Информационен бюлетин
Брой 11(35), ноември 2006

© Фотоархив ПДИ

Може би ЗЗЛД е най-променяният и почти неприлаган закон. От приемането му през 2002 г. до ден днешен, той претърпя 5 изменения. Ще рече човек, че у нас, защитата на личните данни интересува някого, че има случай след случай в съда, богата практика се трупа, дефектите на закона лъсват един подир друг и законодателите бързат да ги оправят, защото са ужасно загрижени за правата на гражданите. Нищо подобно. Големите администратори на данни - банките, застрахователите, мобилните оператори, необезпокоявани от никого, рекетират гражданите и предоставят услуги или стоки само ако получат в замяна огромен обем от нашите данни. Ксерокопия от личните ни карти вече се искат и от зарзаватчиите. За да проникнем и в най-простото ведомство, прилежно оставяме личните си карти на портиера той ги записва и съхранява едва ли не за вечни времена. За да си купим дори хвърчило на изплащане, предоставяме данни не само за нас, а и за нищо неподозиращите ни роднини до девето коляно.

Често сме принудени да декларираме цялото си недвижимо имущество само за да докажем платежоспособност 400-500 лева. Голяма мъка е да получим копия от собствените си медицински изследвания, лекарите ни ги пазят за Здравната каса, на пациентите за какво са им. И въпреки че описаните no-горе ситуации са всекидневие, никой не е чул за наказан администратор на данни.

Такава е действителността. Така че кой изобщо прилага Закона за защитата на личните данни, че се налага такова често префасониране? Работата е там, че ако у нас интересът към темата е слаб, то в европейските страни правото на защита на личните данни е сред най-чувствителните и бранени права на гражданите. А нали живот и здраве, през 2007 г. ще ставаме “парче европейци”, та затова е необходимо и законодателството ни да бъде “парче европейско”.

Предпоследните изменения на ЗЗЛД, от края на миналата година, бяха направени с мотивите²:
“Измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз (ЕС) в сферата на личните данни и по-специално на Директива 95/46/ЕО относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.

Редовният доклад на Европейската комисия от 2004 г. също признава необходимостта от приемане на изменения и допълнения към настоящия закон и по-специално неговата структура все още не е в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС, а дефинициите и критериите, които въвежда, в много случаи са различни от тези в достиженията на правото на ЕС”.

Още тогава, измежду “европейските изменения" на закона се опитаха да се промъкнат няколко

типично български изменения

Бе предложен например силно критикувания в медиите чл. 5а, според който “обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи”. Доколкото обработването на данни включва и тяхното разпространение, журналистите си зададоха резонния въпрос дали ще могат свободно да публикуват информация, свързана с престъпността, отделни престъпления и нарушения и свързаните с тях досъдебни и съдебни производства.

С друго изменение в закона (чл. 35) тогава беше предложено достъпът до публичните регистри и до обществена информация да не е свободен, а да зависи от съгласието на третото лице, с което са свързани данните.

След критиките на проекта в публичното пространство и след консултации с експертите на Програма Достъп до Информация, тези предложения отпаднаха.

Но не изтрая сърцето на законодателя! Точно след година, на 13 септември 2006 г., МС внесе нов проект за изменение и допълнение на ЗЗЛД с мотивите³:

“Измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в сферата на личните данни и по-специално Директива 95/46/ЕС относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни.

В Редовният доклад на Европейската комисия от май 2006 г. се посочва, че са необходими допълнителни усилия за постигане на пълно съответствие с изискванията на правото на Европейските общности в областта на защитата на личните данни.”

Познато, а? Хайде отначало...

И този път обаче, за да не ни развалят хубавите европейски промени разните му там НПО-та и журналисти,
проектът изобщо не беше обсъждан

ами приет стегнато и бързо за един месец.

Като начало, в ЗЗЛД беше допълнена алинея 5 на чл. 1 от закона, в която отново беше върнат текстът, според който обработването на лични данни, свързани с националната сигурност и обществения ред, се поставя под контрола на съответния държавен орган. Както беше обяснено по-горе, разпространяването на данни също представлява вид обработване на данни. Това означава, че “под контрола на съответния държавен орган” влизат и всички журналистически публикации, съдържащи данни за лица, обект на разследвания, страни по висящи съдебни производства, проверки и т.н. Действително, в ЗЗЛД остана текстът на чл. 4, ал. 2, в който се казва, че “обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване”, но това означава единствено, че законът не превръща журналистите в администратори на данни. Иначе казано - събирайте си колкото искате данни, но ги разпространявайте, само под контрола на компетентния държавен орган.

Най-накрая отпадна бодящият депутатските очи текст на чл. 35 от закона, който изрично предвиждаше възможността за предоставяне на лични данни на трети лица, в случаите, в които източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация.

Миналата година не стана, обаче тази година, “слава Богу” вече документите, съдържащи обществена информация, ще могат да бъдат отказвани произволно, дори само поради факта, че съдържат трите имена на някого. На практика, така се поставя в зависимост от субективната воля на дадено лице предоставянето на информация, която се съхранява в публични регистри, или документи, съдържащи обществена информация. Ето как, лесно и просто ще се отнеме дължимата прозрачност на обстоятелствата около публичните фигури и тяхната дейност, засягаща широк кръг хора! Успокоителните приказки, че това няма да се случи, се опровергават от досегашната практика.

Няколко примера

През лятото на 2002 г. председателят на Сметната палата отказа на главен редактор на местен вестник достъп до публичния регистър на лицата, заемащи висши държавни длъжности. През юли 2004 г. главният секретар на Министерството на околната среда и водите отказа достъп до декларациите относно липса на конфликт на интереси на експертите, извършили оценка на въздействието върху околната среда на АЕЦ “Белене" (декларации по чл. 83 от Закона за опазване на околната среда). Дори информацията относно статута на експремиера Симеон Сакскобурготски, разискван в ноти между Испания и България от 1970 г., бе отказана от директор на дирекция в Министерството на външните работи.

Дори при съществуването на предишната норма, отказите на публични документи не бяха прецедент. Сега затвореността и непредоставянето на важна за обществото ни информация ще става още по-лесно и просто.
Ако управляващите схващат по този начин доближаването ни до Европейското законодателство и стандарти, на мен лично, май не ми се иска вече толкова да се доближавам до каквото и да било...

1 Публикувано във в. “Дневник” от 23.11.2006 г.
2 Извлечение от Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни; внесен от МС на 10.08.2005, с вх.№ 502-01-23
3Извлечение от Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни; внесен от МС на 13.09.2006, с вх.№ 602-01-83