Информационен бюлетин
Брой 7(31), м. юли, 2006

В началото на всяка година официално се публикува Националният рамков договор (НРД) между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ). Към него се приемат и програми за безплатно лечение на определени заболявания. Въпросните програми за тази година са разработени на основание и по реда на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор - 2006, и представляват вид нормативен документ, приет по съответния ред. Съгласно същия член на НРД 2006, всяка програма за лечение на заболяване съдържа всички критерии за включване на здравно осигурени лица (ЗОЛ) в програмата, както и всички необходими документи, които трябва да се представят за разрешаване отпускането на лекарства.
Редовна практика стана с решение на Управителния съвет на НЗОК да се променят програмите за безплатно лечение, а още по-редовна практика е тези промени да не се публикуват, да не се обнародват, информация за това да няма никъде.

Какво най-често произтича от това?

Не знаейки за новите правила, много от пациентите напразно подготвят документите си за кандидатстване. А това струва както време и нерви, така и пари, по точно:
- пари за изследвания;
- пари за транспорт - те трябват на тези, които нямат късмета да живеят в София, Пловдив или Варна, където е възможно да се направят основните изследвания.

Самата НЗОК също губи пари, защото някои от пациентите правят изследванията си по клинични пътеки, които се заплащат от касата.

НЗОК е най-осъжданата институция в България по дела за достъп до информация (само ПДИ е спечелила над 10 такива). Въпреки това, ръководството на касата упорито продължава системно да не изпълнява задълженията си за предоставяне на информация.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗДОИ - институциите са абсолютно задължени да публикуват и съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тя:
1. може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество;
3. представлява или би представлявала обществен интерес;
4. следва да бъде изготвена или предоставена по силата на закон.

Само за 2006 година можем да посочим поне два случая в тази посока:

1. Програма за безплатно лечение на Множествена склероза

В публикувания окончателен текст на тази програма, която, както казахме, представлява официален акт на НЗОК, е посочено ясно и недвусмислено на какви условия трябва да отговарят кандидатите и какви документи трябва да представят при желание да бъдат включени в програмата. Никъде в официално публикувания документ не е посочено ограничението: “Участници в програмата на НЗОК за лечение на множествена склероза в предишни години не могат да кандидатстват в същата програма през 2006 година.”

По-късно обаче, с решение на Управителния съвет на НЗОК - е прието, че НЗОК ще заплаща само двугодишно лечение с цел даване възможност на по-голям брой хора да бъдат включени в програмата.
Това решение на Управителния съвет никъде не е публикувано официално. За съществуването му са уведомени единствено районните здравноосигурителни каси, в които следва да се подават документите за кандидатстване.

2. Програма за безплатно лечение на безплодие при жената

В публикувания окончателен текст на тази програма, която, както казахме, представлява официален акт на НЗОК, е посочено ясно и недвусмислено на какви условия трябва да отговарят кандидатите и какви документи трябва да представят при желание да бъдат включени в програмата. Никъде в официално публикувания документ не е посочено ограничението: “Участници в програмата на НЗОК за лечение на безплодие при жената през 2005 година, не могат да кандидатстват в същата програма през 2006 година.”

По-късно обаче, с решение на Управителния съвет на НЗОК - РД-УС-0414/09.01.06г. - е прието, че НЗОК ще заплаща само един опит по процедурата “in vitro” с цел даване възможност на по-голям брой жени да бъдат включени в програмата.

Това решение на Управителния съвет също никъде не е публикувано официално. За съществуването му са уведомени единствено Районните ЗОК, в които следва да се подават документите за кандидатстване.

Какво обикновено произтича от непубликуването на промените в програмите за безплатно лечение? Служителките в съответните РЗОК просто отказват да приемат документите на пациентите, неотговарящи на новите критерии. От това следват скандали по гишетата, разтреперани служителки, разплакани пациенти. Последват разправии на степен фортисимо: “Нямате право, длъжни сте поне да ми приемете документите!”, “Не мога, имаме разпореждане от горе!”, “Къде пише, че не отговарям на условията?” “Началниците казаха!”, “Искам входящ номер!”, “Няма, не мога!”, “Ще ви съдя!” и т.н., и т.н.

3. Програма за безплатно лечение на рак на гърдата

Подобно нещо се случи с програмата на Министерство на здравеопазването за лечение на онкоболни жени. Тук също, в средата на годината, неизвестно как са променени критериите за включване на здравноосигурени лица в програмата за лечение на рак на гърдата. Внезапно, в средата на месец юни, лекуващи лекари спират да изписват безплатното лекарство “Золадекс” на онкоболни жени на възраст над 35 години. Информация за новото възрастово ограничение, официално не е публикувана никъде.

Самите лекари твърдят, че са уведомени за тези промени по телефона от Министерство на здравеопазването. Това, уви, е и единствената от представените истории с неочаквано хубав край. След медийния шум министерството преразгледа въпроса и възрастовото ограничение е премахнато. И понеже никъде не е публикувано - все едно не е съществувало.

Твърде интересно е какво би могло да бъде рационалното обяснение на тази тайнственост около промените в програмите за безплатно лечение. Кому е нужно да се разиграват болни хора, и без друго емоционално изтормозени?

Най-странното е, че никой конкретно не би могъл да печели от непубликуването на тази информация.

Възможно, но по-страшно, би било обяснението, че на никой изобщо не му пука за пациентите и за това хич и не се хаби да ги уведомява за промените.

По-вероятното разумно обяснение се крие в това, че не е много сигурно дали съществува правно основание в НРД 2006, което да дава възможност на Управителния съвет на НЗОК самостоятелно да променя критериите и условията на програмите за безплатно лечение. Вероятно, осъзнавайки липсата на възможност това да стане, ръководството на НЗОК не публикува промените и не уведомява официално болниците и медицинските центрове. Разпраща единствено забрана до РЗОК-овете да приемат документи на “непригодните” кандидати. Като авангард за борба с пациентите естествено се изваждат обикновените служителки или личните лекари - според случая.

Очевидно никой в НЗОК не разбира пълния абсурд на това, официален акт на институция, от който произтичат правни последици, да не може да бъде получен дори по реда на ЗДОИ.

Очевидно никой в НЗОК не осъзнава, че публикуването на подобна информация не е въпрос на добрата воля на ръководството на НЗОК, а е задължение по Закона за достъп до обществена информация. Колко още дела срещу Касата трябва да бъдат спечелени, за да могат служителите на НЗОК да се поупражняват малко и да усвоят правилата на закона?