Информационен бюлетин
Брой 10(34), м. октомври, 2006

Анализ на законодателството: Ще осигури ли проектозаконът за досиетата право на достъп до архивите?
становище на ПДИ и Access Info Europe¹

На 27.10.2006 г. ПДИ и Access Info Europe изпратиха до Народното събрание Становище по общ Законопроект за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия². Законопроектът беше изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основата на внесените три законопроекта, приети на първо четене от Народното събрание.

Контекстът

След отмяната на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб през 2002 г., достъпът до тези документи се урежда от общия закон - Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Изхождайки от разбирането, че всеки има право на достъп до тези документи, през 2002 г. министърът на вътрешните работи прие Инструкция за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР. В чл. 4 от Инструкцията е предвидено правото на всеки на достъп до архивни документи за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност. Следователно според настоящата нормативна уредба право на достъп до документите на бившите служби за сигурност има всеки, като общодостъпността е принцип, а ограничаването й - изключение.

Основен проблем, видян в практиката от последните години обаче, е нежеланието на институциите, които съхраняват такива документи, и в частност - МВР и Националната разузнавателна служба (НРС), да предоставят достъп до тях. Това беше една от причините за приемането на нов закон.

Общественият дебат

През 2006 г. се разгоря широк обществен дебат във връзка със затруднения достъп до информация от документите на бившите служби за сигурност, която е от обществен интерес, и с избирателното предоставяне на такава информация. Възникнаха редица инициативи, като няколко кръгли маси, международна конфeренция, кампанията «Чисти гласове», в която се включи и Програма Достъп до Информация, омбудсманът бе сезиран и зае становище за създаването на закон, който да предвижда максимален достъп до документите на бившите служби за сигурност и преминаването им под контрола на специален орган.

Становище на Програма Достъп до Информация

Правото на достъп до документите на бившите служби за сигурност е част от правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, прогласено от чл. 41, ал. 1 от Конституцията, чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Архивите са специфични носители на информация, която е от обществен характер и до която следва да има право на достъп всеки, като правото е принцип, а ограничаването му е изключение от принципа (Препоръка R 2000 (13) на Комитета на Министрите към държавите-членки на Съвета на Европа). Едновременно с това свободният достъп до архивите на бившите секретни служби е мярка за разрушаването на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи (Резолюция 1096 (1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа). Следователно достъпът до тази информация е от повишен обществен интерес.

Особено обезпокоително е, че в законо-проекта напълно отсъства:

Правото на всеки на достъп до документите, свързани с Държавна сигурност и разузна-вателните служби на БНА.
Обезпокоително е, че в законопроекта присъства забрана за разгласяване на каквато и да е информация и документи в нарушение на закона (т.е. предписва се как да се ползва една свобода).

Обезпокоително е, че:

Не е уредено предаването на документите, свързани с Държавна сигурност и разузна-вателните служби на БНА, на създадената със закона Комисия.

Не е прецизиран начинът на конституиране на Комисията по закона.

Комисията се създава като политически орган, а не като институт, който да изследва тези документи.
Документите от една страна се третират като несекретни, от друга се разсекретяват (логическо противоречие).

Правото на всеки на достъп до документите по чл. 1 от законопроекта

Правото на всеки на достъп до такава информация произтича пряко от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 4 от ЗДОИ, всеки има право на достъп до обществена информация, а съгласно чл. 4 от цитираната Инструкция на МВР от 2002 г. - всеки има право на достъп до информация от архивни документи за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност. Това право е признато без изключение и във всички страни, в които е създадена законова уредба относно достъпа до документи на бившите служби за сигурност.

Приемаме липсата на такава норма в предлагания законопроект като случаен пропуск, но ако той бъде приет в този му вид, ще се създаде, в противоречие с чл. 41 от Конституцията, значително по-лоша нормативна уредба от настоящата.

Контрол на Комисията по закона върху документите

Следва да бъде установено конкретно задължение за предаването на документите под управлението на Комисията по закона. В настоящата редакция на законопроекта това задължение не е конкретно, защото липсва срок за изпълнението му.

Конституиране на Комисията по закона

Функциите и начинът на определяне на Комисията по закона я определят като едно политическо тяло. С това тя се различава от създадените със законите в другите страни институти, които се занимават с научно-изследователска и проучвателна дейност. Такава дейност в законопроекта не е предвидена. По този начин Комисията се отдалечава от идеята за обществена институция, която подпомага правото на гражданите и изследователите на достъп до информацията, свързана с дейността на бившите служби за сигурност, и сама извършва публикации по тези теми.

Понастоящем тя е сведена до проверител на принадлежността на лицата по чл. 3 от законопроекта към бившите служби за сигурност.

Публикация на информация от документите по чл. 1

Забраната за разгласяване на документи по чл. 18 и § 13 от предходните и заключителни разпоредби, в частта относно създаването на нов чл. 313 от Наказателния кодекс е непропорционална. Самото съществуване на наказателен текст с подобно съдържание вече има «възпиращ ефект» спрямо конституционното право да се разгласява информация. Ето защо нормите на чл. 18 и § 13 от предходните и заключителни разпоредби на закона трябва да се прецизират.

Документите по чл. 1 не са класифицирана информация

При изричната декларация на § 14 от законопроекта, че информацията по чл. 1 не е класифицирана, употребата на термин като «разсекретяване» представлява явно прилагане на двоен стандарт и създаване на вътрешно противоречие. По този начин ще бъде съществено затруднено прилагането на закона.

Дебатът продължава

След приемането на общия законопроект на първото четене, в Народното събрание бяха внесени нови предложения от няколко групи народни представители. В най-скоро време предстои обсъждането им от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. За повече информация можете да посетите нейната Интернет страница: http://www.parliament.bg/kns/40%20NS/Zakdeinost/Zakdeinost.htm

1. http://www.access-info.org
2. Пълният текст на становището можете да откриете на Интернет страницата на ПДИ: http://www.aip-bg.org/projlaw_bg.htm