Информационен бюлетин
Брой 9(33), м. септември, 2006

Годината на пробива
интервю с Вилям Попов, носител на наградата “Златен ключ” за 2006 г.

С Вилям Попов, гражданин най-активно използвал правата си по ЗДОИ, 3 пъти носител на грамота в Деня на правото да знам и носител на "Златен ключ" за 2006 г., разговаря Диана Банчева от ПДИ

Какво означава за теб тази награда?

За мен тази награда е една много престижна награда. Престижна е затова, защото по моите разбирания, тя не е свързана с власт, не е свързана с пари. Тя е свързана с гражданската активност, с човешкия морал, с нетърпимостта към произвола, некадърността, неморалността в управлението. Тя е престижна и затова, че с нея аз не печеля нищо професионално, не печеля финансови средства, но печеля нещо, което за мен е много, много по-важно. Ние сме едни пионери, първопроходци по пътя на демократизиране на нашето общество. Оказва се, че правото на достъп до информация е наистина едно от най-важните човешки права. И тъй като аз се занимавам с наука, мога да кажа, че мотивацията, движещата сила на учения, е любопитството. Той иска да знае какво става. Така е открил природните закони. Аз също се интересувам да знам какво става зад бетонните стени, зад здравите врати на властта. Искам да знам как взимат решения, как изразходват нашите пари?

Представям си страната Демократия, в която сградите на властта са стъклени. Ние сме обществото на стъкларите. Искаме да остъклим - не наведнъж, на части - властта в нейните сгради. Тези сгради сега са каменни, с дебели стени, с масивни врати. Влизал съм в Президентството, в Министерския съвет, за да подавам заявления. В Община Павликени, макар и в по-малък размер, е същото - същата сграда, същите врати. И може би заради мен и заради още един секретар на нашия клуб, сложиха втора врата, която се отваря само отвътре.

И когато тези врати не се отварят, ти използваш Закона за достъп до обществена информация?

Нашият специален гост от ООН, господин Буне, днес говори за достъп до информация и демокрация. Аз много силно свързвам тези две понятия.

Ако в България има действащ инструмент, даващ силна подкрепа на гражданите, за да могат те да искат информация от властта, то това е Законът за достъп до обществена информация. Основната заслуга да има такъв баланс на властта е на създателите на този закон, и веднага след това - на Програма Достъп до Информация, която много силно го прилага. Вие не го прилагате като чиновници, затова гражданите ви търсят, затова те намират подкрепа у вас. По този начин около ПДИ се случи едно от най-интересните явления в България по пътя на демократизация. Това е процесът на кристализация. Около една прашинка, около едно малко кристалче или молекула, поставена в съответен разтвор, започва нарастването на кристал. Центърът сте вие, а около вас се събират активни граждани. Усилията са съвместни. Едните без другите не могат.

Вилям Попов подава заявления до представителствата на различни нива на властта - от президент, през министър председател, различни министерства, до кмет. Каква е твоята стратегия в търсенето на информация?

Подал съм 36 заявления по най-различни проблеми до най-различни инстанции. Това на пръв поглед би навело на мисълта, че аз съм един човек, който просто заради подаването и заради това да съди управляващите, подава заявления тук и там. Разбира се, аз имам своята стратегия. Първо, исках да проверя дали има нещо общо между различните нива на властта, от президент до кмет. За законодателната и изпълнителната власт вече мога да кажа, че реагират почти по един и същи начин. Управляващите не обичат да ги питаме. Обичат да работят на тъмно. Обичат да се наричат “взимащи решения”. Второ, установявам, че както сега е модерно да се казва, административният капацитет, а според мен и интелектуалният капацитет, на управляващите и управляваните е несравним. Читавите, хубавите, моралните хора, двигателите са според мен в подмножеството на управляваните, на гражданите.

Министърът на държавната администрация г-н Николай Василев, който уважи нашата церемония, цитира числа, илюстриращи напредъка на администрацията в работата й в полза на гражданите.

Министър Василев се опита да говори откровено и това ми хареса. Има напредък. Той каза, че тази година е година на прелома, аз бих казал - на пробива. Аз съм един от хората, начело с ПДИ, които пробихме.

Ето и един пример. Подал съм едно заявление за достъп през август до Министерството на труда и социалната политика. Затварят домове за стари хора и за хора с психически проблеми, защото Европа е казала. Аз ги питам: колко заведения са затворили по месеци, къде са изпратени тези хора и т.н. Прехвърлиха заявлението ми от министерството към една от дирекциите - "Социално подпомагане", и ме уведомиха за това. От тази дирекция близо месец не получих нищо. Търсих ги по телефона, нещо, което аз не предпочитам. Не се обаждаха. Написах едно писмо - тревожно, предупредително, леко остро. С властта си позволявам доста остро. Те обаче никога не си позволиха да ми отговарят така. Това вече е нещо. Вчера, точно преди днешното празненство, след 17.30 часа, т.е. след края на работното време, се обажда една госпожа и казва: "Г-н Попов, получихме Вашето писмо. Ние сме разтревожени, че не сте получили нашия отговор. Аз ще Ви пиша писмо, но исках лично да Ви информирам, че Ви приготвят голям материал. Ще го получите." Значи, от министерството се обаждат на мен. Кой съм аз? Гражданин. Гражданин се оказва друго ниво.

Мисля, че сега е времето да се организират гражданите, след като са поизплашили властта, накарали сме я да отговаря на въпросите ни, нека развием това. Да искаме участие на гражданите във взимането на решения.

Кой очакваш да продължи тази работа?

И в двете ми граждански сдружения - едното е "Компетентност и морал" в Павликени, с национален обхват, другото е "Психохроник" - съм разочарован от активността на гражданите. Правим събрание, пиша на кмета остри неща, викаме го да дойде на общо събрание, плащаме за салона на читалището - 800 места. Той идва и идват 25-30 граждани.

Какво трябва да се направи, за да се провокира гражданската активност?

Аз знам професионално, че когато човек си поставя някаква цел или работи по проект, както е модерно днес да се казва, той трябва да си поставя най-високата възможна цел. Може да си имаш проект за 100 години, което всъщност е мечтата. Докъдето и да стигне по пътя на нейното осъществяване, все е добре. Бях предложил в Павликени - като казвам Павликени, аз не говоря само за там, това е типично за всички органи на властта - проект "Стъклена община". Тогава кметът каза: "Тук идва един откачен професор, който искал всичко да съм обяснявал на гражданите". Но това той да каже такова нещо беше успех. Управляващите обичат спокойните общества. В Павликени бе спокойно, защото никой нищо не казваше. Спокойните общества са мъртви, неразвиващи се, загниващи. Неспокойните общества, там където има движение, ферментация - те се развиват. За да се постигне това, е необходима апостолска работа и това, което тук се прави - организация и привличане на медиите. При ПДИ това се е получило. Има кристализация. Сега този кристал трябва да започне да свети.