Информационен бюлетин
Брой 7(31), м. юли, 2006

Интервю: Десет години бяха нужни, за да се стигне до приемането на Закона за достъп до архивите на Секуритате¹
интервю с Ладислау Чендес

На 20 юли в Националния дворец на културата се проведе международна конференция “Паметта за миналото в името на бъдещето”, посветена на отварянето на архивите на тоталитарните секретни служби в България. Конференцията се проведе по инициатива на Българска медийна коалиция, Център за подкрепа на лица, преживели изтезания - АСЕТ, Програма Достъп до Информация, Български Хелзинкски комитет, федерация “Зелени Балкани“ и сдружение “Евроинтеграция”, в сътрудничество с Групата на “Зелените” от Европейския парламент. Събитието беше открито от министъра на вътрешните работи Румен Петков и г-жа Елс де Хрун от Холандия, член на Европейския парламент. Изказване направи Йоахим Гаук, председател на Асоциация "Срещу забравата - за демокрация“, Германия. Бе представен законодателния и практически опит на Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния. С Ладислау Чендес от Националния съвет за изследване на архивите на Секуритате - Румъния, разговаря Диана Банчева, ПДИ.

Г-н Чендес, кога и как бе създаден Националния съвет за изследване на архивите на Секуритате в Румъния?

Съветът бе създаден през 2000 г., когато специален закон за първи път даде право на достъп до досиетата на бившите служби за сигурност в Румъния. Освен осигуряването на достъп, ние имаме и друга важна задача - да започнем разследване на хора, които са шпионирали лица, заемащи обществени постове в страната. Естествено, наша цел е да разберем и историческата истина, което може би е най-важната и най-трудна наша цел.

Как точно става прехвърлянето на архивните фондове от службите към съвета?

През 2005 г. Съветът за национална сигурност задължи всички институции да предадат архивите си на нас. В резултат досега сме получили 1,5 милиона досиета, които се равняват на 10 000 линейни метра документи. Нашата задача е да съхраним и да анализираме документите на бившите Служби за сигурност в Румъния.

Каква част от всички документи са тези 1,5 милиона?

Никой не знае точно. Ние се надяваме, че това е най-важната и основна част от документацията. Освен Румънската разузнавателна служба и други институции са задължени да ни предоставят документи, създадени по времето на Секуритате. Това са Външните разузнаватели служби, Разузнавателната служба към Армията, Министерството на правосъдието. Така че има още доста документи, които предстои да получим.

Как бе иницииран процесът на отваряне на архивите, кой бе основният застъпник за отварянето на тези архиви?

Една от най-важните фигури в този процес бе Тику Думитреску, който е една от жертвите на комунистическата система. Той е лежал 13 година в затвора и знае много добре какво означава тоталитарния терор. В момента той също е член на съвета. Той е в комисията, която взима решения по заявления за достъп до архивите. Комисията се състои от 11 души и гласуваме също както в съда се гласува за случаите, които разследваме.

Много политически партии и граждански организации взеха участие в този процес. В крайна сметка правителството бе принудено през 2000 г. да стартира процеса.

Как всъщност започна при вас кампанията за отварянето на досиетата?

Първо бе прокламацията от Тимишоара през 1990 г., като нейната водеща цел бе да призове към морал управляващите. Десет години бяха необходими, за да се стигне до приемането на закона, за който споменах. Този закон последно бе променен през февруари тази година. С последната поправка ние разширихме кръга от хора, които могат да бъдат разследвани от нашата комисия. Дадохме право и на гражданите от страните в Европейския съюз на достъп до досиетата.

Имаше ли консенсус при приемането на закона през 2000 г.?

Той бе приет от Сената с голямо мнозинство, но пълен консенсус нямаше. Нашият съвет в момента включва представители от всички политически сили в страната. Например - аз бях номиниран от унгарското малцинство в Румъния, чиято политическа сила ме препоръча на църквата и в крайна сметка Евангелистката църква ме предложи за тази комисия. Аз не съм там по политическа линия.

Значи сте религиозна фигура също като пастор Йоахим Гаук от асоциацията "Срещу забравата - за демокрация" в Германия?

Да, точно така. Аз никога не съм бил член на Партията на унгарското малцинство и никога не съм имал политически функции.

Какви са основните проблеми, които срещате при работата си?

Румъния не е много малка. Аз смятам, че е необходимо да бъдат създадени регионални звена на Съвета, за да улесним достъпа на повече хора до архивите. Ние не разполагаме и с много голям финансов ресурс, за да отворим досиетата. За пример полската институция разполага с 25 милиона евро годишен бюджет, за да си върши работата, а ние имаме 5 пъти по-малко пари. Въпреки това ние ще направим нужното.

Трябва да обработим тези досиета, за да ги направим свободно достъпни поне за следващото поколение.

Отварянето на досиетата свързано ли е по някакъв начин с процеса на присъединяване към ЕС?

Когато започнахме отварянето на архивите през 2000 г. приемането ни в ЕС беше нещо твърде далечно. Много е важно да не се формализира процесът и просто да се приеме някакъв закон, заради натиск отвън. Отварянето на досиетата не трябва да се прави за нещо друго, освен заради самата Румъния и румънците. Именно поради това ние го правим.

Българският министър Румен Петков заяви, че няма да бъдат публикувани имената на секретните сътрудници от чужбина. Вие ще ги оповестявате?

Да, тези досиета ще бъдат отворени. Ние сме задължени да предоставяме всякаква информация на тези, които я поискат. В същото време не е добър подход да се криминализират конкретни личности, а дейностите, които те са извършвали.

Говорил ли сте с сътрудници на Секуритате и те чувстват ли вина за това, което са правили?

Говорил съм с много хора от тези служби. Някои от тях наистина чувстват вина за това, което са правили. Други - не, или го прикриват.

Има ли нещо, което вие бихте могли да препоръчате на българските законодатели за създаването на закон и институция като вашата?

Аз съм сигурен, че България върви по собствения си път и пожелавам на своите български приятели хора като Йоахим Гаук да им помагат в борбата за отваряне на досиетата.

1. Докладът за състоянието на достъпа до информация е достъпен на Интернет адрес: http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm