Информационен бюлетин
Брой 7(31), м. юли, 2006

От години практиката на българския съд по дела за достъп до информация се следи с интерес у нас и в чужбина. У нас - защото решенията на съдилищата са мерило за собствената ни чувствителност към правата на гражданите, прозрачността и отчетността на публичната администрация, превенцията на корупцията. В чужбина - защото България е между държавите, в които не действа комисия или омбудсман по достъпа до информация, но пък търсещите информация интензивно се обръщат към съда за защита на правата си. Така независимият арбитър дава насоки по тълкуването на закона и създава задължителна практика, както е в Холандия и САЩ.

През първото полугодие на 2006 г. Върховният административен съд постанови няколко решения, които се отнасят към тълкуването на различни ограничения на правото на достъп до информация и по-точно - на техния обхват и приложимост в определени случаи.

Едно от най-проблемните ограничения (или “изключения”, както ги нарича Конституционният съд) на правото на информация е свързаното с т. нар. “подготвителни документи” - чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според останалите национални законодателства неговата цел е в определени случаи да се запази независимостта на консултативния процес при административната преценка до приключването на съответната процедура. Според ЗДОИ това ограничение може да трае повече - до 2 г. след създаването на информацията. Тази отиваща отвъд принципа за “пропорционалност” законова защита от прозрачност и широката употреба на ограничението (според годишните доклади на Министъра на държавната администрация то е второто най-прилагано) наложиха по-прецизното очертаване на пределите на приложимостта му. Така тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че протоколите от обществените обсъждания, проведени в рамките на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекти и дейности, не могат да бъдат отказвани на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. “Общественото обсъждане, провеждано по реда на ЗООС е самостоятелен етап от процедурата по приемане на решение по ОВОС от компетентния орган, поради което съставеният протокол за същото няма белезите на подготвителен документ, изготвен от помощен орган с оглед издаване на крайния акт” - мотивира се съдът.¹

Тълкувайки употребения в чл. 13 термин “информация с несамостоятелно значение” магистратите приложиха изведеното от Конституционния съд в Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г. правило за ограничителното тълкуване на изключенията от правото на информация.

Възможностите за широко и противно на целта на закона прилагане на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ бяха ограничени и чрез друго решение на ВАС, този път - петчленен състав. Разменените становища и други документи на Външното министерство по повод демонтирането на едва-що поставения паметник на хан Аспарух в гр. Запорожие, Украйна, не могат да бъдат отказани като “подготвителни документи”. Според съдебния състав “съдържащата се в тях информация не е конкретно свързана с подготовката за издаване на краен акт на административния орган, от който [акт] заявителят би получил интересуващите го сведения”.² С други думи, според приетото тълкуване, становища и консултации, които не са свързани с приемането на конкретен акт, придобиват самостоятелно значение, защото единствено от тях гражданинът може да си състави мнение за дейността на администрацията, каквато е целта на ЗДОИ.

Четири съдебни акта през 2006 г. се отнасят до въпроси около т.нар. класифицирана информация - държавна или служебна тайна. Особено внимание заслужава постановеното на първия работен ден от годината - 03.01.2006 г., решение на тричленен състав по въпроса свободен ли е достъпът до доклада на службите за сигурност относно участието на български фирми в сделки с Ирак (т.нар. в пресата “Иракгейт”). “ ... В случая предмет на заявлението за достъп е не оперативната работа на тези служби, а само резултат от нея” - мотивира съдът убеждението си, че в случая не става въпрос за класифицирана информация.³ Според приложения списък към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) само доклади относно оперативната работа на службите за сигурност могат да бъдат преценявани като държавна тайна. “Дори да се приеме, че чрез оповестяване на резултата би възникнала опасност от разкриване на защитена по т. 9 информация, този риск може да бъде предотвратен чрез предоставяне на частичен достъп по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ”, завършва разсъждението си съставът. За първи път беше дадено ясно тълкуване, което държи сметка за баланса между правото на информация и защитата на държавната тайна и не допуска тотално предимство на тайната пред правото. Това бе особено важно с оглед разпространената административна практика след приемането на ЗЗКИ.

Два други тричленни състава на ВАС отхвърлиха тезата на администрацията, че договорите на министъра на финансите с “Краун Ейджънтс” и на министъра на регионалното развитие и благоустройството с “Магистрала Тракия” АД, както и оценките на концесията, са класифицирана информация. За първия договор, маркиран с гриф “поверително”, съдът зае становището, че “намира за неоснователен неговия [на министъра на финансите] мотив, че договорът в своята съвкупност съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна”.⁴ Що се отнася до втория договор, според съда няма данни той да е служебна тайна, след като “административният орган не се е позовал на закон, който да я определя като такава, нито на одобрен от него списък, съдържащ категориите информация, подлежащи на класификация като държавна тайна в системата на Министерството ...”.⁵

Интересни мотиви изложи Софийският градски съд, който отмени отказа на директора на Националната разузнавателна служба да предостави достъп до информация, свързана с убития в Лондон български писател Георги Марков. Според съда, щом административният орган не е представил доказателства да е преразгледал съгласно пар. 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ засекретените в миналото документи, то след изтичането на сроковете за защитата им същите са станали общодостъпна информация.⁶

Не така безпротиворечива практика се създаде по случаите, в които се твърди защита на търговски интереси (търговска тайна) или лични данни. В постановени общо четири решения, свързани с въпроса за защитените лични данни и шест решения, свързани със защитата на търговския интерес, съдилищата приемат различно тълкуване на различни норми. В едни случаи се смята, че при конфликта между правото на информация и правото на защита на личните данни категорично надделява второто, независимо дали става въпрос за публични личности, поради чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ.⁷ В друго решение е балансирано в обратната посока - броят, целта, продължителността на служебните пътувания на заместник кмета и разходите, свързани с тях, не могат да бъдат определени като “лични данни” по смисъла на чл. 2 от Закона за защита на личните данни.⁸ Декларациите на експертите по ОВОС не съдържат само лични данни и могат да бъдат искани по ЗДОИ, гласи друго решение на ВАС през годината.⁹

По въпроса за търговската тайна все още някои съдебни състави са на мнение, че третото лице самостоятелно и абсолютно свободно определя коя информация да е общодостъпна и коя - не. В по-новите решения все пак се подчертава, че определена информация е обявена за публична по закон и не може впоследствие да се обявява за тайна от частно лице.¹⁰

В заключение от прегледа на съдебната практика от полугодието може да се каже, че като цяло е налице тенденция към ограничително тълкуване на изключенията от правото на информация. Тя е ясна при тълкуването на понятията държавна и служебна тайна и “подготвителни документи”. Що се отнася до защитата на личните данни и търговската тайна, тук е необходимо по-ясно становище, което да държи сметка за това, че ограниченията на правото на информация са изключение от правилото и трябва да бъдат тълкувани стеснително. Това се отнася особено до публичните фигури.

1. Решение № 4239/ 2006 г. по а.д. № 10628/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Юлия Ковачева.
2. Решение № 2308/ 2006 г. по а.д. № 10940/ 2005 г. на ВАС, Петчленен състав, съдия-докладчик Таня Вачева.
3. Решение № 5/ 2006 г. по а.д. № 4268/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Ваня Анчева.
4. Решение № 1554/ 2006 г. по а.д. № 4596/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Таня Вачева, обжалвано.
5. Решение № 5451/ 2006 г. по а.д. № 6363/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Жанета Петрова.
6. Решение по а.д. № С - 31/ 2005 г. на СГС III - “Г” състав, съдия-докладчик Хайгуша Бодикян, обжалвано.
7. Решение № 6438/ 2006 г. по а.д. № 2527/ 2006 г. на ВАС, Пето отделение. съдия-докладчик Андрей Икономов.
8. Решение № 3101/ 2006 г. по а.д. № 8452/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Виолета Главинова.
9. Решение № 2910/ 2006 г. по а.д. № 10371/ 2005 г. на ВАС, Пето отделение, съдия- докладчик Андрей Икономов.
10. Решение № 8190/ 2006 г. по а.д.( № 3112/ 2006 г. на ВАС, Пето отделение, съдия-докладчик Юлия Ковачева.