Информационен бюлетин
Брой 6(30), м. юни, 2006

Коментар на юриста: “Чиста вода - на почтена цена” и търговската тайна
Александър Кашъмов, ПДИ

Случай:

В рамките на гражданска застьпническа кампания “Чиста вода - на почтена цена" председателят на гражданско сдружение “Обществен барометър” Юри Иванов се обърна към нас с молба да разтълкуваме понятието "търговска тайна" застъпено в чл. 25 ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Услугите, свързани с доставката на питейна вода от съответните водни оператори, са определени като "обществени" в ЗА, доп. разпоредба, парагр. 1, т.З.

От друга страна, в ЗЗП (глава втора), също е отразено задължението на търговеца да предостави информация на потребителите.

Неизяснен остава въпросът, каква е тази "търговска тайна", която доставчикът на услугата "питейно водоснабдяване" съхранява и трябва да скрива от гражданите ?!

Становище на ПДИ

Във връзка с постъпилото запитване напомняме следното:
Съгласно чл.41 от Конституцията на Република България и Закона за достъп до обществена информация всеки има право на достъп до информация, която е създадена или се съхранява от държавните и другите публични институции. Разбирането на Комитета на министрите на Съвета на Европа за значимостта на правото на достъп до информация е отразено в Препоръка (2002) 2 към държавите - членки относно достъпа до официални документи. В нея е прието, че

широкият достъп до официални документи дава възможност на гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище относно състоянието на обществото, в което живеят и органите, които ги управляват. Достъпът до официални документи същевременно насърчава информираното участие на обществеността по въпроси от общ интерес - повишава ефективността и ефикасността на администрацията и подпомага поддържането на нейната почтеност, като предотвратява риска от корупция. Той допринася за утвърждаване легитимността на администрацията като организация за предоставяне на обществени услуги и за укрепване на доверието на обществеността в държавните органи¹.

В същия дух е и тълкуването, прието от Конституционния съд в Решение № 7/ 1996 г. по к.д. № 1/ 1996г., според което правото на информация може да се ограничава само по изключение, като:

При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес.

Според чл.3, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К услугите са дейности от обществен интерес. От своя страна В и К операторите имат редица задължения, определени в закона, като извършват споменатите дейности в обществен интерес и обслужват обществото (израз, употребен в чл.18, ал.1 от ЗРВКУ). За В и К операторите в закона са предвидени задължения по активно предоставяне на информация, по тяхна инициатива, напр. публикуване на прилаганите от тях цени. Дейността на В и К подлежи на контролиране от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От изложеното следва, че В и К операторите са уредени като публичноправни субекти по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ.

С нормата на чл.25, ал.2 от ЗРВКУ е създадено специфично задължение за длъжностните лица и регистрираните експерти, извършващи проверка. На тази норма Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която в качеството си на държавен орган е задължен да предоставя информация субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, не може да се позовава на чл.25, ал.2 от ЗРВКУ, за да отказва поискана информация (в този смисъл е Решение № 10539/ 2002 г. по адм.д. № 5246/ 2002 г. на ВАС V о.). Това е така, защото при постановяване на отказ по чл.38 от Закона за достъп до обществена информация, държавният орган трябва да посочи правните и фактическите мотиви за отказа. Това означава предварително да определи обема на информацията, чието запазване в тайна ще е достатъчно, за да се защити съответният интерес, конкурентен на правото на информация.

В случаите на търговска тайна трябва да се изхожда от определението, дадено в § 1, т.7 от Допълнителната разпоредба на Закона за защита на конкуренцията, според който

“Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

Какъв е интересът на правоимащите от защита се определя обективно, т.е. не може да се приеме, че те субективно, във всеки един момент, си определят сами какви данни е в техен личен интерес да се защитят. Това произтича първо от самото понятие “правоимащи”, т.е. говорим за право с определени граници и обем. Второ, правото на достъп до информация може да се ограничава само с цел защитата на правата на другите - чл.41, ал.1 от Конституцията и чл.5 от ЗДОИ. Целта на Закона за защита на конкуренцията и на правата, предвидени в него, е защитата от “всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.”С други думи, може да се претендира единствено защитата на един търговец от нелоялна конкуренция с други търговци, а не абстрактна “тайна”.

Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) се прилага и за предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги в обществен интерес - чл.2, т.3 от ЗЗК. Той е приложим и за В и К операторите - § 1, ал.1, т.3 от ЗРВКУ. Същевременно, дейностите по държавен контрол на В и К операторите, не могат да бъдат тяхна търговска тайна, тъй като свързаната с тях информация не е създадена от и не принадлежи на съответните търговци. Контролната дейност е предвидена от закона и не може да се приеме, че нейното осъществяване и узнаване от обществото води до нелоялна конкуренция.

1. Цитирана в Реш. № 4694 от 2002г. на ВАС, 5-членен с-в по адм. д. № 1543/ 2002г. Целият текст на Препоръка 2002/ 2 е публикуван в одобрен от Съвета на Европа превод на адрес: http://www.aip-bg.org/documents/rec2_bg.htm