Информационен бюлетин
Брой 3, м. март 2004

Тони Блеър бе принуден от решение на парламентарния омбудсман на Великобритания да разкрие данни за срещите си с търговци, упражняващи лобистка дейност. Тази информация е била яростно прикривана от "Даунинг стрийт" 10 - факт, който, според опозицията, отдавна е хвърлял сянка върху демократичното управление на Великобритания.
Омбудсманката Ан Ейбрахам смята, че Тони Блеър е виновен за неоправдано прикриване на информация за срещи между негови министри и търговци, които са се опитвали да повлияят на правителствени решения. Решенията на Ейбрахам са по две отделни заяления на вестник "Гардиан" и на партията на либералните демократи.

Вестник "Гардиан" е подал заявления според Кодекса за открито управление (The Open Government Code) с искане за списък с всички осъществени контакти между министър-председателя и "BioIndustry Association", оглавявана по това време от д-р Пол Дрейсън. Исканата информация е била отказана.

Д-р Пол Дрейсън, който преди около три години дари 100 000 британски паунда на лейбърситката партия, предизвика доста спорове в английската преса, след като правителството подписа без обществена поръчка договор с представляваната от него компания за производството на ваксина против дребна шарка на стойност 32 милиона паунда. В хода на дискусията така и не беше обявено, че докторът е бил част от избрана група бизнесмени, поканени от Тони Блеър на частна закуска през декември 2001г., точно по времето, по което правителството е решавало на коя компания да възложи обществената поръчка. Само няколко седмици след това е било взето решение търг изобщо да не се обявява.

Омбудсманката посочва, че подобна пълна секретност е недопустима и информация трябва да бъде предоставена, освен ако няма достатъчно силни аргументи против това. С решението се критикува и прекомерното забавяне на отговора, което й е попречило в изясняването на случая.

Ан Ейбрахам не намира за убедителни доводите на "Даунинг стрийт", че разкриването на подобна информация ще навреди на работата на правителството и добавя, че ответниците на са дали "достатъчно подробни аргументи" в защита на тезата си. В решението си тя отхвърля и твърдението на "Даунинг стрийт", че изнасянето на списъка и подробности за срещите ще навреди на търговските интереси на компанията. Напротив, омбудсманката намира, че "вместо подобни срещи да се пазят в тайна, "BioIndustry Association" по-скоро са склонни да ги обявяват пред обществеността". В решението се цитира и прессъобщение на компанията, свързано с една от срещите на нейни представители с министъра на вътрешните работи. "Подобна откритост не би трябвало да е учудваща. Лобирането е част от демократичната система на тази страна и можем да очакваме от "BioIndustry Association" по-скоро да обявява контактите си с различни министри и опитите си да повлияе на техните решения."

Лидерът на либералните демократи, Чарлз Кенеди, определи решението на омбудсманката като "крайъгълен камък за демокрацията". "За първи път обществото има право да знае кои правителствени служители се срещат с представители на организации, имащи интерес да виляят на процеса на взимане на решения."

В резултат на решението, от "Даунинг стрийт" бяха принудени да признаят, че поддръжник на лейбъристите се е срещнал с Тони Блейр по същото време, в което е кандидатствал за подписването на доста примамлив договор с правителството. Д-р Дрейсън отказа да даде коментар за срещата, а говорителят на "Даунинг стрийт" 10 заяви, че не може да изнесе информация за проведените разговори, без да наруши правото личен живот на д-р Дрейсън.

През последните две години бизнесмени са били канени на закуска на "Даунинг стриит" в поне още пет случая. Пол Карвел, изпълнителният директор на "Бизнес пост груп", e оказвал натиск на Тони Блеър за либеризация на пазара за пощенски услуги, за да може неговата компания да започне да предоставя куриерски услуги.

Франк Чапман, изпълнителният директор на компанията "BG Group oil and gas company", е лобирал пред министър- председателя за отваряне на енергийния пазар.

Алън Паркър, управителен директор на хотелите "Уайтбред", е настоявал правителството да предприеме мерки за съживяване на туризма след атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001г.

Сред хората, които са закусвали на "Даунинг стрийт" са представители на инженерните компании "Алстром" и "Моулем", собствениците на кръчми и ресторанти "Пъбмастър", автосервизите "Инчкейп", електрическата компания "Scottish and Southern Energy", веригата магазини "Маркс и Спенсър" и авиокомпанията "Изиджет".

Правителството винаги е отстоявало тезата, че "не е нормална практика да се разкрива информация за срещи с частни лица или компании" и твърди, че министър-председателят организира често подобни събития, за да обсъжда въпроси с голям кръг хора, като например лекари и социални работници.

Решението на британската омбудсманка е прецедент по отношение на разкриване на подобна информация. Въпреки поражението си обаче, правителствените служителите продължават да създават пречки пред заявителите. Вместо при поискване да разкрива информация за други подобни лобистки срещи, кабинетът на минитър-председателя е разпространил инструкции до останалите министерства да разглеждат всяко заявление по същество, спазвайки дългата формална процедура на Кодекса за открито управление.

Превод от английски:
Николай Мареков

Първият омбудсман в света

Институцията граждански защитник -омбудсман за първи път започва работа в Швеция през 1809 година. Целта е била да се контролира работата на правителството и използването на обществените фондове от монарха. Парламентарният омбудсман е имал задача да следи за прилагането на законите от държавната администрация и съдилищата. Той се е ползвал с пълна независимост в работата си, бил е избиран от парламента, но не е бил част от държавната администрация. Неговите решения не са обвързващи. Омбудсманът е изготвял доклади и препоръки. Негово правомощие е да прави разследвания и да огласява резултатите от тях. Ползва се с правото на достъп до официални документи, в това число и до секретни и има право на инициатива за съдебно разследване.

Парламентът избира български омбудсман след Великден

В България 39-то Народно събрание прие на 8 май 2003 година Закон за омбудсмана (Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г.) Самият закон влезе в сила от 1 януари 2004 г., а първият граждански защитник трябваше да бъде избран по закон до 1 април. Мандатът на омбудсмана е 5 години, с право на още един мандат. Той се назначава се от парламента и се отчита пред него всяка година в срок до 31 март. Българският омбудсман има право да изисква информация от държавните органи. Той се ползва с пълна независимост и се подчинява единствено на Конституцията, вътрешните и международните закони. Неговите задължения са да отговаря писмено на жалби и сигнали на граждани за нарушения на техни права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. В едномесечен срок, а когато се налага продължителна проверка- в тримесечен, гражданският застъпник отговаря писмено на лицето, което го е сезирало.

Омбудсманът посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им. Той има право да уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер, както и да уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона.

Омбудсманът издава годишен бюлетин за своята дейност.