Информационен бюлетин
Брой 10(34), м. октомври, 2006

Едуард Фигхе: “Обществена” информация е всъщност бюрократичният термин за откритост

Гост на юбилейната конференция на Програма Достъп до Информация беше г-н Едуард Фигхе, главен съветник в Асоциацията на холандските общини по въпроси, свързани с комуникациите. В момента той работи като лобист в Парламента в Хага, има повече от 20 години журналистически опит. Веднага след конференцията, г-н Фигхе и екип на Програма Достъп до Информация посетиха градовете Велико Търново, Русе и Шумен, където участваха в работни срещи с журналисти и студенти по журналистика. Ед Фигхе разговаря с настоящите и бъдещи журналисти относно проблемите, които срещат в намирането на информация. Основен акцент в дискусиите на 30, 31 октомври и 1 ноември 2006 г., бе поставен върху принципите на доброто управление, добрата комуникация и добрата журналистика. Ед Фигхе посети България за трети път по покана на ПДИ и в рамките на проект “Прилагане на Закона за свобода на информацията”, изпълняван от VVMZ East European Investment Services B.V., Холандия, и фондация ПДИ, с финансовата подкрепа по програма МАТРА на Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Г-н Фигхе, в какво се изразяват Вашите задължения като експерт по комуникационна политика в Холандската асоциация на общините?

Работя за Холандската асоциация на общините близо 12 години. Моята задача е да участвам в мисии, свързани с разясняването и разработването на комуникационни политики в най-широкия смисъл на думата - това включва лобиране, свободен достъп до информация и журналистика. Всички тези компоненти на комуникацията се преплитат в мисиите, на които съм бил, в Африка, Централна и Източна Европа, Централна Америка, Азия.

Това е третото Ви посещение в България. Успя ли мисията Ви тук?

Сега, след третата среща с журналисти в страната, мога да кажа, че създадохме хубави отношения помежду си. Във всяка от тези мисии аз влагам целия си професионален опит, за да споделя най-доброто, което знам. Точно това е тайната на добрата комуникация. Могат да се използват всички видове техники, за да се повлияе в положителен план на развитието на политики в полза на обществото, но комуникацията е нещо, което добрият журналист, добрият политик, добрият специалист по връзки с обществеността трябва да носи в сърцето си. Когато си направен от лед, не можеш да комуникираш. Това е нещо, което трябва да носиш генетично. Мисля, че постигнахме много през тези срещи с практикуващи журналисти и студенти по журналистика. Но този успех не би бил възможен без положените от ПДИ основи в областта на свободния достъп до информация. По време на тези посещения споделихмe опит какво означава да си добър журналист и как да бъде организирана добрата комуникация, предоставянето на информация. Така, както ПДИ ще продължи да подпомага правото на достъп до информация, така и хората, с които се срещнахме на тези семинари, трябва да продължат борбата си за изграждането на добрата комуникация между управляващите и гражданите.

Kакви са основните трудности, които журналистите срещат във всекидневната си борба за достъп до информация?

Проблемът е свързан с остатъците от минали времена в българската политика. Това е едностранната комуникация и азобръщам внимание на това в своите срещи с журналистите. Всеки говори за двустранна комуникация, за свободен достъп до информация, но на практика се налагат старите традиции от времето на еднопартийното управление. Чух толкова много истории от журналисти за тяхната борба с кмета или с определени служители в общинската администрация, за да достигнат някакво ниво на комуникация, за да ги научат да предоставят информация. На тези срещи видях разбиране, особено от страна на новото поколение, за това какво е необходимо да се направи.
Какво е необходимо да се направи, за да се подобрят комуникационните политики на българските институции?
Хищниците впиват зъби в плячката и не я пускат. Моята препоръка към журналистите е да не бъдат като диви животни. Това, което казвах на всяка от тези срещи, бе: "Не се предавайте!" От изключително значение е да се създаде свободен достъп до обществена информация на местно ниво. "Обществена" всъщност е бюрократичният термин за откритост. България има свое Национално сдружение на общините. Както и Холандската асоциация на общините, те провеждат непрекъснато работни срещи, семинари, дискусии. На тези срещи членовете на сдружението обсъждат текущи въпроси от голяма важност. Например дали приемането на България в ЕС ще доведе до редица последствия във всекидневието на хората. Цените ще се качат - хората ще задават много въпроси. Ето защо един от приоритетите на Националното сдружение на общините в България по време на тези конференции трябва да бъде подготовката на кметовете, както и на други служители от общинската администрация, да отговарят на въпросите на гражданите. Свободният достъп до информация и добрата комуникация трябва да станат неразделна част от дневния ред на администрацията. Друга алтернатива няма. България ще бъде член на ЕС и тъй като не е изпълнила докрай условията от Брюксел, ще изпратят специални комисии, които да следят за напредъка в неразвитите области. Това означава непрестанен дебат по всички въпроси. Някои политици ще се страхуват от откритостта, ще се питат каква информация трябва да бъде предоставена и разпространена и коя не. Но журналистите трябва да продължат работата си. Те трябва да отразяват това, което се случва, за да е ясно има ли развитие или не - ако няма, защо няма. Ако няма напредък, България няма да бъде пълноправен член на ЕС. Ето защо обществото трябва да бъде информирано за всяка малка стъпка в процеса на развитие на демокрацията в България. В това отношение ролята на местните медии е незаменима. Местните журналисти са по-близо до хората. Затова тяхната работа е толкова важна. Обществото се променя. Преди 10-15 години ролята на националните медии бе доминираща. Днес местните вестници, радиа и регионалните телевизии са изключително важни за развитието на демокрацията.

Кои са другите участници в процеса на утвърждаване на демократичните принципи?

ПДИ поде инициативата за отбелязването на Деня на правото да знам. Тази кампания най-добре показва,че всички сме участници в процеса на утвърждаване на демократичните принципи. Работата на журналистите в процеса на демократизация е от изключително значение, заради достъпа до медиите, който те имат. От страна на администрацията важни участници са експертите по комуникационни стратегии, особено към общините. Знам, не всяка община може да си позволи такъв експерт, но аз съм сигурен, че в рамките на 10 години почти всяка общинска администрация ще има такъв експерт. Тези експерти, както на национално, така и на местно ниво, играят много важна роля за стимулирането на атмосферата на свободен достъп до информация. Важна е и ролята на гражданите в процеса на демократизация. Всеки може да отиде до общината или до която и да е институция и да поиска информация. Мисля, че роля играят и преподавателите в училищата и в университетите. В Деня на народните будители ние се срещнахме с журналисти и ученици с профил журналистика в Шумен. Учителите са тези будители, които трябва да работят с младото поколение и да подготвят бъдещите журналисти и експерти по комуникация да изпълнят своето задължение към обществото - да го информират. В същото време общините имат не по-малко задължение да предоставят свободен достъп до информация. Общините трябва да бъдат активни при публикуването и разпространяването на тази информация. Не трябва да е необходимо гражданите да питат през цялото време. Но, както вече казахме, това трябва да е в сърцето на човека. Кметът, както и всеки служител в администрацията, работи с обществена информация, работи с обществени пари. Тези служители са задължени да се отчитат пред тези, за които работят, а именно гражданите. Журналистите пък могат да помогнат за развитието на отвореността, като разпространят вярна и важна информация. Това е, което трябва да направят. От това, което видях и чух на трите си срещи с журналисти и с екипа на ПДИ, аз съм оптимист, че нещата в България се развиват.

Интервю на Диана Банчева