Информационен бюлетин
Брой 6(30), м. юни, 2006

Интервю: Всеки сам трябва да следи за спазването на закона
Сам Джейкъбсън, преподавател в Университета Уилъмет, САЩ


Основен елемент в структурата на Вашия курс е дискусията относно създаването на “култура на почтеност” в администрацията. Какво изразява това понятие?

Култура на почтеност се основава на презумпцията, че хората си вършат добре работата - сключват договори и правят всичко останало честно и добросъвестно, така че да не си мислят обикновените хора, че някой се възползва от служебното си положение. Има много начини да се постигне това. Достъпът до информация е едно от най-ефективните средства. Друг начин е чрез достъп до процеса на взимане на решения, независимо дали става въпрос за административни наредби, достъп до парламента или достъп до съдебната власт. Всяка форма на отвореност спомага за създаването на култура на почтеност, затова всички решения трябва да бъдат достъпни.

Мисля, че това е пряко свързано с дейността на Програма Достъп до Информация. Много е важно хората да разберат, че контролът и търсенето на баланс не е само в и между органите на властта, а и между властта и хората. Гражданите са тези, които постоянно трябва да търсят отчетността на управляващите. Гражданите са тези, които избират управляващите. Понякога заради манипулация от страна на медиите и заради други неща, които се случват в живота на хората, може да отнеме малко повече време преди те да се събудят и да разберат какво се случва наистина и да потърсят тази отчетност.

Колко близо е българското общество до създаването на култура на почтеност?

Според всички проучвания, с които се запознах, българите определят корупцията като проблем номер 2 или 3 в страната. Мисля, че резултатите са поразителни. Налице е много високо съзнание за съществуването на корупция. Също така хората знаят, че корупцията е нещо лошо и искат да направят нещо по въпроса. Възприеме ли обществото веднъж корупцията като част от живота, тя се превръща във втора природа и никой не я възприема като корупция. Фактът, че българските граждани отбелязват съществуването на корупция, като повече от 50% определят проблема като основен, е много важен и ме изпълва с надежда. Това е много добра среда, в която да се създаде култура на почтеност, тъй като хората искат това и не се налага да бъдат убеждавани, че това е нещо необходимо.
Това, което ще отнеме повече време, е да се приложи тази култура в практиката. Когато има преход в начина на управление, неизбежно е да има корупция, породена от желанието на хората да оцеляват и да се развиват. А вие преживявате голям преход, който води до икономическа несигурност. Приемането на закони, които имат за цел да предотвратят или да се борят с корупцията, е добро начало. Прилагането на тези закони е добро продължение. Възприемането на тези закони в ежедневието на хората обаче ще отнеме повече време, но и това ще стане.

Как виждате ролята на ПДИ в изграждането на тази култура на почтеност?

Възхищавам се на това, което правите като наблюдение на законодателството и практиките. Така хората няма да живеят в заблуждение, че Законът за достъп до обществена информация се прилага напълно и няма никакви проблеми с него. Ние също правим такъв непрекъснат мониторинг с различни нестопански организации в САЩ. Това поддържа натиска върху управляващите да изпълняват своите задължения и да са непрекъснато отворени към хората. Но това е процес, който никога не трябва да спира. Никога не трябва да се отказваме - в момента, в който спрем, какъвто и контрол да сме установили срещу злоупотребата с власт, той се губи. И трябва да се наваксва. Това например се случи след 11 септември. Това беше неочаквано и шокиращо събитие и хората сякаш бяха сковани от преживяния ужас. Ето защо те позволиха значително увеличаване на секретността в дейността на администрацията. Това, което се случва в момента обаче е, че служители разкриват информация, защото са наистина недоволни от неща, които намират за корупционни или незаконни. В резултат на тази практика установяваме, че колкото по-тайно е едно нещо, колкото пo на тъмно се върши то, толкова повече можем да сме сигурни, че нещо лошо се случва. Пример за това са всички тези конфликти на интереси и афери между големите корпорации и правителството на САЩ. Сега трябва да наваксваме, защото почти две години никой не обръщаше особено внимание на тези неща. Необходимо е да сме непрекъснато нащрек. Мониторигът, който ПДИ прави тук, в България, е особено важна част от този процес.

Резултатите от последния мониторинг на ПДИ показаха, че малките общини често не изпълняват задължението си по Закона за достъп до обществена информация.

Мисля, че за местните власти е много по-трудно да изпълняват всичките си задължения. Имаме същия проблем в САЩ - някои мислят, че “всичко е наред, когато пътищата са оправени”. За малките общини достъпът до информация не е приоритет, тъй като наистина преди това пътищата трябва да бъдат поправени, водата да е годна за пиене и да има електричество. Това не означава, че достъпът не трябва да е приоритет обаче. Мисля, че мониторингът, който сте направили и включили в годишния си доклад, ще доведе до повишаване съзнанието на администрацията в тези институции за това какви са или какви трябва да бъдат техните задължения според Закона за достъп до обществена информация. Трябва да продължите да работите в тази насока, защото Интернет е най-добрият и най-евтин начин да се предоставя информация. Хората могат лесно да потърсят всяка информация, от която имат нужда там и то по всяко време. Сигурна съм, че в малките общини хората си мислят, че знаят всичко, което се случва - това е характерно за малката общност. Но прозрачността е важна на всички нива. Не всяка община има квалифициран персонал, който да създаде и поддържа уеб страница. Мисля, че това е проблем, който трябва да бъде разрешен от централната власт или от парламента. В щатите имаме следната практика - орган на централната администрация създава шаблон, който лесно да се инсталира и адаптира за нуждите на по-малките общини без нужда от експертен персонал.

Има много подобни неща, които могат да се направят в тази насока.

Как могат гражданите да участват в създаването на култура на почтеност?

Законът като закон е само лист хартия. Но ако гражданите го използват, тогава служителите ще бъдат по-внимателни в изпълнението му. Не е възможно правителството да налага прилагането на всеки закон, тогава полицаите щяха да висят непрекъснато в домовете ни. Всеки сам трябва да следи за спазването на закона. Необходимо е създаването на култура на почтеност, за да се ограничи желанието за корупционни практики, както и на закони, които да гарантират това. В крайна сметка, участието на гражданите би довело до ограничаването на такива желания. Никой от властта няма да злоупотреби или да направи нещо нередно, ако знае, че ще изгуби положението си. Ето защо е важно да бъде създаден етичен кодекс като част от работната среда, така че хора, които се замесват в корупционни дейности, да бъдат уволнявани.

Няма демокрация, ако хората не участват. Принципите се изкривяват, ако единствените хора, които участват в управлението, са тези, на които им плащат за това. Необходимо е партньорство между управляващите и обществото. Само едните не могат да направят културата на почтеност реалност, необходима е синергия, която да промени курса, който държавата е поела.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 05.07.2006 • © 1999 Copyright by Interia & AIP