Информационен бюлетин
Брой 9(33), м. септември, 2006

Чиновниците мислят, че притежават нещо изключително ценно
смята Ивайло Хлебаров от екологично сдружение “За Земята”

Интервю на Диана Банчева, ПДИ с Ивайло Хлебаров от екологично сдружение “За Земята”. Зелената организация бе отличена със "Златен ключ" в категорията за неправителствена организация, най-активно и резултатно използвала Закона за достъп до обществена информация.

Очаквана или неочаквана беше тази награда за вас? Като всяка награда, тя е абсолютно неочаквана. Много рядко се говори за работата на организациите в неправителствения сектор, особено тези, които се занимават с опазване на околна среда. Много рядко те биват оценявани за това, което правят, така че тази награда първо е изненадваща и второ е едно признание за това, което вършим през последните години и което "За Земята" ще продължи да върши. Наистина съм изненадан от това, което се случи днес, и пожелавам тази наградата на всеки. С каква цел използва “За Земята” Закона за достъп до обществена информация? “За Земята” използва ЗДОИ в изключителен широк спектър от случаи и въпроси, не само свързани с околната среда. Както вече стана дума, сдружение “За Земята” е член на една международна мрежа от неправителствени екологични организации - CEE Bankwatch Network, която се занимава с мониторинг на проекти, финансирани от международни финансови институции като Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Еврофондовете. Ние търсим информация специално как българската администрация изразходва тези фондове, ако говорим за Еврофондове. Ако говорим за проекти, финансирани от международни финансови институции - дали тези проекти са съобразени с българското и европейско екологично законодателство, дали се спазват политиките на самите банки.

Много важен аспект е за какво въобще се харчат тези пари, т.е. типа проекти. Ние сме установили, че при т.нар. “зелени политики”, които имат тези банки, парите много често се влагат в деструктивни за околната среда, а и социално деструктивни проекти. Проектите, които сме наблюдавали в България, са доста - автомагистрала “Люлин”, автомагистрала “Струма”, Националният център за третиране на опасни отпадъци край Раднево, концесиите за подземните богатства, предимно за златните концесии. Други проекти, които сме наблюдавали, са концесиите за "Софийска вода" и за отпадъците на София, при които, както знаете, Столичната общината се опитва да привлече като консултант програмата JASPERS.

Постигнахте успехи, водихте съдебни дела за достъп до информация. Това ли е начинът за постигане на прозрачност в работата на институциите?

За съжаление Законът за достъп до обществена информация, както и делата, които водим, няма да са достатъчни, за да станат нашите институции по-отворени към обществеността и гражданите. Един от основните проблеми е, че в администрацията много често няма разбиране, че трябва да има лесен достъп до една информация. Голяма част от чиновниците мислят, че притежават нещо изключително ценно, което трябва да пазят и което не е за очите на всеки. Друг основен проблем, който имаме като неправителствена организация, е достъпът до правосъдие. Това е нещо, за което и екологичните организации в Европейския съюз се борят - да имат равен достъп до правосъдие, наред с достъпа до информация. В момента тази битка се губи дори на европейско ниво. В България това е особен проблем, тъй като много често, след като заведем дела, дори по Закона за достъп до обществена информация или срещу някое решение на даден орган, те не приключват много бързо. Причината не е, че ние сме нарушили някои от изискванията, а просто защото в България практиката е такава.

Имате ли фаворит в някоя от днешните категории на задължените да предоставят информация?

Склонен съм да определя не един, а два фаворита. Първо искам да кажа, че според това, което чух от г-н Василев, излиза, че през 2006 година е постигнат голям напредък в ръководеното от него министерство, а и въобще в областта на достъпа до информация. Ако не се лъжа, Законът за достъп до обществена информация е приет през 2000 година. Оттогава са минали шест години и изведнъж се отчита големия напредък. Аз мисля, че това трябваше да се случи много отдавна. Успехите, които министърът представи, не мисля, че са големи успехи за шест години работа на администрацията. Мои фаворити в момента са Столична община, която продължава дори да не отговаря на последните ни заявления за достъп до информация. Налага се ние да им звъним, да изпращаме заявленията по факс, защото незнайно как са ги загубили, да им диктуваме входящи номера и да чакаме в офиса със стиснати палци, те евентуално да отговорят. Днес получихме отговор, който по никакъв начин не отговаря юридически на критериите за решение по ЗДОИ. Все пак ни отговориха, макар и с огромно закъснение. Сега ще трябва да се консултирам с Програма Достъп до Информация дали този отговор може да се оспорва пред съда. Друг мой фаворит е Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според мен това министерство има една от най-сложните процедури за електронно подаване на заявления за достъп до информация. Не мога да разбера защо трябва да се изисква електронен подпис и други сложни действия да бъдат извършвани, за да се пусне едно заявление за достъп до информация по електронен път. Едно електронно писмо се разпознава от всички европейски институции, включително от Европейската комисия, от всички банки, като нормален и легален начин за искане на информация. Това нещо в МОСВ още не са го разбрали и според мен прилагат всякакви възможни технически дивотии, за да откажат всеки желаещ да ги попита през Интернет. Този човек трябва да ходи до пощата, да изхарчи време и хартия, за да пусне своите заявления. Това е безумен механизъм, с който вероятно се гордеят.