Информационен бюлетин
Брой 2(38), февруари, 2007 г.

Фокус: НПО плати 3000 лв след скандално решение на ВАС
Въпреки реакцията на ПДИ и на медиите, съдебен изпълнител събра сумата

Активният в използването на ЗДОИ “Център на неправителствените организации - Разград” бе осъден през декември 2006 г. да заплати над 3000 лв. като разноски по дело за достъп до обществена информация. Делото бе заведено срещу мълчалив отказ да се предостави размерът на възнаграждението, което е получил всеки общински съветник от общинския бюджет. Окръжният съд в Разград отхвърля жалбата на сдружението като неоснователна, а Върховният административен съд оставя в сила решението на окръжния съд с два основни довода:

1. Не е незаконосъобразно поведение кметът на общината да не отговори в срок на заявление за достъп до информация. Според съда “административният орган не е задължен по закон да отговаря писмено на всички постъпили до него заявления по ЗДОИ и може да се ползува от предоставената законова възможност да постанови отказ, изразяващ се в липса на отговор в определения за това срок”.

2. В случая “се касае за сведения относно размера на получените суми като възнаграждение за процесния период от всеки общински съветник, но като физическо лице”.

Истината е, че в редица свои решения ВАС застъпваше становището, че мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол и представлява недопустимо от правото поведение на административните органи.1 В по-новата си практика по този въпрос ВАС дори отбелязва: “Държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат.”2

В цитираното решение от декември 2006 г. изведнъж обаче, без да коментира така натрупаната богата своя практика, три-членният състав на ВАС постановява радикално различни мотиви. И “за капак” осъжда сдружението да плати деловодни разноски в баснословния размер от 3000 лв., без да е осигурил предвидимост на решението си.3 В чл.13 от новоприетия Администра-тивнопроцесуален кодекс е заложен принципът на “последователност и предвидимост” на административната практика. С още по-голяма сила този принцип следва да важи за правораздавателната практика (впрочем принципът е изведен и за нея от Европейския съд за правата на човека).

Колкото до приетото от съда, че информацията “изцяло е насочена към данни от личния живот, в частност възнагражденията на общинските съветници”, нека припомним, че няма европейска страна, в която преминаването на пари от обществен фонд (общинския бюджет) в частни ръце (в случая - общинските съветници) да е частен бизнес на получателя на средствата. Навсякъде действат принципите на прозрачност и отчетност. В тази връзка впрочем бе изменен през 2005 г. чл. 2 от ЗЗЛД, като бе отменена ал. 2, според която за лични данни се считаха и данните, свързани с изпълняването на функции на държавни органи. Бе изменена и ал. 1, като неправилно преведената по-рано дума “обществена” (идентичност) бе заменена с точния превод - “социална” (идентичност). С тези изменения обхватът на защитата на личните данни по ЗЗЛД бе съобразен с европейските стандарти и най-вече с международния акт - Конвенция № 108, ратифицирана от РБългария и обнародвана (т.е. част от вътрешното ни законодателство съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията), както и с действащата от 1 януари 2007 г. Директива 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

Въпреки отвореното писмо на Програма Достъп до Информация до медиите по случая, въпреки последвалите реакции в пресата и въпреки подадената до ВАС от сдружението молба за намаляване на присъдените разноски, съдебен изпълнител събра принудително сумата. Може би това е отговорът за редицата успешни дела на неправителствената организация, които подпомагат осигуряването на прозрачност на общинската администрация.

1. Вж. решение № 1795 от 26.02.2002 г. по адм.дело № 7176/2001 г. на ВАС-V отд. и решение № 2764 от 25.03.2002 г. по адм.дело № 1763/2001 г., също на ВАС-V отд. (по-подробни аргументи защо мълчаливият отказ по ЗДОИ е нетърпимо от правото явление са изложени в решението от 02.08.2002 г. по а.х.дело № 512 от 2002 г. на СГС - III адм.отд. и в реш.№ 2666 от 21.03.2003 г. по адм.д.№ 10261 от 2002 г., с което ВАС-V отд. оставя в сила решението на СГС). Обобщение на практиката на ВАС до 2004 г. по въпроса вж. в решение № 3508 от 20.04.2004г. по адм.дело № 10889/ 2003 г. на ВАС-V отд.
2. Определение № 3335 от 13.04.2005г. по адм.д. № 3169/2005г. на ВАС-V отд. (по въпроса дали с мълчалив отказ съответният орган не изразява едно неуважение към подателя на заявлението, което е в крещящо противоречие с върховния принцип за достойнството на човека в Република България вж. Определение № 6773 от 12.07.2005г. по адм.д. № 4276/2005г. на ВАС V-отд.)
3. Това са общо присъдените разноски от двете съдебни инстанции.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.03.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP