Информационен бюлетин
Брой 11(35), ноември 2006

Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева участва в регионална кръгла маса в Скопие на тема “Достъп до информация: най-добри практики и научени уроци”. Срещата на 9 и 10 ноември 2006 г. бе организирана от oфиса на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Македония, Македонската комисия за защита на правото на свободен достъп до обществена информация и неправителствената организация Pro Media. Госпожа Жулева представи изпълнението на Закона за достъп до обществена информацията в България и свързаното с него законодателство.

Програма Достъп до Информация бе представена от Фани Давидова с презентация в сесията, посветена на свободата на информация и защитата на лични данни на Втората международна конференция “Е-Общество” от 15 до 17 ноември 2006 г. в Скопие .

“Достъп до информация” бе темата на обучение за журналисти, организирано от украинския Институт за масова информация и холандската Press Now, на 17 и 18 ноември 2006 г., в Киев, Украйна. Гергана Жулева представи международните стандарти в областта на свободата на информация, както и практически съвети за това как журналистите успешно да използват Закона за достъп до информация в работата си.

Александър Кашъмов взе участие като лектор в обучение на тема “Свобода на информацията”. Обучението бе организирано от институт “Право в обществен интерес” - Будапеща и се проведе на 14 и 15 ноември 2006 г. в Белград.

На 27 ноември 2006 г. Фани Давидова и Гергана Жулева участваха в кръгла маса на тема “Лекарствената политика на Националната здравноосигурителна каса: прозрачност и достъп до информация”. Форумът бе организиран от Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Програма Достъп до Информация и Прозрачност без граници бяха съорганизатори. На дискусията беше обсъден и приет Консенсус за прозрачност и достъп до информация във фармацевтичния сектор. Документът може да бъде видян на http://www.zdrave.net/Portal/news/.

На 29 и 30 ноември 2006 г. в София, Програма Достъп до Информация проведе обучение за служители от местната администрация на тема “Свобода на информацията“. Експерти от ПДИ представиха стандартите в областта на свободата на информация, българския Закон за достъп до обществена информация и ограничения на правото на информация, предвидени в други закони. В обучението взеха участие служители от общините: Пловдив, Кирково, Дупница, Русе, Грамада, Ветрино, Кула, Нови Пазар, Луковит, Раднево, Долни Дъбник, Кнежа, Разград. Обучението бе организирано съвместно с Института по публична администрация и европейска интеграция.

Коалицията “Инициатива за достъп” публикува през октомври 2006 г. регионален доклад за екологична демокрация. Той визира някои несъответствия между законодателството за свобода на информацията по въпроси, свързани с околната среда, и практиките в избрани европейски страни. Докладът се основава на оценките от местни екипи в България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Украйна и Унгария. Проучванeto та показва, че отделните страни дават възможност за участие на обществеността при формулиране на политики и планове, както и при изпълнение на конкретни проекти, които оказват влияние върху околната среда. Тези възможности обаче се различават до голяма степен с това доколко смислени могат да бъдат - обикновено те се ограничават до участие на обществеността единствено под формата на становища и коментари. Ако гражданите искат наистина да имат шанса да повлияят на процеса на взимане на решения, те често са принудени да отстояват това си право, включително и в съда. повече информация за доклада и партньорите на “Инициатива за достъп” четете тук: http://www.aip-bg.org/documents/tai_report.htm

Европейската комисия улеснява достъпа до информация за бенефициентите на плащанията по Общата земеделска политика. За да подобри откритостта и достъпа до информация, Европейската комисия публикува на своята Интернет страница връзки към страниците на страните-членки, които информират за крайните ползватели на плащанията по линия на Общата земеделска политика. Тази стъпка е част от Европейската инициатива за прозрачност и в съответствие с предложенията на комисията, представени във Финансовия регламент. В момента текат обсъждания по въпроса. По този повод Мариан Фишер Боел, Комисар по въпросите на земеделието, каза, че “Европейските граждани имат право да знаят за какво се харчат техните пари. Публикуването на тази информация в Интернет е важна стъпка към достъпността на информацията за всички”. Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/agriculture/funding/index_en.htm

Заявления за политически чувствителна информация вероятно ще бъдат блокирани от нови ограничения на свободата на информация във Великобритания, предупредиха от организацията “Кампания за свобода на информацията”. Според британския Закон за свобода на информацията, институциите имат право да откажат достъп, ако разходите за обработване на заявлението надвишават определени граници. В същото време Министерството по конституционни дела предлага да се позволи на институциите да:

- включат времето на персонала за четене на материала, за консултации и за решаване дали да се съобщи информацията при изчисляването на разходите за отговор по заявление;
- отхвърлят всички заявления, направени от едно и също лице или организация, ако общо разходите за тях надхвърлят предвидения от закона максимум.

Резултатът от тези промени ще бъде сериозно връщане назад в обществения контрол върху решенията на правителството, коментираха от "Кампания за свобода на информацията".

Новите предложения на правителството на Великобритания могат да бъдат прочетени на адрес: http://www.dca.gov.uk/foi/reference/constitutionalAffairsCommittee.htm

Комисарят по информацията във Великобритания има право на преглед на класифицирана информация, за да прецени законосъобразността на ограничението. Това реши Върховният съд във Великобритания, оставяйки в сила решението на Трибунала по информацията по случай, в който Министърът на вътрешните работи е отказал да предостави на Комисаря информация за преценка. Комисарят е поискал достъп след сигнал за отказ от лице, поискало достъп до информацията, която Министерството на вътрешните работи съхранява за него. В отговор министърът подписва специален документ, който служи за доказателство, че разкриването на информацията би застрашило националната сигурност. Върховният съд потвърди решението на Трибунала и в частта, която признава правото на Комисаря да обжалва решения на министъра, с които предоставянето на информация се определя като застрашаващо националната сигурност.

На 13 ноември полският президент подписа Закона за лустрацията. Целта на закона, който бе приет от Долната камара на парламента през юли 2006 г., е да направи достъпна за обществото информация относно служители и агенти на службите за сигурност между 1944 и 1990 г. Законът предвижда проверка на хора, които в момента заемат високи държавни длъжности. Според закона архивите на бившите служби за сигурност ще бъдат съхранявани единствено от Института за национална памет, който ще извършва и всички проверки. Предвидени са две категории хора за проверка. Първата включва кандидати за високи административни постове, депутати и журналисти. В другата категория влизат всички настоящи държавни служители, общински съветници и кметове. При наличие на информация за принадлежност към бившите служби, законът дава право за уволнение на конкретния служител. Законът дава право на достъп до архивите на журналисти, след получено разрешение от главния редактор.

На 15 ноември Сенатът в Нигерия одобри проект на Закон за свобода на информацията, приет от Долната камара на парламента още през 2004 г. Самият проект бе внесен в парламента през 1999 г. Приемането на проекта от двете камари на парламента след шест годишна борба е голяма победа за застъпниците за свобода на информация в Нигерия. Ако законът бъде приет, Нигерия ще стане четвъртата африканска държава със закон, гарантиращ достъпа до информация заедно с Южна Африка, Уганда и Ангола. Очаква се одобрението на президента.

В Дания оправдаха трима журналисти, публикували доклади на разузнаването, свързани с Ирак, съобщи Associated Press. Глоба или затвор до две години заплашваха главният редактор и двама репортери от един от най-големите Датски вестници за серия публикации, на основата на секретни доклади на разузнаването. Според информацията в докладите е нямало доказателства за производството на оръжие за масово унищожение по време на режима на Садам Хюсеин. Според адвоката на журналистите, публикуваната информация е от огромен обществен интерес и всяка присъда би означавала нарушаване на свободата на словото. "Журналистите и медиите не носят отговорност за притежаването или публикацията на класифицирана информация. Отговорност носи служителят, който е разкрил информацията", каза представителят на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в писмо до главния прокурор. През 2004 г. служител от разузнаването бе осъден на четири месеца затвор за разкриване на документите.

Министерството на отбраната във Великобритания последва примера на Унгарската агенция за сигурност и предостави документа, който описва политиката на сигурност, която НАТО следва и прилага спрямо страните-членки на Алианса. Стив Ууд, преподавател в Университета Джон Муур, Ливърпул, и редактор на “Журнал за свобода на информацията”, получи копие от Документ C-M(2002)49 в отговор на свое заявление. През август 2006 г. Унгарската агенция за сигурност предостави документа, съдържащ споразумението (Директива AC_35-D_2002-REV2), с което членовете на НАТО осигуряват защитата на класифицираната информация на алианса. Стив Уудс разполага с копие на по-нова версия на документа, тъй като от английското министерство са питали НАТО дали могат да предоставят документа и са поискали последните поправки. От министерството са знаели за предоставения в Унгария документ.

Нежеланието на руското правителство да информира гражданите за замърсявания, хранителни отравяния и ядрени отпадъци и радиация застрашава хиляди животи. Докладът на Article 19 "Забранената зона: Достъп до екологична информация в Русия" демонстрира как руските власти прибягват до "съветски тип" секретност, за да отказват достъп до информация, свързани с екологични проблеми. Според статистиката в доклада средно 300 000 души умират заради екологични замърсявания. Журналисти и изследователи, които са се опитвали да разкрият рисковете за човешкото здраве и околната среда, са преследвани от властите, обвинявани в шпионство и осъждани на затвор. Article 19 представи доклада си на пресконференция в Лондон на 21 ноември 2006 г. Текстът е достъпен на адрес: http://www.article19.org/pdfs/publications/russia-the-forbidden-zone.pdf

Проучване на общественото мнение от шотландския комисар по информацията през ноември 2006 г. показа убеждението на шотландското общество, че повече информация е достъпна в резултат от Закона за свобода на информацията, приет през 2002 г. Проучването отразява и рязък спад в броя на тези, които смятат, че властите могат да заобиколят закона. Въпреки положителната нагласа, проучването показва, че по-малко хора (60%), в сравнение с миналата година (67%), смятат, че властите стават по-отворени и отчетни. Резултатите от проучването са достъпни на страницата на Шотландския комисар по информацията: http://www.itspublicknowledge.info/resources/research/researchtext6.htm

На 09.11.2006 г. състав на Софийски градски съд (СГС) отложи за събиране на доказателства делото на Ивайло Хлебаров от екологично сдружение “За земята” срещу МОСВ. Делото се води срещу частичен отказ на МОСВ, чийто главен секретар предостави на заявителя пълен списък на всички проекти, кандидатствали за финансиране по програма ИСПА на Европейския съюз, но отказа предоставянето на копия от самите идейни проекти, предварителни проучвания и финансови анализи на тези проекти.

На 15.11.2006 г. състав на СГС обяви за решаване делото на журналистката от “Дарик радио” Богдана Лазарова срещу отказа на директора на Националната разузнавателна служба ген. Киров да предостави достъп до архивните материали, съхранявани в службата и свързани със случая “Сергей Антонов” и атентата срещу папа Йоан Павел II. Предстои постановяване на съдебното решение в едномесечен срок.

На 21.11.2006 г. състав на Върховен административен съд (ВАС) отложи за събиране на доказателства делото на Национално движение “Екогласност” срещу отказа на Председателя на Агенцията за ядрено регулиране да предостави копия от приложенията към изготвените доклади за инцидента в пети блок на АЕЦ “Козлодуй” от 1 март 2006 г. Самата атомна централа бе конституирана като заинтересована страна по делото.

С Решение №11641 от 23 ноември 2006 г. Петчленен състав на ВАС окончателно отхвърли жалбата на национално движение “Екогласност” срещу Решение №260 от 08.04.2005 г. на Министерски съвет за изграждане на ядрена централа на площадка “Белене”. Мотивите на магистратите обаче остават неубедителни по отношение основния аргумент на природозащитниците, че решението на правителството не е подкрепено от задължителната по закон оценка за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.