Информационен бюлетин
Брой 7(31), м. юли, 2006

Анализ на законодателството: Кратък преглед на българското законодателство относно достъпа до документите на бившата Държавна сигурност (продължение от миналия брой)
Кирил Терийски, ПДИ

Уважаеми читатели, с оглед актуалността на темата за досиетата и очертаващия се нов опит за законодателна уредба на достъпа до документите на бившата Държавна сигурност (ДС) в миналия брой на бюлетина представихме основните моменти в двата действали през годините закона, уреждащи тази материя - от 1997 г. и от 2001 г. Представихме също и законопроекта за достъп и използване на документите на ДС и Разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен в Народното събрание на 10 май 2006 г. от Иван Костов (ПГ на ДСБ) и група н.п. За да завършим този своеобразен преглед на законодателството относно достъпа до документите на бившата ДС, представяме и основните моменти в законопроекта, внесен в Народното събрание на 29.06.2006 г. от Петър Стоянов и група народни представители (ПГ на ОДС).

Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб - внесен в НС от Петър Стоянов и група народни представители (ПГ на ОДС).

• урежда издирването, достъпа, разсекретяването и използване на документи на бившата ДС или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и обявяването на имената на лицата, заемащи публични длъжности и извършващи публична дейност¹1, за които се съдържат данни за сътрудничество към тези служби;

• по реда на закона се извършва предварителна проверка на лице, което е кандидат за член на Конституционния съд (КС), за президент или вицепрезидент, народен представител, кмет на община или общински съветник;

• дейността по установяване и обявяване на принадлежност към бившата ДС или бившето РУ на ГЩ се извършва от постоянно действаща комисия. Комисията се състои от 7 члена, избрани от НС за срок от 5 години, по предложение на различни парламентарни групи и/или граждански организации, като никоя парламентарна група или управляваща коалиция не може да има мнозинство в комисията;

• лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на РУ на ГЩ, както и лица облагодетелствани от тези служби, не могат да бъдат членове на комисията;

• членовете на комисията имат пряк и неограничен достъп до всички документи на бившата ДС, съхранявани в архивите на държавните институции, както и до документите на бившето РУ на ГЩ, съхранявани в Централния военен архив;

• установяването на принадлежност към бившата ДС или бившето РУ на ГЩ се извършва чрез:
а) установяване на дейност на щатен или нещатен сътрудник;
б) установяване на участие като съдия, следовател, дознател или адвокат в съдебни процеси срещу български граждани, по линия или поръчка на бившата ДС;
в) установяване на данни за лично облагодетелстване от бившата ДС или бившето РУ на ГЩ;
г.) установяване на лица, които са имали правни или политически компетенции, или които чрез злоупотреба с политическа власт са вземали решения на централно или местно ниво относно дейността на бившата ДС или бившето РУ на ГЩ;

• предвидени са редица гаранции за установяване на принадлежност по безспорен начин, включително и изслушване от комисията на лицата, за които не са налице достатъчно данни;

• разкриването на имената на лицата, за които е установена по безспорен начин принадлежност към бившата ДС или бившето РУ на ГЩ, се извършва от комисията чрез публикуване на доклад в Интернет страницата на комисията;

• всеки български гражданин може да поиска от комисията справка дали за него е събирана информация от бившата ДС или бившето РУ на ГЩ;

• всяко лице, за което е събирана информация от бившата ДС или бившето РУ на ГЩ има право на пряк достъп до личното си досие, както и до всички други документи, в които се упоменава името му от бившата ДС;

• засегнатите лица (за които ДС или РУ на ГЩ е събирала информация) имат право да поискат засекретяване на документи, съдържащи лична или семейна тайна;

• всеки български гражданин може да поиска от комисията справка дали е бил щатен или нещатен сътрудник на бившата ДС или бившето РУ на ГЩ;

• всяко лице, за което е установено по безспорен начин, че е сътрудник на бившата ДС или бившето РУ на ГЩ, има право да се запознае с документите, съдържащи се в неговото лично и работно дело. Такова лице може да направи обосновано възражение относно достоверността на документите пред комисията, която извършва проверка като решението й е окончателно.

• комисията, съгласувано с представители на настоящите служби за сигурност, както и на Държавната комисия по сигурността на информация, може да разсекретява документи или части от тях, които не са от значение за националната сигурност;

• разсекретените документи се предоставят на засегнати лица, когато се отнасят за тях, или се предават за съхранение в Централния държавен архив по реда на глава трета от Закона за държавния архивен фонд.

Колкото до настоящата регламентация на достъпа до документите на бившата ДС, следва да се има предвид, че конкретна такава е налице единствено по отношение на документите на бившата ДС, които се съхраняват в архива на МВР - виж в рубриката “Коментар на юриста” повече за Инструкция № I-113 от 24.06.2002 г. за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР.

1. В § 1, т. 11 и 12 от законопроекта са дадени легалните дефиниции на понятията “публична длъжност” и “публична дейност” , като това е направено чрез изброяването на категориите длъжности и дейности, които са публични по смисъла на този законопроект.