Информационен бюлетин
Брой 10(34), м. октомври, 2006

От съдебната зала: Интерамериканският съд по права на човека призна правото на достъп до информация за основно човешко право

На 11 октомври Интерамериканският съд по правата на човека взе решение, с което призна правото на достъп до информация, съхранявана от правителствени институции, за основно човешко право. Това е първото подобно решение на международен съд.

Делото Клауде Рейес и другите срещу Чили е свързано с отказа на правителството на Чили да предостави информация относно проект за изсичане на дървета по река Кондор през 1998 г. Интерамериканският съд по правата на човека разглежда за пръв път в 27-годишната си практи-ка дело, свързано с правото на достъп до информа-ция. Съдът взе делото за разглеждане, след като Комисията по човешки права в Латинска Америка реши през април 2004 г., че отказът е в нарушение на чл. 13 от Американската конвенция за човешки права, която гарантира правото на достъп до информация. След като правителството не се съобрази с препоръките й, а последвалите жалби от страна на заявителите бяха отхвърлени от националните съдилища, Комисията отнесе случая до Съда по правата на човека.

Въпреки успеха на решението на Съда, който разгледа публично делото през април 2006 г., Чили все още не е предоставила поисканата информация.

“Това решение показва, че мълчанието на правителството по заявление за достъп до информация е не само неприемливо, но е и нарушение на основно човешко право - правото да се пита, правото да се знае", казва Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на организацията Access Info Europe. "Решението затвърждава в международен план едно право, признато от редица национални конституции и закони, както и от съдебната практика по света. Това е важно право за хората, които се нуждаят от информация, за да защитават други човешки права, околната среда или да се борят срещу корупцията", добави Хелън Дарбишър.

Близо 70 страни имат закони, гарантиращи правото на достъп до информация. В Европа 40 от общо 46-те държави-членки на Съвета на Европа имат такива закони, но тяхното приложение често не е идеално и мониторингови проучвания показват, че много заявления за обществена информация остават без отговор или им се отказва достъп. За Европа решението на Интерамериканския съд може да има редица последствия:

• Държави като Испания, Италия и Гърция, които нямат самостоятелно действащи закони за достъп до информация, ще трябва да предприемат правни реформи, за да гарантират напълно защитата на правото на информация, в съответствие с международните стандарти.
• Всички държави трябва да гарантират познаването на правото на информация от страна на съответните служители в администрацията, които следва да отговарят на всички заявления за информация от страна на обществото и да прилагат стеснително ограниченията на правото.
• Европейският съд по правата на човека, който в решенията си досега е отбелязвал, че има право на информация, ако има нужда от защитата на други права, ще трябва да вземе предвид разширително тълкуване на правото на информация.
• Решението на Интерамериканския съд ще подкрепи настоящата инициатива на Съвета на Европа да разработи конвенция за правото на достъп до информация, съхранявана от правителството. Конвенцията ще постави механизъм за наблюдение за изпълнението на конвенцията от всички 46 държави в Европа.

Ето някои акценти от самото решение, преведени на английски език и разпространени по Мрежата на застъпниците за свобода на информацията:

Според решението на Интерамериканския съд от 11 октомври 2006 г. правителството на Чили е нарушило правото на достъп до информация, като не е предоставило информация по заявлението на три екологични организации. Съдът установи, че чилийските власти не са предоставили достъп по четири от седемте точки, в които е поискана информация от голям обществен интерес (пар. 72-73).

Съдиите единодушно приеха, че е направено нарушение на чл. 13 от Американската конвенция за правата на човека. Според съда чл. 13 определя правото на достъп до информация, съхранявана от обществените институции, за основно човешко право: "Взимайки предвид фактите по настоящото дело, съдът стигна до заключението, че чл. 13 на Конвенцията, който определя правото да се "търси" и "получава" информация, защитава правото на всеки да поиска достъп до информация, съхранявана от държавата, с изключение на случаите, предвидени от Конвенцията. Следователно, член 13 гарантира правото на лицата да получават такава информация и създава позитивното задължение на държавата да я предоставя. Поисканата информация трябва да бъде предоставяна без нужда от доказване на директен или личен интерес, освен в случаите, отнасящи се до законни ограничения. Предоставянето на информацията на едно лице позволява разпространението й в обществото по начин, по който тя да може да бъде получена, разбрана и оценена. По този начин правото на свобода на мисълта и изразяването предполага защитата на правото на достъп до информацията, намираща се под контрола на държавата” (пар. 77).

Съдът подчертава връзката между свободата на изразяването и информацията и правото на обществени участие, заключвайки, че "достъпът до информация, съхранявана от държавата., позволява участието в държавното управление" (пар. 84-86).

Съдът взе предвид редица прецеденти за признаването на правото на достъп до информация като:
• декларации на Организацията на американските държави от последните няколко години, най-скорошната, от които е от 3 юни 2006 г. С тази декларация Организацията на американските държави призовава правителствата да признаят правото на достъп до обществена информация и да приемат законодателна уредба, която да гарантира това право;
• антикорупционната конвенция на ООН, Декларацията от Рио за околната среда и Орхуската конвенция;
• редица декларации на Съвета на Европа, от препоръки на Парламентарната асамблея през 1970 г. до препоръки наКомитета на министрите от 1982 г., 1998 г., и Препоръка 2002 относно достъпа до официални документи. Принцип IV от Препоръка 2002 поставя изискване ограниченията на достъпа да бъдат определени със закон, да бъдат необходими в демократичното общество и да са пропорционални на защитата на друг законен интерес.

Съдът отбеляза, че трябва да има ограничения, но те трябва да бъдат сведени до тези, въведени от Конвенцията (защита на правата и доброто име на другите, защита на националната сигурност, обществения ред) и подчертава, че ограниченията трябва да бъдат пропорционални на целта на защита и минимално да ограничават правото на информация (пар. 88-91).

Съдът реши, че "в демократичното общество е необходимо органите на властта да бъдат водени от принципа за максимална откритост, който въвежда презумпцията за това, че всяка информация трябва да бъде достъпна, като подлежи на стеснен режим на ограничения" (пар. 92). Тежестта е върху държавата "да докаже, че поставяйки ограничения на достъпа до информацията, която съхранява, тя се съобразява с ограниченията, които са изложени от съда" (пар. 94).

Във времето, когато е отказан достъп до информация, в Чили не е имало правно основание за такъв отказ (пар. 94). С невъзможността да обосноват отказа си да предоставят информация, чилийските власти са нарушили принципите, които изискват ограниченията на правата да са съобразени с друга законна цел и да бъдат необходими в демократичното общество (пар. 95).

В своето решение от 11 октомври 2006 г. съдът отбелязва, че държавите трябва да приемат средства, гарантиращи правата, които Конвенцията защитава, с други думи - закон за достъп до информация или друг подобен нормативен акт - и трябва да премахнат норми и практики, които нарушават правата, признати от Конвенцията. Съдът подчерта, че "в частност това означава правна рамка, която да регулира ограниченията на достъп до информация, съхранявана от държавата и която да отговаря на стандартите, поставени от Конвенцията, като налага само ограничения по причини, позволени от Конвенцията" (пар. 101).

Съдът установи, че Чили също е нарушила правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес в контекста на административните и съдебни процеси, които жалбоподателят е започнал, за да атакува отказа на информация (пар. 174).

Съдът също така задължи чилийското правителство:

Да обучи служителите в обществените институции в духа на международните стандарти, регламентиращи достъпа до информация и неговите изключения. "Съдът смята, че държавата (Чили) трябва в приемлив период от време да проведе обучения за органите на властта и обществените институции, които са натоварени да получават заявления за достъп до информация в нормите, които регламентират това право, включително стандартите, определени от Конвенцията, които те трябва да спазват по отношение на ограниченията на достъпа до такава информация" (пар. 165).

Да предостави поисканата информация, свързана с проекта Рио Кондор или да приеме обосновано решение за това, защо не предоставя тази информация (пар. 157-58).

Да публикува ключови параграфи от съдебното решение в “Държавен вестник” и да предприеме необходимите мерки за гарантирането на правото на достъп до обществена информация за в бъдеще. Тези мерки трябва да включват "гаранции за ефективността на административния процес при разглеждането на заявления за достъп до информация, който определя срокове за предоставяне на информация и се управлява от обучени за тази цел служители” (пар. 163).
Решението на испански език е достъпно на страницата на Интерамерикансия съд по правата на човека на адрес: http://www.corteidh.or.cr/casos.cfm?idCaso=245.