може да е отговаряно, преди приемането на закона. По този начин упражняването на журналистическата професия ще стане по-трудно, а не по-лесно. Трудно е да се направи друго заключение, освен че лейбъристите се измориха от експеримента с откритостта и искат пак да спуснат завесата".

Mail on Sunday
"От влизането на закона в сила журналистите от Mail on Sunday използваха закона за ред публикации от обществен интерес, които в други обстоятелства щяха да останат там, където правителството и други институции биха искали да останат - скрити под пластове бюрокрация и официална секретност. Най-голямата полза от закона е, че той задължава бюрократите да обосновават защо определена информация трябва да остане тайна, а не се изисква журналистите или който и да е гражданин да доказват защо тя трябва да е разкрита. Само през последната година публикувахме 20 истории, които нямаше да бъдат разказани без информацията, получена по силата на закона. Това включва срещи на Лорд Фалкнър с американския казино бос Филип Аншуц и как правителството на САЩ нарушава международния закон, за да прекара бомби през британски летища. Преди това използвахме закона, за да разкрием злоупотребите с отдаване на жилища под наем, броят на заразените със стафилококова инфекция здравни служители и разходите от ?2000 за грим на Тони Блеър".

Пейшънс Уиткрофт, редактор в Sunday Telegraph
"Възмутително е как след като прие закон да гарантира свободата на информация, правителството сега опитва да ограничи тази свобода".

Джонатън Грън, редактор в Press Association
"Не съществува необходимост от приемането на предложените промени, всяка от които очевидно има за цел да обезсили закона и да гарантира възможността да се крие информация от обществото.

"Действията на правителството само показват, че законът е ефективен", коментира Хедър Брук в своя статия за The Times от 6 февруари. Брук, която е автор на книгата “Твоето право да знаеш”, посочва ползата от свободата на информация: факти и подробности, които всеки може да получи относно обществено значими проблеми."3 Информиран електорат, който упражнява правото си да знае, идва твърде много на някои политици. Тези, които най-много ще пострадат от промените са хората, търсещи важна информация в обществен интерес. В САЩ таксите за получаване на такава информация се опрощават. Във Великобритания е точно обратното".

1. "Don't Kill FOI!" http://www.pressgazette.co.uk/article/250107/journalism_press_gazette_freedom_of_information_
2. Ponsford, Dominic. "FoI proposals will cost more money than they will save." The Times. February 22, 2007 (http://www.pressgazette.co.uk/article/220207/foi_fees_cost_more_than_save)
3. Brooke, Heather. "Freedom - only if we can get the information." The Times. February 06, 2007 (http://business.timesonline.co.uk/tol/business/law/article1331666.ece).


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.03.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP