Информационен бюлетин
Брой 11(35), ноември 2006

По повод 240 години от приемането на Закона за свобода на информацията в Швеция, фондация “Андерс Чидениус” организира на 1 декември 2006 г. в Хелзинки семинар на тема "Демокрация и Прозрачност в Европейския съюз". По повод годишнината фондацията публикува статии на международни експерти, свързани със съвременните предизвикателства пред свободата на информацията. Материалите са достъпни на адреса на организацията: http://www.chydenius.net/pdf/worlds_first_foia.pdf ,като включват английски превод на Закона за свобода на пресата, приет през 1766 г. от Шведския парламент. В статията си "Андерс Чидениус и произхода на първия Закон за свобода на информацията" проф. Юла Манинем от Университета в Улу, Финландия, анализира обстоятелствата и идеите, довели до приемането на закона.¹

"Свобода на информация" означава свободата на хората на достъп до съществуващи документи. В САЩ Законът за свобода на информацията бе приет през 1966 г. С това започва триумфът на законите за свобода на информацията по света.

Двеста години преди приемането на закон в САЩ, и следователно преди създаването на САЩ изобщо, такъв закон е приет в Кралство Швеция, което по това време включва и Финландия. Това е последвано от ред усложнения, но законът се оказва успешен за Скандинавия. Отчасти заради закона, Европейският север, който преди това има много различен облик, се превръща в регион в света с най-ниска корупция и същевременно характеризиращ се с изключителна социална отговорност и обвързаност с демократичните принципи. Най-информираните автори наричат Закона за свобода на информацията с шведското му име offentlighetsprincipen - “принцип на публичността”. Законът за свобода на информацията започва да се прилага първо в Швеция като част от Конституцията.

Постиженията на закона от 1766 г., както отбелязва проф. Юла Манинем, са премахването на цензурата и признаването на обществения достъп до правителствени документи. Свещеникът от времето на Просвещението Андерс Чидениус (1729-1803) от финландския град Кокола изиграва важна роля в създаването на новия закон. Теоретик и политик, Чидениус черпи вдъхновение от китайската практика. Според него ролята на институцията на Императорската цензура, създадена в традицията на конфуцианската философия, е да наблюдава критично правителството и неговите служители и да разкрива нередности, бюрократични недостатъци и корупция. Чидениус е впечатлен, че китайските императори позволявали на цензорите да ги критикуват за всички недостатъци и грешки и приемали забележките им.
Въпреки временната отмяна на закона в периода 1772-1809 г., принципът на публичността остава централен в скандинавските страни. След неколкократни промени идеите, изразени в Закона за свобода на пресата в Швеция, се превръщат в крайъгълен камък в световната борба за свобода на информацията. Те се възприемат като предпоставка за свободата на изразяване, широко възприета като част от човешките права.

Създателят на закона Андерс Чидениус

Принципът за свободата на информация е възприет законодателно в 70 държави и най-вече в националните конституции. Броят на държавите с действащо законодателство в областта на свободата на информация расте всяка година. Въпреки това, съществуват затруднения, които спъват законите за свобода на информацията в отделни страни. Влизането на закона в сила е само началото. Правителствата трябва да променят вътрешно културата си на работа, гражданските организации трябва да търсят информация. Недостатъци в текстовете на законите, в тяхното прилагане или в контрола по прилагането води до непълно осъществяване на достъпа. Съществуват проблеми със съхранението на документи, държавната тайна и злоупотреби с ограниченията, свързани с личния живот.
Свободата на информация е призната като най-ефективното средство за предотвратяване на корупцията в развиващите се страни. Томас Блентън, директор на “Архив национална сигурност” към Университета “Джордж Вашингтон”, подчертава значението на свободата на информация за гарантирането на сигурността по принцип. Съзнанието от страна на гражданите и тяхната способност да го упражняват е често по-важен фактор в сигурността, отколкото изкривени мерки за секретност. Може би най-доброто потвърждение на тази гледна точка идва от историята на скандинавските държави, където образованието, со-циалната мобилност и откритостта са били винаги в основата на политическите програми.

1. Други автори, чиито статии са включени в публикацията, са: Леена Лухтанен, министър на правосъдието, Финландия; Тони Бъниян, редактор на Бюлетина на организацията Statewatch, Велокобритания; професор Олли Менпе; Том Блентън, директор на организацията "Архив национална сигурност".