Информационен бюлетин
Брой 12(36), декември 2006

Достъпниците по света: Каква бе 2006 година за застъпниците за свободата на информация?
Диана Банчева, ПДИ

Всеки месец от изминаващата 2006 година ви информирахме за случващото се в областта на достъпа до информация чрез новините и специалните ни рубрики “Достъпниците по света” и “Европейски практики”. Едно от нещата, които несъмнено определят годината като успешна за застъпниците за свобода на информацията по света, е решението на Интерамериканския съд по правата на човека от 11 октомври. Съдът призна правото на достъп до информация, съхранявана от правителствени институции, за основно човешко право. Това е първото подобно решение на международен съд и е от изключително значение за затвърждаването в международен план на правото на достъп до информация, признато от национални конституции и закони, както и от съдебната практика по света.1 Решението е важно и за подобряването на националното законодателство в страни, където правото на достъп до информация не се гарантира от самостоятелни закони. Освен това, то е от значение и за работата на експертната група към Съвета на Европа, която подготвя бъдещата конвенция за правото на достъп до информация, съхранявана от правителството.

Конвенцията ще се основава предимно на Препоръка 2002(2) и трябва да гарантира защитата на правото на достъп до информация, като изисква от настоящи и бъдещи страни-членки да доближат своето законодателство до нивото на добрите международни практики. През април 2006 г. членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, сред които е и Програма Достъп до Информация, изпратиха писмо до Координационния съвет по човешки права към Съвета на Европа в подкрепа на изготвяне на Конвенцията. На 15 ноември три организации призоваха Съвета на Европа да гарантира бъдещата Конвенция да предоставя силна защита на правото на достъп до информация.²

Работата на експертната група към Съвета на Европа по бъдещата конвенция бе представена за първи път официално на четвъртата Международна среща на комисарите по достъп до информация в Манчестър в края на май т.г. Това се случи на паралелната среща на неправителствени организации, сред които бяха членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. На тази среща се прие декларация, с която повториха принципите, изразени в Декларацията на третата Международна среща на комисарите по достъпа до информация през 2005 г. в Канкун, Мексико.

През 2006 г. бяха отбелязани и две важни годишнини. Първият закон, гарантиращ свободния достъп на гражданите до информация, навърши 240 години. Законът за свобода на пресата, приет като част от Конституцията на Кралство Швеция през 1766 г., поставя началото на националното законодателство за обществения достъп до документи на правителството. Друга годишнина, която застъпниците за свобода на информацията отбелязаха, бе тази от приемането на Закона за свобода на информацията в САЩ през 1966 г. Четиридесет години след приемането на закона много държави следват модела на щатския закон, а понятието свобода на информацията придоби популярност и значение за световната борба за признаване на общественото право на достъп до информация.

В Дания на съд бяха изправени трима журналисти за публикуването на доклади на разузнаването, свързани с решението на Дания да участва във войната в Ирак. Глоба или затвор до две години заплашваха главния редактор и двама репортери от в. “Берлингске” за серия публикации. За публикациите са използвани секретни доклади, изнесени от служител от разузнаването. През 2004 г. той бе осъден на четири месеца затвор за разкриването на документите. На 4 декември 2006 г. Градският съд в Копенхаген оправда тримата журналисти и призна правото на вестника да публикува информацията, тъй като се гарантира от свободата на словото. Съдът отбеляза още, че общественото право да знае надделява над опасенията на правителството за заплаха на националната сигурност от узнаването на информацията. "Това е победа за демокрацията и голям ден за свободата на словото", заяви главният редактор по повод решението.

Лидерите на ЕС в Брюксел стигнаха до споразумение за публичност на всички заседания. Австрия предложи заседанията и важни за обществеността дебати, да бъдат официално филмирани. Въпреки опозицията на британския външен министър, предложението бе прието. Комисарят по информацията на Великобритания пък задължи Министъра на правосъдието да предостави част от информацията, свързана с оценката му по повод започването на войната в Ирак през 2003 г. Въпреки обществената значимост на информацията, комисарят счете, че протоколите от обсъжданията и имейлите във връзка с оценката на министъра попадат в полето на ограниченията.

Ще запомним 2006 г. и с това, че много страни отвориха тайните си архиви за обществен достъп. Аржентинското правителство отвори архивите на въоръжените сили от времето на военното управление в страната. В навечерието на 30-та годишнина от военния преврат през 1976 г. всеки ще има достъп до документите. Германия най-накрая даде съгласие за отварянето на най-големия архив от Холокоста. Международната служба по издирванията към Червения кръст, отговарящ за стопанисването на архивите от Холокоста, взе решение да позволи достъпа до тях. Информацията, разкриваща съдбата на милиони жертви на режима на Хитлер, ще стане достъпна 60 години след края на Втората световна война. Ватикана също позволи достъпа до тайните архиви за периода между двете световни войни.

През май 2006 г. правната комисия на парламента в Рига реши да бъде публикувана информация за агентите на КГБ във в. Latvias Vestnesis. Правителството на Чехия пък публикува 1500 страници от чувствителни документи и снимки от бивша комунистическа Чехословакия. Доклади на тайната полиция, писма и бележки за дейността на чужди шпиони в Прага станаха публично достояние за първи път чрез Интернет страницата на Службата за външни отношения и информация.

В края на годината президентът на Полша подписа Закона за лустрацията. Той ще направи достъпна за обществото информация относно служители и агенти на службите за сигурност между 1944 и 1990 г. Законът предвижда проверка на хора, които в момента заемат високи държавни длъжности. Архивите на бившите служби за сигурност ще бъдат съхранявани единствено от Института за национална памет, който ще извършва и всички проверки. При наличие на информация за принадлежност към бившите служби, законът дава право за уволнение на конкретния служител.
През 2006 г. броят на страните със законодателство, гарантиращо достъпа до информация, се увеличи на 69, според излезлия през юли доклад на Дейвид Банисар за законите за свобода на информацията по света. През 2004 г. държавите с действащо законодателство в областта на достъпа до информация бяха 57. През 2006 г. Македония прие Закон за достъп до информация, след двугодишен дебат и многократни консултации с чужди експерти, сред които и ПДИ. Законът вече е действащ. Два федерални закона, регламентиращи достъпа до информация, влязоха в сила през 2006 г. - в Германия и в Швейцария. В сила влезе и приетият през 2005 г. Закон за достъп до информация в Уганда. В Нигерия Законът за свобода на информацията чака само одобрението на президента след шестгодишната борба на застъпниците за свобода на информацията в африканската държава. Приетият от киргизкия парламент закон, гарантиращ достъпа до информация от държавните органи и местната администрация, също чака одобрението на президента.

Програма Достъп до Информация ще публикува в началото на 2007 година доклада “Прозрачност и мълчание”, изготвен от Правната инициатива на Отворено общество с участието на Гергана Жулева и Николай Мареков. Проучването се проведе през 2004 година и обхвана 14 държави на три континента с различна културна и политическа среда и по-широк опит при изпълнението на разпоредбите за прозрачност. След проселедяването на 1900 подадени заявления и анализ на получените резултати, авторите стигат до извода, че държавите с действащо законодателство за свобода на информацията се представят по-добре от тези, в които това право не е уредено или е уредено единствено с подзаконо-ви актове. Сравнителното проучване показва също, че администрациите на държавите в преход като България, Румъния, Армения, Мексико и Перу отговарят по-добре на заявления за достъп до информация в сравнение с по-старите демокрации, като Испания и Франция. Пълен текст на английския доклад четете на страницата на Правната инициатива на Отворено общество.

1. ПДИ публикува ключови параграфи от решението на Интерамериканския съд в октомврийския брой на Информационния бюлетин: http://www.aip-bg.org/bulletin/34/07.htm
2. Прессъобщението, изпратено от организациите Access Info Europe, Article 19 и “Правна инициатива”“ на “Отворено общество”, публикувахме в октомврийския брой на бюлетина.