Информационен бюлетин
Брой 6(30), м. юни, 2006

Достъпниците по света: Имаме нужда от по-малко тайни¹
Джими Картър - 39 президент на Съединените американски щати

На 4 юли, денят на който празнуваме независимостта, американският Закон за свобода на информацията става на 40 години. Тази кръгла годишнина обаче не означава празник за правото на информация в страната. Сегашното ни правителство е обсебено от секретност. Ограничителни политики и недостатъчни практики направиха възможно голям брой обществени документи да останат далеч от погледа ни. Нещата, които се случват с американския народ днес - война, нарушаване на човешките права, увеличаващи се разходи за енергия, финансиращи кампании и лобистки скандали - определят нарастващата нужда и гражданско желание за достъп до обществени документи. Проучване, проведено миналата година, показа че 70% от американците са донякъде или много притеснени относно секретността в правителството. Тази тенденция е разбираема, имайки предвид, че американското правителство използва поне 50 вида класификация, за да ограничава достъпа до информация и създава 81% повече "тайни" през 2005 г., отколкото през 2000 г. според данни на коалицията от наблюдаващи организации "OpenTheGovernment.org".

Освен това, отговорите на заявления, подадени по Закона за свобода на информацията, не отговарят на изискванията за прозрачност или на разпоредбите на закона, според които отговор на заявление се дава в рамките на 20 работни дни. Според доклада за 2003 г. на организацията “Архив национална сигурност", средната дължина на периода за отговор от Министерството на земеделието е 905 работни дни и 1,113 работни дни от Агенцията по защита на околната среда.

Единственото средство за израз на недоволство от страна на заявителите е да обжалват пред районните съдилища на САЩ, което е скъп, дълъг и невинаги достъпен процес за повечето хора.

Политики, които благоприятстват секретността, приложение, което не съответства на закона, липса на независим орган, който да следи за спазването на закона, и недостъпни механизми за гаранция на неговото изпълнение поставят Съединените щати след много държави по отношение на правото на информация. Все повече развити и развиващи се страни осъзнават, че свободният поток на информацията е фундаментално условие за демокрацията. Независимо дали правителството или частни фирми предоставят обществени услуги, достъпът до техните документи увеличава отчетността и позволява на гражданите да участват повече в обществения живот.

Достъпът до информация е важно средство за борба с корупцията, а и хората могат да го използват, за да подобрят качеството на живота си в сферата на здравеопазването, образованието, жилищното настаняване и други обществени услуги. Най-важното е, че достъпът до информация повишава доверието на гражданите в управляващите, като позволява на хората да разберат по-добре решенията за определени политики, както и да следят за тяхното изпълнение.

Почти 70 държави имат действащо законодателство, което гарантира правото да се искат и да се получават документи. Голяма част от законите са приети през последното десетилетие и то в страни със средни или ниски доходи. Докато САЩ отстъпва назад в редиците, международната тенденция към прозрачност се увеличава. Законите са по-всеобхватни и ефективни от нашия. За разлика от американския Закон за свобода на информацията, който задължава само органите на изпълнителната власт, съвременното законодателство включва всички органи на властта, както и частни компании. Освен това, новите закони за достъп до информация въвеждат средства за наблюдение на прилагането на закона, като определят отговорност за непредоставяне на информацията бързо и пълно.

Какво променят тези закони? В Южна Африка, страна с авторитарно минало и апартейд, законът дава възможност на обществото да иска документи и да държи правителството отговорно за действията му, нещо, което би изглеждало немислимо преди десетилетие. Заявления за достъп до информация разкриха злоупотреби със земя, остарели програми за борба със СПИН и скандални оръжейни сделки за милиарди.

Във Великобритания новият закон принуди правителството да разкрие основанието за решението си да започне война в Ирак. В Ямайка, една от страните, в които “Картър Център” работи последните четири години за създаването на режим за достъпа до информация, гражданите използваха правото си на достъп до информация, за да защитят 2500 деца от домове за сираци. Преди две години там имаше обвинения за сексуален и физически тормоз на тези деца.

През последната година коалиция от граждански организации подаде повече от 40 заявления за достъп до информация, за да определи дали препоръките, дадени от правителството, се прилагат на практика и безопасността на тези уязвими деца е гарантирана.

Дори на необичайни места като Мали, Индия и Шанхай опитите за подобряване на достъпа до информация водят до повишаване на прозрачността в процеса на взимане на решения и подобряване на потока на информацият.

В Съединените щати трябва да потърсим поправки в действащия закон, които да го приближат до непрекъснато развиващите се международни стандарти в областта на свободата на информация, като например въвеждането на задължение за всички власти; създаването на институция, която да следи за спазването на закона предвиждането на санкции за неспазване на закона; и създаването на механизъм за обжалване който да позволява бърз и достъпен за всички процес. Не можем да приемаме свободата на информация за даденост. Нашата демокрация зависи от нея.

1. в. “Уошингтън Поуст” http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/07/02/AR2006070200674.html