Информационен бюлетин
Брой 12(36), декември 2006

Неведнъж ми се е налагало да нося писма до различни инстанции. Процедурата е ясна и проста - в деловодството завеждат писмото и ми дават входящ номер. Последните три години съм внасяла и заявления за достъп до информация без никакви проблеми. Но винаги има първи път. На 14 декември 2006 г. отидох в Дирекцията за национален строителен контрол, София. Деловодството се помещава в стая преди пропуска. Човек си мисли, ето това е достъп до институция, а не да те проверяват надлежно и да усещаш мнителност. Наложи се да изчакам известно време. С интерес наблюдавах един мъж да обяснява на младо момиче как се вписват и описват някакви документи. Изглежда девойката бе новопостъпила или поне без достатъчно опит. Впечатлението ми коренно се промени, когато тя се приближи към мен. За пояснение - мен така и не ме допуснаха до стаята на въпросното деловодство. Кратката сценка се разигра на стълбището. Та, оставайки без отговор поздрава ми, служителката простичко попита “Какво?” Обясних, че искам да внеса писмо и да получа входящ номер. Госпожицата огледа текста на заявлението за достъп до информация и заяви, че дирекцията не разполага с такава информация. Попитах дали в нейните компетенции влиза и отговор на писмата, които се изпращат до въпросното ведомство. В този момент от стаята на т.нар. деловодство излезе добре сложен мъж и запита има ли проблем. Пак питах защо не ми приемат писмото и по каналния ред не се даде отговор, независимо какъв е той. Служителката бе категорична, че никога в дирекцията не е имало подобна информация. И прибързано, но доста настойчиво, ме упътваше да потърся такава информация в общината. Влезе и служител на ведомството, с когото девойката явно държеше да разговаря, защото ми обърна гръб, показвайки ми, че за нея въпросът е приключен. Парадоксално, но кратката сценка се разигра на фона на правилата на добрия професионалист, изписани на български и английски език.

“Европейци сме ний, ама все не сме дотам!”, както би казал Щастливеца.