Информационен бюлетин
Брой 10(34), м. октомври, 2006

Новини
подбрани от Диана Банчева

СГС изиска доклада по "Иракгейт"

На 3 октомври 2006 г. състав на Софийския градски съд изиска от Президентството да предостави на магистратите доклада за участието на фирми, близки до БСП в аферата "Петролгейт" от времето на режима на Саддам Хюсеин. Докладът бе изготвен от Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба по искане на президента Георги Първанов. През 2004 г. от Президентството отказаха достъп на журналистката Зоя Димитрова от в-к "Монитор" до доклада. "Решението на СГС е в съответствие с практиката и закона и изпълнява указанието на Върховния административен съд докладът да бъде изискан от съда", коментира настоящото решение адвокатът на жалбоподателката Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация. През януари 2006 г. състав на

Върховния административен съд задължи градските магистрати да прочетат оригиналния доклад, за да преценят, съгласно закона, дали в него се съдържа държавна тайна. Въпреки че през януари Върховният административен съд върна делото на първата инстанция, с неговото решение се дава тълкуване на няколко въпроса, свързани с достъпа до информация:

- отказите на главния секретар на Президента подлежат на обжалване;
- позоваването на това, че търсената информация представлявала “държавна или друга защитена от закона тайна”, не прави отказът необжалваем;
- съдът трябва да изиска и прегледа доклада, с цел да осъществи контрол за законност на маркирането му с гриф като държавна тайна;
- свързването на информацията със службите за сигурност не я прави класифицирана;
- дори да се приеме, че чрез оповестяване на резултата би възникнала опасност от разкриване на защитена информация, този риск може да бъде предотвратен чрез предоставяне на частичен достъп.

Образованието и квалификацията на висшите чиновници са публична информация

На 4 октомври 2006 г. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчалив отказ на министъра на образованието и го задължи да предостави имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите, главния секретар, както и на членовете на политическия кабинет на министъра на образованието. През 2005 г. от министерството отказаха поисканите от вестник "168 часа" данни, като се позоваха на Закона за защита на личните данни. Първата съдебна инстанция потвърди отказа, но медията обжалва с помощта на Програма Достъп до Информация. Петчленният състав отмени решението на първата инстанция в частта, с която се отказва достъп до данните на ръководния екип. Според магистратите имената на заместник-министрите, главния секретар и на членовете на политическия кабинет са бездруго достъпни в Регистъра за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Информацията за образованието и квалификацията им също е обществена, тъй като помага на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на управляващите образованието в България.

Ще знаем ли как БНБ е рефинансирала банки през 1996 г.?

На 12 октомври 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд гледа дело, по жалба на Кирил Караиванов. Той обжалва решение на тричленен състав на същия съд, с което бе потвърден отказът на Българската народна банка да предостави информация за това с какви суми БНБ е рефинансирала държавните търговски банки през кризисната 1996 г. Според БНБ информацията била банкова тайна. Караиванов е поискал информацията от БНБ, за да разбере какви са били механизмите за рефинансиране на банки, довели до хиперинфлацията. Според тричленния състав търговските банки са били клиенти на БНБ и се ползват със защита на информацията. Според ПДИ, с чиято правна помощ се води делото, информацията е от изключителен обществен интерес, тъй като с нейна помощ би се обяснила държавната политика по време на банковата криза през 1996 г. Банковата тайна пък е предназначена да брани интересите на клиентите, а не на банките, смятат експертите от ПДИ.

* * *

На 17 октомври 2006 г. състав на Върховния административен съд гледа дело, образувано по жалба на в. “Труд” срещу отказ на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил да предостави достъп до документите, с които на царското семейство бяха реституирани гори в Рила. Основанието е, че бившият премиер, който получи най-голямата реституция в България, докато беше на този пост, не дава съгласие за това. Делото се води с правната помощ на ПДИ.

ПДИ обучи НПО-та

Програма Достъп до Информация проведе в София двудневно обучение на тема "Достъп до обществена информация - норми и практики" за обучители. На 12 и 13 октомври 2005 г. в София се събраха представители на четири неправителствени организации - ФПП ИГА, Пазарджик, Фондация “Съпричастие” Варна, “Регионален съюз на НПО” Пловдив, Фондация “Инициатива равни възможности”. Проведеното обучение е второ от поредица обучения за обучители по достъпа до информация. Работната среща се осъществи в рамките на проект “Прилагане на Закона за свобода на информацията”, изпълняван от VVMZ East European Investment Services B.V., Холандия и фондация ПДИ с финансовата подкрепа по програма МАТРА на Министерството на външните работи на Холандия.

Достъп до информация в съдебната система

На 3 ноември 2006 г. ПДИ организира втора работна среща, на която юристи обсъдиха състоянието на достъпа до информация в съдебната система. През август 2006 г., с финансовата подкрепа на USAID, чрез Българския център за нестопанско право, ПДИ изготви доклад “Достъп до информация в съдебната система”. В доклада е анализирана съществуващата нормативна уредба, отнасяща се до достъпа до информация в съдебната система. На работната среща бяха дискутирани констатираните в доклада проблеми, както и съпътстващите го препоръки за конкретни нормативни промени за подобряване на достъпа в областта. Първата среща бе проведена на 20 септември 2006 г., когато участници в дискусията бяха представители на една основна група търсещи информация, а именно, журналистите. Предложените промени се отнасят до Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, който обхваща значителна част от администрацията на съдебната система. Докладът, както и предложенията за изменения и допълнения на Правилника, са достъпни на страницата на ПДИ: http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm. Вашите коментари и препоръки можете да изпратите до 30 ноември 2006 г. на адрес: office@aip-bg.org.

Доклад за прозрачността на МФИ

На 29 септември "Инициатива за глобална прозрачност" http://www.ifitransparency.org/ разпространи доклада "Зад затворени врати: Секретността във финансовите институции". В него са обобщени резултатите от пилотно проучване, включващо подаване на заявления за достъп до информация до редица международни финансови институции (МФИ) и до национални институции в Аржентина, България, Мексико, Словакия, и Южна Африка. Целта бе да се установи степента на прозрачност при изпълнение на проектите, финансирани от международните финансови институции, сред които бяха Африканската банка за развитие, Европейска банка за реконструкция и развитие, Европейската инвестиционна банка, Интерамериканската банка за развитие, Международния валутен фонд и Световна банка. Голям брой заявления бе отхвърлен от МФИ. Пълен достъп до поисканата информация бе даден на 43 от подадените 120 заявления. В реализирането на проекта в България взеха участие Програма Достъп до Информация и представителите на CEE Bankwatch за България - Екологично сдружение "За Земята" и “Информационен и учебен център по Екология”. Докладът е достъпен на адрес: http://www.ifitransparency.org/doc/behindcloseddoors_secrecyinifis.pdf

Унгария предостави документ за политиката за сигурност на информацията в НАТО

В отговор на заявление за достъп до информация, подадено от Унгарския съюз за граждански свободи, Унгарската агенция за сигурност предостави документ, който описва политиката на сигурност, която НАТО следва и прилага спрямо страните-членки на алианса. Документ C-M(2002)49 съдържа споразумението (Директива AC_35-D_2002-REV2), с което членовете на НАТО съвместно осигуряват защитата на класифицираната информация на алианса, съгласно съответните режими за сигурност. Документът също определя "принципите и минималните стандарти, които трябва да се прилагат от членовете на Северноатлантическия алианс и от гражданските и военни органи на НАТО", за да се осигури съответната защита на подобна информация. Предоставянето на тази информация е от изключителна важност, поради факта, че правителствата на Канада, Великобритания и САЩ отказаха да предоставят този документ, както и други, отнасящи се до политиката на сигурност на информацията в НАТО.