Информационен бюлетин
Брой 6(30), м. юни, 2006

Дали живеем в държава или в ООД, понякога можем да се зачудим. Защото обикновено за демократичната държава се смята, че тя е прозрачна за гражданите и им дължи отчет за действията по управление и процеса на вземане на решения. Оказва се обаче, че не така стоят нещата в България, или може би ще е по-право да кажем - в “България” ООД. Сключеният през 2002 г. договор на министъра на държавната администрация (вече - “и административната реформа”) с мултикомпанията “Майкрософт” за софтуер се оказа търговска тайна на фирмата - както при предишния, така и при сегашния кабинет. Тоест, за гражданина става ясно, че водещ в това споразумение е търговският интерес на фирмата (който май се наричаше “печалба” на езика на простолюдието), а не общественият интерес за реформа, модернизация в администрацията. Ако последното беше с приоритет, то щеше ли да пропусне да се похвали правителството с изгодния договор, като го покаже?

По сходен начин от Министерството на енергетиката (сега - “и икономиката”) отказаха да предоставят доклада на Националната електрическа компания, обосноваващ необходимостта от строеж на АЕЦ “Белене”, за да не се разхити “интелектуалната собственост” на тази фирма. Интересно за какви други цели можеше да се ползва този анализ, освен за целите на общественото обсъждане на необходимостта от нова ядрена централа. Но... кому е притрябвало да се обсъжда с цифри и факти, като вместо това може да се крещи, че централата е национална гордост и прочие глупости.

Преди няколко дни Агенцията за ядрено регулиране предостави достъп до докладите, свързани със световноизвестния инцидент¹ от 1 март тази година, но отказа приложенията към единия от тях. Проблемът е, че се засягали интересите на АЕЦ “Козлодуй” и централата не дава съгласие за тяхната публичност. Е, как да не се уважат съображенията на фирмата, ами и тя си има интереси! То ядрената енергетика и гафовете в нея са си част от бизнеса, хеле скриването им.

В края на месец юни тази година главният секретар на Министерството на икономиката и енергетиката отказа на екологична организация достъп до информация за количествата изнесено в Русия или други страни отработено ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” за периода 1989-2006 г., както и съответните договори. Исканата информация представлявала търговска тайна на българското дружество и неговите руски контрагенти. Ама моля ви се, фирмата, наречена “България”, си има фирмена тайна. Защо да се увреждат интересите на мирно търгуващите, да не би случайно цената на тока да зависи от тези договори или що?

Впрочем, един кратък поглед към законодателството ни би накарал всеки приятел на достъпа до информация и прозрачността да настръхне от ужас. Точно това се случва и с представителите на администрацията, които четат надлежно законите и с нарастващ страх установяват, че нито термините са едни и същи, нито концепциите, нито дори в самите тайни има някакъв ред.

Нека да приведем някои примери, предимно от по-новото ни законодателство, което все по-интензивно се пише, особено в периода 2005-2006 г. Някак винаги сме смятали през годините, че ограниченията на правото на достъп до информация са точно определени и нови не могат да възникват от само себе си, само защото на някой, като е писал например данъчно-осигурителен кодекс, така му хрумнало. Да, ама не, както се оказва. В чл. 72 от новоприетия Данъчно-осигурителен кодекс се въведе понятието “данъчна и осигурителна информация”. Вие може да си мислите, че става въпрос за вид информация, но нека да ви “открехнем” - това е нов вид тайна. Става въпрос за данни, свързани със задължените по закона лица и субекти, но съществуващите в законодателството “тайни”, т.е. ограничения на правото на информация са се видели недостатъчни за авторите на кодекса. Така например в тази категория попада търговската тайна - така е, много е важно да се създаде нова “тайна”, която да защити търговската тайна.
С няколко относително нови закона нашите нормотворци утвърдиха един рядък вид тайна, непознат дори за социалистическото ни законодателство - “професионалната тайна”. Да не я сбъркате само със служебната тайна, ей! Тя е съвсем нова, отделна категория. Нека се насладим на наситеното със съдържание нейно определение. Това е информацията:

...която представлява търговска, банкова или друга защитена от закона тайна или чието разгласяване ще увреди търговския интерес на поднадзорните лица, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

Това определение може да се прочете в Кодекса за застраховането, Закона за защита на потребителите и Закона за Комисията за финансов надзор. Любопитно какво ли защитава търговската тайна, щом извън нейното поле остава информацията, чието разгласяване ще увреди търговския интерес. Впрочем, подчертаването, че професионалната тайна не е служебна, е съвсем на място. Защото според чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация служебна тайна е информацията, различна от държавната тайна, чието разгласяване би се отразило неблагоприятно на интересите на държава или би увредило друг правнозащитен интерес. Е, къде е тогава разликата с професионалната тайна?

Нормотворческата виртуозност не е нужно да се съобразява сама със себе си. Така например в чл. 3, ал. 3 от Закона за автомобилните превози виждаме поредното нововъведение - “класифицирана информация, представляваща служебна и търговска тайна”. Е, според Закона за защита на класифицираната информация само държавната и служебна тайна могат да представляват класифицирана информация, но какво толкова? “Чукчи писатель, чукчи не читатель”.

Може би от вниманието на Държавната комисия за сигурност на информацията, както и на нашите партньори от НАТО, пред които уж все гледаме да се докараме, е убегнал следующият волен полет на мисълта на нашего законодателя. Според Закона за държавната финансова инспекция проверките трябва да бъдат толкова строги, че никое проверявано лице:

... няма право да отказва достъп до информация, като се позовава пред финансовите инспектори на своя или чужда търговска или банкова тайна, както и на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Тъй де, даже и да са спазени всички законови изисквания за класифициране на информацията като държавна тайна, инспекторът пак ще я чете. Абе кви са тия, дето ще ми говорят за “необходимост да се знае”! Интересно какво ли ще се получи, ако се започне такава проверка в Министерството на отбраната?

Има какво да се каже и за обхвата на служебната тайна. Де що някой се е сетил да засекрети нещо, айде - в кюпа.

По-добре на скрито, отколкото нещо “да излезе”. Така например внесеното количество нефт, името и БУЛСТАТ-а на получателя са служебна тайна. В някои случаи такава е статистическа информация (свързана с дейността на пристанищата). Обикновено ограниченията на правото на информация се определят чрез обективни критерии. Така е според българската Конституция и законодателство, така е и според над 60-те национални закона за достъп до обществена информация по света. В наскоро приетия Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги обаче е приет уникален подход:

"Служебна тайна" е информацията, която е станала известна на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на министъра на регионалното развитие и благоустройството ...

Брей, каква магическа енергия се приписва на тези достойни държавни мъже (или жени)! Щом узнаят нещо, и то веднага става тайна. Добре, че по-нататък текстът препраща към списък с категории информация, че иначе как ли щеше да се установява кога и дали министърът е узнал нещо. А и кой щеше да записва узнатите данни?

За да не се грижат да мислят какво е тайна и какво - не, в някои сектори решават проблема радикално. Така де, като изкореним достъпа до информация и прозрачността, всичко е просто. Служителите на Сметната палата трябва да пазят не само всички тайни, но “и да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнението на техните задължения” - чл. 30, ал. 1 от техния закон. Друг способ за разширително тълкуване на тайната е високата санкция за разгласяването й. Така на служител, разпространил търговската тайна на производител или вносител на нефтопродукти, се пише глоба от 1000 до 10 000 лв. и лишаване от длъжност. Колко е отчетливо понятието “търговска тайна”, стана ясно по-горе.

И за да се върнем към темата за превръщането на Вазовата “Майка България” в ООД, нека да мернем новеничкия текст на чл. 118а в Закона за обществените поръчки, според който когато се възлага поръчка за изследователска или развойна дейност, в информацията за сключения договор възложителят може да не посочва предмет и количество, ако с публикуването им се нарушава търговска тайна. Така е, бизнес интересът преди всичко, пък и на гражданина да не му стане лошо от толкова много информация.

И в същото време, докато са се случвали и се случват гореописаните неща, се веят байряци за борба с корупцията, за открита и честна администрация и достъп до информация. И как да станат всички тези хубави неща, като междувремено се увеличават тайните, разширява се техният обем и се създават норми без каквото и да е синхронизиране?

1. Инцидент в V-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” - виж стр. 12