Информационен бюлетин
Брой 12(36), декември 2006

Анализ на законодателството: Преглед на законодателството, свързано с достъпа до информация през 2006 година
Фани Давидова, Александър Кашъмов, ПДИ

Закон за търговския регистър В началото на годината бе приет Закон за търговския регистър, за да се реформира режимът на търговската регистрация и водените търговски регистри, с цел “да се създаде сигурна и прозрачна среда за започване и извършване на стопанска дейност и за надлежно сключване и изпълнение на договорите”. Този закон се явява специален спрямо ЗДОИ, с който се урежда достъпът до конкретна категория информация, събирана и съхранявана от държавата. Поради това осигуряването на свободен достъп до търговския регистър следва да се подчинява на принципите, свързани с правото на достъп до обществена информация.

За съжаление Законът за търговския регистър не отговаря напълно на посочения по-горе замисъл за създаване на сигурна и прозрачна среда. Въведеното с чл. 32, ал. 2 и ал. 3 условие - търсене на информация в регистъра да се извършва само по име и единен идентификационен номер на търговеца - е в противоречие с чл. 41 от Конституцията и чл. 6, т. 1 от ЗДОИ. Търсенето следваше да се извършва по всяка въведена ключова дума. Например, редица журналистически изследвания са на базата на справка в колко и какви фирми участва дадено лице. Обстоятелството, че достъпът до търговския регистър се осигурява чрез публикуване, означава, че той не може да се ограничава при никакви основания и условия - тук следва да действа в пълен обем принципът за “откритост, достоверност и пълнота на информацията” (чл. 6, т. 1 от ЗДОИ).

За да се постигне максимално заявената цел на закона (създаване на сигурна и прозрачна среда за извършване на стопанска дейност), в бъдеще трябва да се осигури незабавно публикуване на всяка, вписана в регистъра информация. Най-важното условие за това е регистърът на юридическите лица да бъде общодостъпен в Интернет.
Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности

На 27 май т.г. се прие поредният Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Бяха направени положителни промени, въведе се право на всеки на достъп до декларациите по закона. Премахна се изискването за съгласие при огласяване на данни от декларациите за периода след 31 декември 2004 г. Независимо от това, в настоящия му вид законът продължава да не отговаря на изискванията за публичност, възприети в Европа. Изискването за съгласие остава по отношение на данните в декларациите, от преди декември 2004 г.

“Не се огласяват в средствата за масово осведомяване или по друг начин без писменото съгласие на лицата по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, техни лични данни или други данни, които конкретизират имуществото и доходите им, съдържащи се в декларациите по ал. 1”, гласи новата разпоредба.

Така огласяването на лични данни, както и конкретни данни за имуществото, се обуславя от съгласието на съответното лице. Излиза, че една и съща информация за един период е публична, а за друг нейното предоставяне е обусловено от съгласието на съответното лице. Иначе казано, допуска се непропорционална намеса в правото на всеки да получава и разпространява информация. Основната цел на закона като антикорупционна мярка е да даде възможност на гражданите да сравнят състоянието на имуществото и доходите на съответните лица във времето. Публичността на увеличаването или намаляването им, заедно с евентуалното публично обяснение на съответното лице за източника или причината за промяната, е част от прозрачното и отчетно управление, почтеността на управляващите и доверието на обществото в тях. За съжаление поредното изменение на закона отново пренебрегва една сериозна антикорупционна мярка, свързана с прозрачността и отчетността на публичните фигури.

Закон за защита на личните данни

Като начало, в ЗЗЛД бе допълнена алинея 5 на чл. 1, в която беше въведен неприетият през миналата година текст, според който обработването на лични данни, свързани с националната сигурност и обществения ред, се поставя под контрола на съответния държавен орган. Според преходните и заключителни разпоредби на ЗЗЛД, разпространяването на данни също представлява вид обработване на данни. Тоест, “под контрола на съответния държавен орган” влизат и всички журналистически публикации, съдържащи данни за лица, обект на разследвания, страни по висящи съдебни производства, проверки и т.н. Да, в ЗЗЛД остана текстът на чл. 4, ал. 2, в който се казва, че “обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване”, но това означава единствено, че законът не превръща журналистите в администратори на данни. Иначе казано - събирайте си колкото искате данни, но ги разпространявайте само под контрола на компетентния държавен орган.

Безпокойството по повод този текст се породи от практиката на прокуратурата под ръководството на Никола Филчев да образува наказателни производства срещу журналисти, използвали скрити камери. Според чл. 339а от Наказателния кодекс, от затвор е заплашен всеки, който използва специални технически средства, без това да му е разрешено по закон. Опасенията са дали новоприетият чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД няма да се използва срещу свободата на словото и публикации относно престъпления.

С измененията отпадна и текстът на чл. 35 от закона, който изрично предвиждаше възможността за предоставяне на лични данни на трети лица в случаите, в които източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация. Целта не е била да се ограничи достъпът до информация, както показва новият чл. 17а от ЗЗЛД. Независимо от това възникват опасения как ще бъде изтълкувана отмяната на чл. 35 от държавните служители, които и при действието на този член имаха навика да отказват достъп до публични регистри.
Но черешката на тортата този път е поредното изменение на режима на регистрация на администраторите на данни. Не само, че беше възстановено задължението за всеки, който обработва лични данни, да се регистрира като администратор, но се прие и безумната разпоредба, че след подаване на заявлението за регистрация, непроизнасянето на Комисията в срок се смята за мълчалив отказ за вписване на администратора в регистъра.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

В началото на годината в Народното събрание бе внесен законопроект, предвиждащ поправки в ЗДОИ. Той беше отхвърлен от водещата Парламентарна комисия по гражданско общество и медии и не бе разглеждан в пленарна зала. Съгласно мотивите на вносителите, промените целят ”гарантиране на свободния достъп на гражданите до обществената информация,” поради което “се оказва задължително базите данни да не са свързани с един единствен доставчик на софтуер”. Беше предложено изменение в закона, според което държавните органи, отговорни да предоставят информация, се задължават да предоставят достъп до информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен.

Според ПДИ, задължението за публичните институции да записват информацията си в даден формат трябва да бъде обвързано с ясно артикулиран принцип за максимална достъпност на информацията, а не просто с “отворения формат”. Абсолютно необходимо е това да бъде съпроводено с категорично задължение за публичните институции да публикуват в електронна форма информацията по чл. 14 и чл. 15 от ЗДОИ. В тази посока застъпничеството на Програма Достъп до Информация за необходими промени в ЗДОИ ще продължи през 2007 година.

Законопроект за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Законът бе приет от Народното събрание след разгорещен дебат и обнародван на 19 декември 2006 г. в “Държавен вестник”, бр. 102. В рамките на обществената дискусия по законопроекта Програма Достъп до Информация, както и гражданската инициатива “Чисти гласове” на Българската медийна коалиция, на която ПДИ е член, поставиха няколко изисквания. Първо, всеки да има право на достъп до документите на бившата Държавна сигурност за научно-изследователска, публицистична и проучвателна дейност. Второ, документите да се предадат на комисията по закона. Трето, информацията да не се счита за класифицирана. Четвърто, данните за щатните и нещатните служители и секретните сътрудници да не се считат за защитени лични данни. Всички тези положения бяха отразени в закона.
Спорове възникнаха около чл. 32, ал. 1 от закона, според който не се разкриват документи, които биха увредили интереса на Република България в международните отношения или биха създали сериозна опасност за нечий живот. Решенията на комисията по този въпрос няма да подлежат на обжалване пред съд. Приложението на закона ще покаже доколко опасенията са били основателни. Комисията ще се избере от Народното събрание и за да работи добросъвестно, е необходимо да не се проява като политическо тяло. Срокът да й бъдат предадени документите е 8 месеца, когато на практика тя ще започне работа.