Информационен бюлетин
Брой 11(35), ноември 2006

© Фотоархив ПДИ

Поведението на “местната власт”, както и отношението към нея на медиите и избирателите, са ключовите моменти в демократичното развитие на България през последните години. Защото още от края на ”90-те” стана ясно, че на “върха” притежателите на властта ще се сменят според цвета на политическото си представителство, дори ще се обезцветяват или комбинират в алгоритъма на дъгата. Докато в регионите (областите, общините, кметствата) “кой кара влака на властта” все повече ще зависи от “екстрасоциални обстоятелства”: от силни местни бизнеструктури, от широкоскроени политици, от медийни фойерверки и други фактори. По тази причина се засилва ролята на регионалните медии, но все по-важни стават и местните органи за самоуправление. У нас вече 70 години има деконцентрация на държавната власт в най-малките административни единици, чрез дейността на областните управители и тяхната администрация. Расте възможността и за децентрализацията й, като се дават различни пълномощия на кметовете и общинските съвети. Реално в момента в общините медиите са “третата власт”, докато на държавно ниво заемат четвърта позиция

Това е така, защото по места вестници, радиа и телевизии изместват неправителствените организации (”третия сектор”), а понякога и ги заместват. На практика медиите в много краища на страната са така необходимият отдушник на проблемите в обществото. Макар и да са повече от всякога зависими (от един бизнесмен или от повече икономически субекти), което не ги прави “свободни”. Ето защо на медиите им се налага да играят различни роли в обществото: едновременно на наблюдател и коректив, на регистратор на събития и техен коментатор.

На регионална журналистическа среща, проведена от Съюза на българските журналисти и фондация “Фридрих Еберт” във Варна, доц. д-р Георги Калагларски от Варненския свободен университет и председател на Дружество на СБЖ заяви, че “Регионалните медии са малките храсти в гората на великаните”.

На юбилейната конференция на Програма Достъп до Информация, Гинка Капитанова, изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление, каза: “Общините в момента са

най-откритите институции

в Република България”.

Излиза се от презумцията, че колкото по-прозрачна е местната власт, толкова по-малко са условията за кризи в управлението на общините. Вероятно и на това се дължи фактът, че за 16 години демократично развитие на обществото ни, единствено президентът Георги Първанов повтори мандата си, докато десетки са вече кметовете на общини, получили доверието на избирателите на повече от едни избори. В този смисъл сигурно ще бъде полезна тенденцията “общините да обучават медиите и журналистите в спецификата на своята дейност, за да я опознават, разбират и правилно отразяват”, стига тя да се развие в следващите години.

Какво показва езикът на статистиката?

Близо 60% от общините имат свои уеб-сайтове в Интернет, по проучване на Програма Достъп до Информация. Свободният коментар позволява да се посочи, че общини като Варна, Русе, Сливен, Бургас и др. отделят достатъчно средства и време, както и голяма доза професионализъм, за да си поддържат “бързи и сръчни” сайтове, с което улесняват журналистите и предизвикват по-младата аудитория по лесен начин да надниква в кухнята на местната власт. За съжаление, само в около 50-60 общински сайтове има публикувани актове на кметовете (заповеди, да речем) или на общинските съвети (решения). В нито една община няма публикуван списък на разсекретените документи. Все пак налагащият се извод е, че поддържането на сайт вече не е каприз и лукс, а осъзната необходимост. Засега голям е броят на общините, в които контактуването с различните публики и осигуряването на достъп до информация не е приоритет в дейността на властта в тях. А трябва да отбележим, че 40% от заявленията за достъп до обществена информация през 2005 година са били точно към общините в двете им взаимообвързани части (кмет - еднолична власт и Общински съвет - колективна политическа власт).

Промяна има и в стремежа да се осигурят още по-преки пътища към институциите на различните им нива. По информация от Николай Василев, министър на държавната администрация, споделена на Регионална среща на областните управители във Варна, 142 администрации в България имат “Горещи телефони”; 205 са с “Пощенски кутии за сигнали”, 84 приемат “он лайн” (”на живо”) подобни сигнали в Интернет. Въпреки това, за една година в областните управители на 6-те области към Североизточен планов район с център Варна е имало

само един сигнал за корупция

(в Силистра, във връзка с проведен търг).

Всичко това се вписва и в стремежа на държавата да се създадат условия за по-малко корупционни процеси. Независимо, че по формални признаци, 2,5 пъти е паднал индексът на корумпираност у нас в сравнение с края на 90-те години: 100 000 са на месец случаите на корупция в България в момента, докато преди са били близо 250 000. 50-то е мястото в света на България по отношение на корупцията - това е на дъното на най-добрите по отношение на корупционното поведение на администрацията на различните нива. Корупцията е на 5-то място сред проблемите у нас, според проучване на “Коалиция 2000”. В ход е създаването на Правила за защита на подалите сигнали за корупция. Според частния експерт по тази проблематика Константин Паликарски, “обучение, превенция и наказателно преследване са 3-те основни момента в дългия процес в борбата срещу корупцията”.

За мнозина в продължаващото да ферментира българско общество “свободата за информация” е

всекидневна битка

Активната роля в нея имат журналистите, а в някаква степен и неправителствените организации. Засега в пасивния край на битката е Гражданинът, живеещ с мисълта, че друг ще се пребори за.... неговата информация. За да му я поднесе на тепсия, при това безплатно.

За съжаление, все по-актуална и значима става практиката “Как медиите да печелят от новините?”, вместо това “Как да стигнат до истината и да я поднесат в сдъвкан вид на потребителя - читателя, зрителя, слушателя, абоната?”.
Със сигурност едно е ясно: “достъпът до информация означава възможност за фактическо участие във вземането на решения”. Тогава няма нищо случайно във факта, че през последните години 3 пъти е скочил броят на фирмите, атакували администрацията със заявления за достъп до информация, ползващи влезлия през 2000-та година в сила Закон за достъп до обществена информация. А, както е известно, “бизнесът не е сантиментален”. Следователно, собствениците на фирми преди всички усещат, че присъединяването на България към Европейския съюз не е точка, а запетая, след която започва нова фаза в борбата за демокрация. За ясни правила и информация за процесите, които протичат в държавата и обществото.