Информационен бюлетин
Брой 10(34), м. октомври, 2006

Първата публикация във Велико Търново по темата достъп до информация е от 27 май 1997 г., във в. “Борба”, озаглавена “Информираният човек е свободен”. Това ще рече, че вече съм била в “мрежата”, щом е подписана: координатор на фондация ПДИ за региона!

Самата фондация е учредена на 23 октомври 1996 г., в София, от юристи, политолози, икономисти и журналисти. Основната цел, определена тогава като мисия, е: да подпомогне осъществяването на правото на информация, формулирано в чл. 41 от Конституцията на Република България. А крайната цел - “да подобри достъпа на гражданите до информация от централните и местни власти, както и прозрачността в работата на тези власти”. Първата стъпка в осъществяването на целите е постоянната публична кампания за важността от спазването на правото на информация, последвана от обществен дебат за необходимостта от приемане на закон, който урежда задължението на централните и местни власти да предоставят информация на гражданите. Това - в общи линии.

Първата публична дискусия, на която съм присъствала, е била на 7 юни 1997 г. Наричала се е “Работна среща и представяне на проекта в пресата”. Притежавам бр. 25 (326) от 2-8. VII. 1997 г. на в. “Литературен форум”, в който от 1 стр. под рубриката “Информацията - норма и ценност”, е публикуван текст “Модерният диалог между държавата и гражданите”. Това е стенограма, в обяснителния текст към нея се казва изрично, че целите ще се осъществяват с “помощта на мрежа от кореспонденти из цялата страна”, които ще обръщат специално внимание на случаите, в които на журналистите им е отказван достъп до информация, “защото именно чрез тях обществото задава своите въпроси и получава исканите отговори”. Още: “Достъпът на журналистите до информация е мерило за европейските стандарти в стила на управление, белег за отношението на изпълнителната власт към данъкоплатците; необходимост на прехода към демокрация”. Разговорът е подготвен за печат от Еми Барух и в него, определен като “първа среща” също, участват “журналисти от извънстолични медии, Гергана Жулева, к. ю. н. Меглена Кунева, Димитър Тотев, Александър Кашъмов, Андрей Иванов и Вержиния Чернева”. Амбицията на екипа е да провокира обществена дискусия по “тези въпроси”, тъй като правото на информация е в основата на много други основни човешки права и т. н. В дискусията от мрежата са участвали Христо Христов от Стара Загора, Радка Балева от Бургас, Стела Ковачева от Разград, Цолка Генова от Русе, Веселка Венкова от Велико Търново, Ваня Авджиева от Ямбол, Людмила Господинова от Добрич, Веселина Седларска от Сливен, Венцислав Петров от Варна. Това са и част от първите хора в “мрежата”. Помня, че бяха привлечени и Аделина Делийска от Пазарджик, Анелия Славейкова от Видин, Никодим Даневски от Плевен, Любомир Йорданов от Монтана, Петър Симеонов от Габрово. Малко по-късно се появиха Антон Василев от Хасково, Стела Бочева от Ловеч, Йордан Георгиев от Силистра, Дияна Бончева от Ямбол и останалите координатори, с които днес работим заедно.

Един от първите документи, които получихме от фондацията, беше “Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на РБ”, обнародван през април 1990 г. Открих сред бумагите си и списък с първите координатори от страната, били са 20 - от Пазарджик, Видин, Варна, Ямбол, Сливен, Велико Търново, Пловдив, Ловеч, Добрич, Плевен, Кърджали, Монтана, Бургас, Перник, Разград, Стара Загора, Враца, Русе и София.

Написаното дотук е от 24 юни 2002 г., във Велико Търново, за което дължа благодарност на Антон Андонов, че ме провокира да си го спомня.

Сега се сещам за една мисъл, която гласи, че “гениалността в политиката не е в това да създаваш, а да укрепваш”. В политиката може и да е така, но твърдението важи и за координаторската мрежа на ПДИ, защото това, което сме днес, е създадено от Николай Нинов. Нямало е как да не се получи, защото Николай е от хората, които могат да направят онова, което искат, просто знае как и затова му се получава. Много често, когато е необходима спешна реакция по нашата проблематика, се сещам какво би ме посъветвал Нинов да сторя. И го правя.

Сред “укрепителите” на мрежата, освен целият юридически екип в София и Гергана Жулева, която е майката на ПДИ, са, за кратко Еми Барух, и за повече от петилетка Антон Андонов. Мога само да им благодаря, че успяха да съхранят създаденото, да организират работата ни и да запазят приятелствата. На ред е Ралица Кацарска и съм сигурна, че традицията в ПДИ е това, което е.

Като разсъждаваме върху силата на мрежите и неизбежно се сещаме най-напред за Интернет, е редно скромно да признаем, че още със създаването на ПДИ една от добрите идеи е била именно тази - бързо да се изгради мрежа, а координаторите да са журналисти, защото освен многото обструкции, които създаваме в работата, поради професионалната си обстоятелственост, сме хора, които знаят какво е ред, график, бързина и точност на реакцията.
Затова не е било нужно време, за да се убеждаваме в необходимостта и силата на един закон, който трябва да обслужи информираното гражданско общество при взимането на правилни решения.

Стефан Цвайг е казал, че ”бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план - над импровизирания порив, реализмът - над романтиката”. Прозрението на писателя може да се отнесе към работата на ПДИ и в частност на мрежата й, която на принципа на японската капка вече си направи кладенче. Затова днес с нас са толкова много приятели от неправителствения сектор, от държавната администрация и граждани, отпили живителна глътка от нашето кладенче, в което като не стига “водата”, Кашъмов, Кирил, Фани и Дарина винаги са готови да помогнат.

Не ми се ще в днешния, за нас празничен, ден да говорим за трудностите в работа, но искам да отбележа надеждата си, че като се изредят във властта сериозните политически сили, което е на път да се случи, просветителската част от ангажиментите ни ще намалее. Защото политиците вече ще са разбрали, че “властникът е първият слуга и първото длъжностно лице в държавата”. Гражданите пък дотогава ще са осъзнали, че правата на народите са тяхна собственост и се надявам да сме се научили да я стопанисваме.

Десет години са солиден период в живота на ангажирания човек. За последните десет много неща при мен се промениха. Константа са децата ми, журналистическата професия и ПДИ - благодаря на всички, с които ме срещна каузата достъп до информация.