Информационен бюлетин
Брой 1(37), януари, 2007 г.

Коментар на юриста: Битката Йончев - МВР продължава
Четвърта година отказват на бивш офицер достъп до кадровото му дело
Александър Кашъмов, ПДИ

 

Иван Йончев, пенсиониран офицер от МВР, се бори вече четвърта година с министъра на вътрешните работи (и предишен, и настоящ) с надеждата да получи достъп до личното си кадрово дело. То съдържа и резултатите от психотест, заради който Йончев е сметнат за негоден да участва в Мисията на българското полицейско подразделение към ООН в Косово. Така или иначе, желанието му да участва се сбъдва - макар и не като служител към контингента ни в Косово, а към американска охранителна фирма в Ирак през 2004 г. “Нима, ако имам психически проблем, нямам право да зная за това?” - учудва се гражданинът. И наистина, ако смисълът на държавната или служебна тайна е да предпазват от вреда важни национални интереси, по каква причина се появяват там, където са събрани документи, касаещи един обикновен служител? Къде отива и прословутият баланс между право и защитени интереси, когато някой търси данни за собствената си личност, съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека?

През февруари 2003 г. Йончев подава

заявление до директора на Дирекция "Човешки ресурси"

при МВР. Той иска достъп до кадровото си досие, съдържащо факти за него като бивш служител в системата на министерството. Получава отговор, че кадровите досиета са строго секретни. Отговорът на директора е обявен за нищожен от състави на Софийския градски съд и Върховния административен съд (ВАС). Делото приключва през юли 2004 г. Следва нов отказ на същото основание, този път от министъра, срещу който отново е подадена жалба. Състав на ВАС го отменя като незаконосъобразен. В мотивите на решението се отбелязва, че позоваването на Инструкция № I-153, с цел обосноваване на отказа, е неоснователно, защото в чл. 13 от Инструкцията изрично е записано, че служителите на МВР имат право да се запознават с материалите от кадровите си дела. Още повече, че чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на личните данни предвижда, че всяко физическо лице има право на достъп до отнасящите се за него лични данни. Петчленният състав споделя същото становище. Есента на 2006 г. министър Петков постановява

пореден отказ по искането

на гражданина. Мотивите: в кадровите дела има документи с различна степен на секретност, някои от тях изобщо не съдържат класифицирана информация, но достъпът до сбор от документи е забранен. По-конкретно е посочено, че документите по проучването на кандидата за служител в МВР съдържат информация, класифицирана като служебна тайна съгласно т. 1, 2 и 3 от Списъка на служебната тайна в МВР, приет на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. Списъкът е приложен към заповед № Iз-1349 от 28.08.06 г.
Въпросният Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като държавна тайна в МВР, е публикуван на Интернет страницата на институцията: www.mvr.bg/RegulatoryFramework/spisak_sl_taina.htm.
Нека отбележим, че МВР е сред малкото институции, направили общодостъпна тази информация, въпреки че Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) се прилага от близо 5 години. И че категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, не са собствено творчество, а действително доразвиват определени в закон категории. Въпреки че това правило е установено със самия ЗЗКИ и е преповторено неведнъж от ВАС и от Държавната комисия за сигурност на информацията, много институции все още си позволяват “творчески” подход към служебната тайна.

Нещата щяха да стоят значително по-добре, ако за улеснение на потребителите бяха посочени и конкретните закони, на които се основават приетите категории служебна тайна. Това не е сторено и те могат да се установят единствено

по пътя на правния анализ

Така първите няколко категории информация, обявени като служебна тайна, са свързани с процедурата по проучването за надеждност на хора, които ще работят с класифицирана информация. Основанието за това е чл. 70, ал. 3 от ЗЗКИ. По-конкретно са защитени различните източници на информация за проучването на съответния човек, в това число интервюта (включително с посочени от самия него хора!?), проверки в информационните фондове на МВР. Продължава да не е ясно формулирана целта на обявяването на тези категории информация за подлежащи на класифициране. Според европейския стандарт,¹ ограничаване на правото на информация е допустимо само при едновременното наличие на три предпоставки:
- когато това е предвидено в закон;
- за защита на някой от изброените в закон интерес;
- когато това е необходимо в демократичното общество.

Следва да се приеме, че с наличието на чл. 70, ал. 3 и конкретните категории информация от Списъка на служебната тайна в МВР, обявен в Интернет, първото изискване е изпълнено. За второто изискване обаче, е необходимо да се формулира от министъра на вътрешните работи кой е защитеният интерес. Не е ясно например защо информацията, свързана с кариерата на един човек, която обикновено е публична и се вписва от самия него в автобиографията му, щом е в контекста на проучване за надеждност, става тайна. Въобще по отношение на цялата събирана за един проучван човек информация защитата на източниците е разбираема, но не и на събраната информация. Та нали от нея човек ще може да знае повече за оценките относно личността си и да ги отчете, ако желае, когато взема следващи решения за себе си.

Третото изискване присъства по-малко и от второто. В какво се изразява то: в това да се прецени кое е по-важното - да се изпълни буквата на един “глупав” закон или да бъдат съхранени адекватно правата на човека. Защото нищо не налага отказа на информацията, съдържаща се, да речем, в психотеста.

Какъв интерес стои от другата страна на везната?

Това е благото, свързано със защитата на личния живот и личната сфера изобщо. Според Европейския съд за правата на човека то включва в себе си правото на достъп до личните данни, от когото и да са събрани те. На тази основа, през 1981 г. Съветът на Европа е приел Конвенция, която е част и от българското законодателство, а ЕС е приел Директива, обвързваща България като страна-членка. Смисълът й се извежда от някои конституционни съдилища² с използването на израза “право на информационно самоопределение”. Според тази гледна точка, когато човек знае в цялост информацията и оценките, събрани за него, той най-добре може да планира стъпките си, да се стреми към самоусъвършенстване, да се ориентира в света, в който живее, и да бъде активна личност. Следователно, въпросът дали някой има право да научи резултата от собствения си психотест, изобщо не стои сериозно.

В заключение: публикуването на Списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в МВР, и тяхното стриктно обвързване с категории, определени в закон, са

важни стъпки

Но не случайно тези категории информация са “подлежащи на класификация”, т.е. крайната преценка дали даден документ да се маркира, дали дадена информация да се класифицира, е винаги конкретна. Все пак обявяването на тайна трябва да е осмислена и целенасочена дейност, а не преповтаряне на законови текстове. И МВР като част от изпълнителната власт трябва да се съобразява с решенията на върховната съдебна инстанция относно достъпа до информация.

1. Съдържащ се в чл. 10, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, Препоръка 2 (2002) на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа.
2. На Германия и Унгария.